Десети клас 2026/2027

Да, най добре конкретната специалност или сфера къде е най добре , кой университет. То иначе става Бг vs чужбина...което е със 100 нюанса и не е Ок така да се сравнява

Лошото е, че издръжката на студент в София, ако е на квартира, вече гони такава в държави с далеч по-уредено и модернизирано образование. Имам предвид по-специално технически и инженерни специалности. Тук единственото предимство според мен е, че има опция за евтини общежития, които правят следването на деца от провинцията все още възможно.

И жилище имам да й предоставя в София, нейно , така да се каже, само малко да й узрее главата. Ама няма изгледи засега ...

За съжаление цените на квартирите в София станаха безумни, а Студентски град е неразпознаваем за мен вече. Не че по мое време беше цвете, но пришълците бяха доста по-малко и нямаше ново строителство.

Доколкото съм чувала предимството на чужбинските университети е в по- практическото обучение. Дали е така и аз не знам, естествено и в България има такива специалности, например медицината, но има и много, в които се учи просто една суха теория и това е. Та наистина може би зависи от конкретната специалност, за да се прецени къде е по- добре

Двете ми по-големи дъщери се дипломираха тази година като бакалаври в Нидерландия.
Едната още в 10 клас знаеше какво иска - Aerospace engineering и колебанието беше дали в Делфт или в Мюнхен. Гледа рейтинги на унито, рейтинги на специалността, цена на обучението на втори план. Мюнхен стана план Б, но инвестира в немския (приветствам), инвестирахме в проучвания, превод на документи и т.н. и всичко вървеше паралелно с кандидатстването в Делфт. Тежки изпити, тежка и целенасочена (само)подготовка от 10 клас, но имаш мечта - следваш я! Приеха я -радост голяма. Казах на фирмата за Германия - thank you for the music, давайте да плащаме всичко дотук, но детето избра друго.
Сестра й - беше по-неориентирана и със сериозно гадже тук. Лута се много, ама близнашката любов ръжда не хваща, рев, сълзи, сополи и аз ще уча в Нидерландия заради сестра ми да сме близо. Викам на мъжа ми: абе, пиле, ще дадем едни пари, може би ще загуби една година, ама трябва да подкрепим. Решихме го, намерихме заедно приличен университет със съвременни програми и добър рейтинг. (за мен международните ранкинги са много важни, щото, ако ще учи в чужбина, ама същото като тук и в по-скапано уни, аз няма да инвестирам и подкрепя това).
Започна битката за квартири, администрация, документация и всичко, свързано с живот сами, далеч от нас. Много важно е да предвидите в бюджета честички връщания при мама и тате. Ама, много е важно! Дава криле! (не знам как се постига това, обаче извън Европа ).
Грешката, за която аз лично се обвинявам, че дадох лош съвет на инженерката. Понеже общежитието е само за 1 г., а бяхме намерили къща с една друга майка, та си викам решихме си проблема за 3 г., а не след 1 г. да търсим квартира пак. Супер! Да, ама не  - майката прекрасна жена, ама детето и приятелката му - почти психопати. Много различни от щерката и 4-тото дете, дето живееше в къщата (по случайност нейн съученик). Големи драми с шума, колко топло да се пуска, нашите мълчали и мръзнали и други драми, та ако не беше сестра й да пътува почти всеки уикенд, може би щеше да се върне. Другото кофти беше, че квартирата е в съседен град и колегите й сядат да пият бира в Делфт, а тя тряя да гледа часовник и да върти педалите или да гони транспорт. Тъпа работа, но изобщо не помислихме за това, а и не можеш да предвидиш всичко. Накрая стана така, че продадоха къщата , та пак изкара около година преди да търсим нова квартира, но добре, че стана така. После нещата потръгнаха, но така и не се сработи с държавата (липсата на слънце ти разгонва фамилията на чисто физиологично ниво, та добавки като вит Д са задължителни), с нидерландците (въпреки, че имаше и нидерландско гадже или може би и заради това ). От септември живот и здраве следва епизод 2 от мечтата - приеха я в Модена в MUNER департамент Enzo Ferrari в специалност дизайн на автомобили за F1, пак след много тежка процедура и е единственото момиче. Силно се надявам слънчева Италия да е нейното място.
В същото време тази, дето отиде заради сестра си пасна като ръкавица. То я късаха по изпити, то бяха кански усилия в т.ч. и с преподаването на АЕ. Пълна лудница, нооо възкръсна като феникс. Избута го и то доста успешно във 2 - 3 курс, започна да работи първо като Intern за 6 м. Харесаха я, удължиха с още 5 и от 01.07 вече е на junior position + продължава с магистратура от септември + още една от януари (всичките икономически) + учи нидерландски. Завърза интернационални контакти, води богат социален живот, изгради мрежа от приятели, смени 9 кв м стая с 22 кв м студио, започна да се ползва от нидерландската социална система като работещ студент и не на последно място поддържа връзка от разстояние с БГ гаджето. Практична е, умна е, комбинативна е и се продава, и адаптира много по-добре от гениално-академичната си сестра.
Познаваме си децата, но винаги има момент на изненада. За мен е важно да можем да ги подкрепим и емоционално, и финансово, защото и второто не е за пренебрегване. Направете бюджета, сложете 20-25 % непредвидени и вижте можете ли да си го позволите, защото нищо не е на всяка цена, ако например родителите ще се гърчат, изнемогват, стресират и тънат в мизерия, съм уверена, че поне децата на списващите тук са възпитани да го оценяват и приемат, ако се налага.
Ако трябва да пиша за емоционалната страна, ще трябва да изпиша още 2 пъти по толкова, затова само ще цитирам баща ми (лека му пръст): Моята мъка, тате, си е моя мъка. Ти гледай напред, мечтай смело, а аз и майка ти  сме тук за да те подкрепим!
Малката и тя гледа с едното око за чужбина, ама още се лашка насам натам, та като му дойде времето ще споделяме радости, тегоби и know-how.

