В момента чета ... 100

Аз приключих “Вуду”, най-малко ми допадна от трите части за частния детектив Емил Боев. На моменти историята ми беше доста недостоверна, много удобни случки, претупана развръзка.

Подхванах “Индрише” да съм в крак с темата

Приключих Дъждът оставя следи на Александър Чобанов
По романа на Чобанов НОВА екранизира сериал, който бе излъчен преди няколко месеца.

Криминален роман, който обединява действителни исторически събития с художествена фикция.

Сюжетът тръгва от мистериозна находка в тайно скривалище в Рилския манастир - намерени човешки кости. Разследването ще обхване няколко десетилетия история, свързана с една от българските светини - Рилския манастир, и неговото национализиране от БКП.

Скандинавски тип криминале в балканска обстановка...
Имаме класическа мистериозна тайна, стари грехове и две поколения, разследващи случая...

Плюсове: стегнато, увличащо четиво, което държи вниманието до края.
Минуси: неособено богатият литературен речник на автора, неособено дълбоки диалози и доста клишета.

Приятно криминале за няколко вечери, но без да оставя траен отпечатък.
-
3 от 5

Интересно ми е какво сте написали за "Метаморфозата" на Кафка. Май ще препрочитам, защото помня, че в училище я четохме като част от учебната програма и сякаш беше някаква адаптирана версия. Тогава я видях от някаква странно-абсурдно-забавна страна. После на по-зряла възраст четох "Процесът" и там вече не ми беше никак забавна ситуацията. Ще взема да ги препрочета да видим на този ми акъл как ще ми се сторят.

Най-накрая прочетох “Опасно близо” на Дъгони. Сложих 3 звезди, като цяло беше 😒.

Започнах “Тео от Голдън”. Това е книгата с най-огромен шрифт, която съм чела. В резултат имаме 584 страници неудобна за четене тухла. За сравнение изданието на английски е под 400 страници.

Дописвам: Преводът на места е много тромав и има странни неща като “паешки мрежи”, което явно е паяжини 😳

Харесвам произведенията на Кафка, но все пак гротеската в тях ми идва леко в повече. Като става въпрос за екзистенциализъм, предпочитам трактати в чисто аналитичен стил като "Митът за Сизиф" на Камю, или честният вътрешен монолог на индивида, осъзнал екзистенциалния абсурд, в "Погнусата" на Сартр...

По темата - продължавам с едно типично плажно, леко и неангажиращо четиво - седми том на "Газлайтер" на Григорий Володкин. Главният герой, оцелял след ядрен апокалипсис на земята в свят, в който супата от хлебарки е деликатес, който не всеки може да си позволи, и придобил вследствие радиацията, наред с плавателните ципи между пръстите на левия си крак, способност телепатично да улавя мислите на всички живи същества, умира, защитавайки хората, с които живее, от поредното мутирало чудовище. И се събужда в тялото на 10-годишно дете в алтернативен свят, запазвайки спомените и телепатичните си способности, които тук са нещо обичайно, макар и сравнително рядко срещано, наред с най-различни други магически умения. Въоръжен с опита от предишния си живот, решава един по един всичките си проблеми - от "дребните" тревоги в училище (които изглеждат дребни само на възрастните, забравили детството си), през тинейджърските хормонални бури, до конфликти с местните благородници (защото той е обикновен плебей без баща, а светът, в който попада, се управлява от аристокрация, преживял е преди десет години магическо нашествие от друга реалност и леко напомня 90-те години у нас и в Русия). При това в романите липсва и следа от "новонормалност" - няма лица с "алтернативна" ориентация, мигрантите не ползват привилегии пред местното население, а когато има възможност, а ГГ убива брутално тези, които заслужават, далеч не по най-бързия начин, а със скорост и средства, които прецени, че са заслужили с постъпките си. Една от малкото книги, които ми се иска да не свършват, и мисълта, че ми остават още 34 непрочетени тома, ме кара да се чувствам щастлив

Приключих “ Малък живот “ на Ханя Янагихара. Трудна, обстоятелствена, исках да бръкна в книгата и да направя нещо, да се намеся.
С годините осъзнавам колко нещастни съдби има, колко травми и тайни носят хората и как някои се борят до край, а други се предават. Как съществуват извращения, които дори съзнанието ни не може да приеме за реалност.

Газлайтер намира ли се на български или да го започвам на руски? От описанието много ми допадна, харесвам тази тематика.

ПП И на руски я намирам само в аудио вариант.

Прочетох  "Кукувичето" на Камила Лекберг,  хареса ми. Но си е типичното криминале в стил  травми, високо интелектуални среди, различна любов и грешни решения. Леко се чете и за плажно четиво си е добро попадение. Продължавам с "Човекът, който се страхуваше да живее" на М. Монтеро.

Харесвам Камю и Сартар - от него любима ми е При закрити врати, но Кафка е нещо съвсем друго. Сякаш демони от отвъдното му нашепват страхотиите, които пише, в които няма нищо страшно на пръв поглед, а посто ти смразяват кръвта.

Продължавам с Голем - трудно е да се обясни такава книга. В него има от духа на Заслепението на Елиас Канети.
Още го смилам.

Привет! Напоследък сте подхванали доста тежка артилерия. Аз - обратното. Чета една моя любима много приятна американска авторка Фани Флаг. Книгата е Коледна и се казва "Чудеса край малката река". Като балсам за душата е.

