В момента чета ... 100

Приключих "Доктор Живаго", много ми хареса! Класически руски роман. Изключително фино написан, представя факти, без да натрапва някакви идеи. Има и любов, силна, страстна и неуверена... Темата за гражданската война (червени срещу бели) е застъпена, но не ме отблъсна и не ми беше досадно.
Отново подхващам Казуо Ишигуро "Не ме оставяй".

Отдавна не съм писала тук, но ви чета.
В средата съм на "Падането на Хиперион" от Дан Симънс, втората част от поредицата за Хиперион. Първата книга ми дойде малко разтегната, защото бяха шест различни истории, обединени в една обща картина. Заедно обаче успяха да изградят детайлно светът на Хегемонията някъде далеч напред в бъдещето. Сега във втората книга действието се забърза, стана по-компактно, но все още не мога да разбера какво точно се случва и каква е ролята на всеки от героите. Има страшно много интересни идеи. Добре му е работило въображението на Симънс. Цялата Мрежа е описана много цветно и детайлно и в същото време предизвиква доста противоречиви чувства. Книгата определено държи в напрежение и ми е прелюбопитно какво ще се случи до края.

Тъкмо приключих една от книгите, които със сигурност ще попаднат в моя топ 5 за годината- „Ледената река“ на Ариел Лоуън.

Изключително ми допадна историческата нишка, преплетена с живота на главната героиня, описанията на тогавашните традиции, бит и нрави, особеностите на съдебната система и изобщо стилът на авторката. Отдавна не бях попадала на книга, която така да ме завладее, че да искам да чета при всяка свободна минута.

След нея подхванах „Имената“ на Флорънс Нап, към която първоначално нямах особено големи очаквания. Но от снощи до днес прочетох на един дъх близо 200 страници! Книгата се оказа изключително увлекателна, въпреки тежките теми, които засяга-домашното насилие, неговите последствия и изборите, пред които човек се изправя, когато трябва да реши как да реагира на него.

Не се учудвам, че новата генерация не иска да чете. Точно цял месец "влача" "Франкенщайн" от нищо друго, освен интелектуално любопитство. Ако някой ме беше накарал насила, щеше завинаги да ме отврати от четенето.
Като ученичка я бях харесала, недостатъците бях приписала на тогавашния стил, и толкова. Изобщо не задълбавах.
Като по-внимателен и по-претенциозен читател виждам два непростими гафа, които са тотален криндж- въвеждането на нов герой чрез епистоларен инфо дъмп в стил "Ах, помниш ли твоята приятелка Х, за която ти каза еди какво си....", само за да я ликвидира 2 страници по-късно. Плитко, слабо, претупано.
Най-слабият момент в книгата е карикатурната история на "арабката" Сафи, която звучи като обиден фен фикшън, и е явно написана от девойка която и грам не познава никаква чужда култура. Избягалата от харема "арабка" е вдъхновена от "живот в страна, където жената има ранг в обществото...." Мери пияна ли е била като го е писала това, или се подмазва на потенциалния издател и читател? Второто е вярно.

И....тук влиза Уилки Колинс с "Жената в бяло". Не знаех, че е бил адвокат по образование, нито че е бил приятел на Дикенс. В "Жената в бяло" Колинс обръща вниманието на читателя към закона, който поставя жените, особено непълнолетни такива, в шах, финансова зависимост и абсолютно подчинение.
Майката на Мери (вече официално призната за философ) е написала "Защита на правата на жените". Какво се преструва Шели на дръж ми шапката, не мога да разбера. От меркантилни съображения, предполагам.

За "Франкенщайн" мога да кажа, че филмът (последния) е в пъти по-добър от книгата.
Има и много силни моменти, емоционален заряд, атмосферични пейзажи, детайлно описано душевно заболяване, вероятно би-полярно разстройство на Виктор и клинична депресия, дори следродилна депресия- Виктор не иска да си погледне "чедото", и го изоставя.
Месец я чета по лъжичка- не ми пречи, прочетох доста други по това време. Исках да имам по-прясна представа, тийновете ми я четат за училище.
След месец прекаран във 19в мога да им сравня заплатите 😂 (Уолтър е платен 7×заплатата на Джейн Еър), и за развод вече не е необходим Акт на парламента, но пак е почти невъзможен.
За Рочестър е било невъзможно да се разведе, а дори след развод втори брак не е бил възможен.
Джейн отказва да бъде любовница на Рочестър, но Мери е избягала с тогава женения Шели без да и мигне окото. Жена му удобно се е самоубила, и те най-накрая се женят същия месец. Любов, какво да правиш.....

Започнах на оценявам художествената литература много късно в живота си, покрай магическия реализъм на Маркес и Алиенде, но оттогава не мога да си представя да не нося книга в себе си. Винаги и навсякъде. В крайна сметка четящият човек никога не е самотен, дори и да е сам.