Браво на момичетата, bibi! Добре сте си свършили работата като родители.

Мен Нидерландия ме плаши с този наплив на студенти и жилищната истерия. На моя колежка дъщеря ѝ учи там, знам през какво минаха, на втората година дори беше решила да прекъсва и да се прибира, изкара и няколко месеца тук, но все пак успяха да намерят отново квартира и продължи. Сега все още е там и не съжалява, но какво преживяха и през колко премествания минаха, те си знаят.

bibi, супер. Наистина си е предизвикателство и изскачат неизвестни, но при вас е завършило успешно

bibi, кога минаха тези години?!?!? Имам чуството че "вчера" заминаха каките... Това време вече не тече, а тича! 

Поздравления и за двете девойки! Удоволствие беше да прочета всичко! Права си, че не може нито да се предвиди, нито да се очаква това, което живота ти е подготвил. Хубаво е, че са оправни и са успяли да се справят. Успех им желая и занапред!

И аз следя в годините, защото те са един набор преди моя син и винаги съм надничала в темата на този набор (страхотни съфорумки) - "познавам" майките, децата, радвам се и се притеснявам заедно с тях.
Bеа_2022, беше ми много интересно да прочета за сина ти
Благодарна съм на всички, които споделят опит
Наборката много не я виждам отделена от мен, по-скоро е някаква глезотия тази Виена, но знае ли човек... Бях сигурна за брат ѝ, че ще иска да замине, той пък не пожела.

Племенница учи в Нидерландия, ще бъде 2 курс, много е доволна. Близко дете завърши и вече работи там, също много доволна. На позната детето се върна, изкара 2 години, не се вписа. Племенникът в края на месеца започва в Бокони, засега е ентусиазиран. Моята девойка си е избрала ЮЗУ, да има кой да и готви. Ще готвя, ако успее, има желание, дали ще може, да видим. Пък и здраве да е, ако не стане!:grinning:

А към какви специалности са се ориентирали децата ви ?

Много ми е драго да чета постове за деца с мечти, с цели, с мисли за университети.

Моето никакви такива мисли не му минават. Дано узрее тази година.

Много е полезно това, което споделяте. Моята засега иска да учи тук, медицина. Евентуално после някоя специализация навън, но нищо не съм чела още. Ако препоръчате школа за подготовка по биология и химия и кога е добре са започнем, ще съм много благодарна.
Лошото е, че когато тя е 12 клас, малкия ще е седми. Лошо нещо съм ги планирала.

Оцелява се Няколко съфорумки бяхме така. Аз лично и поредна магистратура завършвах. ДИ ми беше в деня, в който излязоха резултатите от НВО