Хора пиявици

Интересно как те решават децата какво ще работят.
Виждала съм на живо какво става с такива насилени деца.

Ще се включа и аз, обаче от гледната точка когато бях дете. Злоди, горе-долу в направлението на дъщеря ти съм и разбирам ситуацията. Много ме изкълваха като малка, пък и вече като кандидатствах за университет, там направо ми се каза, че то това не е нещо кой знае какво, нищо нямало да стане. До ден днешен работя, не точно в направлението, със страст и хъс, които повечето хора губят след 20-тата си година. Разбира се, всички, които много напъваха тогава и се самоизтъкваха не ми говорят вече.
Пожелавам успех, работа си има, даже край няма.

По темата се сетих с една съседка на етажа преди време имахме. А си шумнал в общия коридор,  изскачаше уж и тя навън или подобно. Може и на вратата да е стояла и гледала през шпионката. Налагаше се да включвам голямата резачка или че бързам, защото иначе щях да слушам по 2 часа как се готви еди какво си, какъв е бил живота, как ние младите жени не сме къщовници и нататък да не продължавам, че е абсурдно.

Най-важното е СМГ - ако дятето не го земат там, начи не е гений горкото.
Айде Питагор, ПЧМГ биват, един вид - е, нали е частно у-ще, ама не е СМГ.
Дотам стигнах да се крия като някой лалугер от тия разговори, човек не смее веч да иде на една кръчма, сал или ще го зачепкат за политика или за СМГ - то.
Па се мислех за ербап ...
Викам - каквото иска, това да учи - пари от сичко могат да се правят ако ти е на сърце.
Само им дай дума - готови са за парламента - почват те точ в точ да ти обясняват ти колко не си права.
Ей тия направо ми изпиват цялото щастие от живота кат някои дементори.
Затворникът от Азкабан по НВО времената. Даже не пиша и по темите тука за тва щото ме е страх, че ще избиеме.
Траем си.

Вярно е, със СМГ откачат,  макар че около мен беше всичко все зор Първа Немска. А я си представете картинката дете, получило 5,97 оценка на НВО изпада в истерия, че е малко и недостатъчно.
Пък интересно, наскоро нали гръмна скандал как деца с хронични заболявания са приемани с предимство точно в тези гимназии. Чудя се, ако тия деца, толкова проблемни и чувствителни заради здравето си, няма ли да се влошат в една такава силно напрягаща (и вероятно токсична) среда? Разсъждавам си просто.

Хора, по-зле е сега, почват от детската градина, убедени са, че там задават чипове на гений.
Натягат  се за персонално отношение, постоянно се иска пространствени обяснения как е минал деня на детето, претенции.
Есента в началото на първа група много малко деца се изразяваха гладко и ясно, включително и моите, изпозаписаха ги на по 3-4 занимания, после само ги подсещат по няколко пъти, че имат за плащане такси. Има и една година по-малки от набора, ама да започвали да попиват и съответно са си бебета сравнение с другите

Единствен здравословен ход за мен виждам да не споделям а други майки нищо за децата, блокирала съм родителската група на вайбър
Важното е да са живи и здрави всички.


За по-големи деца имам странични наблюдения от познати, както го описвате. От родители пълни непукисти до амбициозна майка, където след 5г частни уроци едва от шесто класиране записа детето медицина, после учи с него  заедно, до къде я добута не се интересувам, трябва да завършват вече

Странни хора сме в това отношение ние българите - каквато и тема да се отвори и рано или късно се почва да летят томахавките.
Много обичаме - не изключвам себе си - да съдим, да клюкаме, да махленстваме ...те и другите народи обичат, като ги поопознаеш, но не така агресивно като нас, освен само ирландците като се опиянчат.
Няма тема да не умеем да сеем огън, но нищо не може да се сравни с темата с децата и особено тяхното обучение.
Това за нас е въпрос на живот и смърт. Уж и аз се мъча да не съм такава, но и мене от вътре ме яде.
В това отношение моята е пълно перде.
Вчера едно съседче я обиди, ей така по детски, нея не и пука, мене дяволите ме хванаха - начи идеше ми лично да го опердаша. Не съм де, но още ме яде. После и казах - защо го оставяш да ти говори така?
И тя му се скара. Сега то е сърдито, на нея пак не и пука, мене ми е съвестно.
Непрекъснато се въртя в такъв кръг от гняв и гризяща съвест с това дете и края не му се вижда.
Вече и аз не знам как да постъпвам. Деца дето много ги натискаха да учат, ако не им идваше отвътре отключиха заболявания и за това не смея да я тормозя много. По час-два на ден по нещичко - математика, литература, английски ...пък каквото сабя покаже.
Ако я почна тая тема няма да ми остане жива приятелка - мъж и да открадна, така няма да ме намрази до края на живота си, ако и кажа, че не е най-важното нещо детето да отиде в СМГ. Това е тема на която стъпвам на пръсти.
Правилно, грешно и аз вече не знам...