Прочетох " Пролетен сняг " на Юкио Мишима и напълно се присъединявам към всички хубави отзиви за него. Мога само да прибавя , че книгата е абсолютна класика и шедьовър на световната литература- един изящен дълбоко трагичен роман за забранена любов, чест и преданост в Япония отпреди Първата световна война. Има много поетичен език и фин психологически развой на действието. Текстът изисква бавно четене,  той не е създаден за бързо поглъщане на сюжета , а за наслада от думите. Това не е книга за забавление, а за дълбоко сетивно и интелектуално преживяване

От А. Чобанов съм чела преди доста време "Неотминало" и мога да го опиша по сходен начин - по-скоро приятно, но без никаква стойност книжле, повече за убиване на време, отколкото за среща с литературата.
Там дразнеха философските отклонения по екзистенциални въпроси, които не се вписваха особено гладко в общия разказ.

Има издадени вече три от поредицата - "Кралят на планината", "Стъкления човек" и "Ръждивата гора", която излезе преди около 1-2 месеца. Книгите са доста обемни, но са много увлекателни. Буквално за 6 дни прочетох 1600 страници - всичко на един дъх. Много ми харесаха, напрежението е на макс, фабулата е интересна, а Лео е приятна героиня. Единствено във втората имах проблем малко с фантасмагориите и идеите за НЛО, но горе долу беше овладяно положението от средата нататък Като цяло мога да ги препоръчам с леко сърце и да твърдя, че са доста добри и типични скандинавски криминалета.
Прочетох и "Брилянтни създания" - за мен това е едно от откритията ми тази година, смятам скоро да гледам и филма. Прекрасна, топла и много много човешка книга.

На български няма шанс да се появи. Ние сме държавица с население колкото няколко квартала на Москва, при това сред нас процентът на четящите индивиди е  нищожно малък, така че никой не би се хванал да превежда цикъл от 41 тома... Ето ЛИНК за сваляне на целия цикъл на руски. Само че имай предвид - аз още не съм го дочел, така че е възможно след 6-ти том в текста да има грешки. Когато чета, аз маркирам страниците, на които откривам грешки, и след това ги коригирам. След като дочета всички части, ще актуализирам архива (линкът ще остане същия).

Ако не бързаш с "Газлайтер", мога да ти препоръчам докато завърша цикъла, да прочетеш "Князът от картината" на Борис Романовский - поредица от 19 романа за магьосник, предаден от петимата си най-добри приятели, които го убиват. Но сработва неговото последно защитно заклинание и пренася душата му в предварително подготвена за целта картина. Само че никой от неговия род не се сеща да обърне картината обратно и да прочете написаните на гърба и инструкции за възкресяването му. И така той си виси над 800 години на стената и гледа как родът му постепенно запада, губи силните си магове, благородническите си титли и имотите си... И чак когато замъкът им е нападнат от по-силен род и пълното им унищожение е въпрос на часове, едно момченце се сеща да свали картината, прочита инструкцията и изпълнява ритуала. След което магът възкръсва в тялото на 16-годишен тинейджър - албинос. И му се налага да възроди рода си, да разчисти старите си сметки с бившите си приятели, всеки от които е намерил компромисно решение, за да постигне някаква форма на безсмъртие, и да спаси цялата планета от зараза, унищожила вече няколко планети. Поредицата е написана с приятно чувство за хумор - например, когато последната останала жива предводителка на рода отказва да признае възкръсналия княз, той и напомня, че 40 години е висял в спалнята над леглото и добре знае как прекарва нощите си, при което тя се изчервява и свежда поглед. А едно от първите неща, които младият княз успява да направи, е да призове фамилиара си - говорящ бобър, който знае няма и десет думи, половината от които нецензурни, но с тяхна помощ успява да изрази всяка своя мисъл... Всички части са изчистени от грешки, а в първия и последните пет тома, които са отлично илюстрирани, съм обработил всяка от илюстрациите във Photoshop с филтри, използващи локален ИИ за подобряване на резолюцията и детайлността (само тази обработка ми отне четири дни), така че удоволствието от четенето да бъде максимално

И в двата цикъла всички .FB2 файлове са записани в общ .ZIP архив. На четци, телефони и таблети с Android целият архив може да бъде копиран като един файл - операционната система позволява на програмите за четене да видят отделните файлове в архива. На четци с Linux (напр. Pocketbook), които поддържат .FB2, трябва архивът да бъде отворен на компютър и отделните .FB2 файлове в него да бъдат записани на четеца (като всеки от тях, разбира се, може да бъде архивиран в .ZIP формат, за да заема по-малко място). За Kindle трябва архивът да бъде отворен на компютър, всеки от файловете да бъде конвертиран с безплатната програма Calibre в .AZW3 (или в .MOBI) формат и чак тогава отделните файлове да бъдат записвани на четеца.

Ще споделиш ли кой е автора на "Голем"? Описанието звучи интригуващо, но думата е прекалено често срещана и търсачката не успява да открие роман с такова име.

Днес прочетох "Преображението"/"Метаморфоза" на Кафка (от Читанка). Застреля ме от упор.
Изобщо не очаквах да е това, което прочетох. Страшно тежка тема. Изпаднах в замислено униние след това.

Започнах "Хълмът Уотършип" на Ричард Адамс на хартиен носител. Има я в Читанка, изненадах се.
Искам нещо да ми намести чакрите след Кафка. Знам, че не е детска книга за зайчета (преди някой да е размахал показалка).
Съвсем умишлено избягвах Кафка години наред, видях, че е било излишно. В понеделник ще продължа с нещо друго от него.