Оф, като прочетох това за другите народи, не мога да сдържа, макар, че не е баш по темата. Ще пробвам накратко.

Отивам аз млада, красива студентка във Великата Англия на студентски бригади. Залепва се там истински шаран, чистокръвен англичанин, прилично богат (собствен бизнес) прилично дърт (15 години батко) и т.н. Вървят нещата между нас, макар, че времето да им е отврат, ама в България бедност, след промените, кризи... Заговори се за брак даже. Излизаме там единият път и срещаме сестра му изненадващо на улицата. Мляс, мляс, как си дарлинг... Аз 20 годишно лапе почвам по нашенски "отврат, тука как ме боли коляното, какво се получи в магазина, ма в банката, ма автобуса, ма..." Виждам го ергенинът с периферното зрение, че се е облещил като жаба, ама не реагирам.

Разделяме се със сестрата и той вика: "Ти.. как може да говориш така?" - ми каквото казах е вярно, викам аз. "Ама какво като е вярно, не може така да натоварваш роднините и близките с твоите проблеми, така не се говори." Тогава аз като кипнах (македонска жилка сме) и като му се облещих аз: "Ти... как може да говориш така? Че то на роднините, ако не разчитам да ме изслушат и помогнат, на кой бе..." Та в крайна сметка малко след таз случка бързо-бързо скъсахме и малко след това си взех народен българин, от Своге...

Честна дума, не съм съжалявала никога. Даже и сега като ми се мерне снимка на нещо английско се радвам.  Имаме близък роднина в Кеймбридж се изсели, колко години не мога да се наканя да ида да го видя сефте...

Момичета нямам хора пиявици, защото не се интересувам от нищо и от никого, освен от себе си, но ви поздравявам за мненията за майките и СМГ. Около мен е същото, аз не взимам отношение, после и за учене в чужбина, понякога казвам нещо бегло, в страх как ще ме изядат с парцалите, не че ме интересува, ама не ми се слушат негативизми.
Дали ще доживея да видя кое дете колко ще успее в живота?
Обаче мислех, че само аз съм в токсична среда, но явно средата си е такава: СМГ, нпмг, немската, Питагор, пчмг и американския колеж, ако не си там, не си човек, изпуснал си си децата и въобще животът е свършил.

Yellow flower 12, това от кой се интересуваш беше много яко, и аз те поздравявам! За СМГ-то и прочие искам да добавя, напълно по темата, нали се сещате, от този хайп децата да са там, как едни хора, от едни курсове за подготовка, правят едни мнооого хубави пари. Защото "истинските" майки си записват децата на математика май от 2ри клас ли имаше...

Не живея в София, но и тук е така. ПМГ, езикова или иконом. Ако си пратил детето в спортно, музикално, художествено си отплюван и отритнат от социалния живот в града. После задължително в Софийския или право или медицина или нещо със софтуери. Ужас... Ама ми викат, тя твоята на НВО математика едвам точки за 3 има, ти плащаш за уроци по рисуване и това с години...

Аз сега се сетих, какъв 2ри клас, децата ни са набори, докато аз играех с кубчета в селската кухня с моето, нейното ходеше на нещо, което по спомени се викаше "ментална аритметика" или някакво подобно, многообещаващо  название.

ЗЛОДЕИДА, с това мислене от родителите колко нещастни програмисти съм видяла - в качеството си на един от щастливите такива. Наистина ми е било искрено жал, особено като дойдат с костюми на интервю и после с панталон с ръб и блестящо изгладена риза на работа. Просто си личи как му се иска на детето да е друг и другаде...

Само първия пост съм чела и на него ще отговоря - пълно е с такива. Особено в българските среди - българките ( много не всичките но повечето) са заучени да се жалват и да се правят на горкички. Това е народо-психология. Един вид като си кажеш проблема се сближаваш с другите защото им показваш слабостта си и колко си горка, предизвикваш съжаление и така те те допускат в средата си, те си изливат проблемите върху теб и се освобождават и после пак.

Съветвам те, да престанеш да се правиш на светица, добра, спасителка и тн глупости, и да погледнеш на себе си като на личност която уважаваш. Аз лично изслушвам веднъж, ако засека, че някоя се жалва 2-3 + пъти за едно и също изчезвам или започвам да им опонирам и така те се дразнят и сами се махат. Ставам им неприятна.

Ако обичаш и цениш себе си, няма да седиш и да слушаш това.