В момента чета ... 100

Чета Писмата, а в библиотеката ме чака Да бди над нея

За съжаление преводачката, която е превеждала Юкио Мишима Дора Барова е починала, поради което и  вероятно останалите две книги от тетралогията му не са преведени на български език. " Пролетен сняг" обаче може да се чете и като самостоятелен роман,има завършена сюжетна линия.  Наскоро видях , че на български език е преведена и още една книга на Мишима "Отдаденост".

Заинтригувахте ме с този "Пролетен сняг" и я поръчах.

Юкио Мишима ми е в списъка за четене за 2027, и се чудя с коя негова книга да започна. Ще следя вашите впечатления. Няма да го вместя до края на годината със сигурност. Октомври ми е готическо-викториански + халоуийнска тематика (Бредбъри, Зелазни).

Довърших "Има реки в небето" на Шафак. Прекрасна, майсторски написана книга, заслужава си всяка минута прекарана с нея.
Започнах препрочит на Джейн Остин с първата и (хронологически) книга, "Абатството Нортангър". Започвам месеца с пародия на готическите романи, ще видя колко и кои ще прочета.

На Шафак съм прочела "Любов", която много ме плени и "Черно мляко", която пък въобще не ми хареса. След Млякото нищо друго не съм подхващала нейно, след това разочарование не мислех, че има и други добри книги. Сега ще трябва да преосмисля... 😂
Ще пробвам пак!

ПП "Има реки в небето" още не е преведена на български език. Ще трябва да почакам! 😂

С "Морякът, комуто морето обърна гръб", тя е най-кратка и се чете на един дъх, въпреки тежката тема.
Освен нея съм чела "Златният храм" и "Пролетен сняг", като последната на мен лично най-много ми хареса.

Започнах „10 минути и 38 секунди в този странен свят“ на Шафак. За момента ми харесва, но на мен като цяло тя ми допада - пише страшно увлекателно и супер бързо се чете. Оставя и доста за размисъл Ще дам отзив като я приключа.
"Трите дъщери на Ева" не ми хареса толкова.

Прочетох Внучката, която в първата си част ми се стори, че е като продължение на Писмата.

Интересна концепция, но едва издържах ужасните персонажи, които паразитираха върху живота на главния герой. Не ми беше лесна за четене, нито особено приятна. Хубав финал… на иначе доста тягостна история.

Довърших "Маланима" - много ми хареса. Наглед обикновена история за приятелството, семейството, тайните, обществените догми, но е написана много хубаво. Дадох й 4*.
Продължавам с една тухла "Дяволите". Първа среща ми е с Абъркромби.

Вчера започнах “На изток от Запада” на Мирослав Пенков, много талантливо написани разкази, майстор! Кратки фрази, нула клишета, страхотен изказ. 10/10 до тук.

Разказва от името на възрастен мъж в един от тях, с типични за старец възгледи и речник - досада от хората, самоирония, огорчение и примирение. В друг е обикновен работник от границата между Сърбия и Бг, с ограничен речник, без много емоция разказващ за любов и смърт, също страхотен разказ.
Просто майстор, наистина

Аз не харесах Юкио Мишима, четох само "Морякът, комуто морето обърна гръб" преди години, но ми вървеше много трудно и така и не посегнах към други негови книги след това. Харесвам Мураками.
На Шафак много харесах "Любов" (но съм я чела преди 15 години), за разлика от "10 минути и 38 секунди в този странен свят" и особено пък "Черно мляко".

От Зелазни прочетох само Донеси ми главата на принца - не е моето.
Този автор определено не ме спечели.

Започвам Пролетен сняг - предвкусвам го като аромата на перфектно поднесен бял чай.

На Зелазни съм си приготвила "Ако с Фауст не успееш." Звучи много забавно. Няколко поредни години през октомври правих препрочит на "Една нощ през самотния октомври", и това е единствената му книга която съм чела, но затова, поне 3 пъти. Писана е във формата на дневник от кучето на Джак Изкормвача- голям кеф и гъдел, разкошен хумор. Препоръчвам за Халоуийн като весело и забавно четиво. В кратце:  банда стари муцуни от прочути готически романи пристигат в Лондон с "домашните си любимци", за да участват в една игра, чиято кулминация е на Вси Светии. Шерлок Холмс, разбира се, им е по петите.

Тази сутрин мъглата навън беше гъста като мляко, и ми се дочетоха сестрите Бронте и "Франкенщайн".

Довърших препрочита на "Абатството Нортангър" - виртуозна Остин, блестяща сатира. Книгата е на повече от 200 години, но човешката психика и поведение са същите - "виж ми яката каляска, много е бърза", "моите коне нямат нужда от почивка" , фалш, превземки и меркантилност като от всеки век. Джон Торп е класически колежански хвалипръцко, а сестра му Изабела двулична, манипулативна златотърсачка, но комично повърхностна и предвидима.
Наивната, израснала в саксия Катрин, и страстна почитателка на готически романи, тепърва прохожда в светските взаимоотношения, но бързо ще научи, че коварния враг не се крие в тъмните ъгли на стар замък, а язди с теб, вечеря, ходи на театър, и ти се пише пръв приятел. Неочаквано поканена да гостува на изцяло нови приятели в импозантното имение Нортангър, фантазията и се развинтва до дон Кихотовски размери, което едва не и струва бъдещето. За щастие, на финала всичко си идва на мястото - тайнственият свитък се оказва...свити на руло стари сметки за пране и рецепта от ветеринаря, господарят на замъка е просто капризен и претенциозен човек, а не закоравял убиец. Дори кокетката Изабела бива виртуозно изиграна от по-опитен в играта в от нея, който не губи абсолютно нищо, но играе за спорта.

Почти нищо не помнех от книгата, сякаш нова беше за мен. И от "Доводите на разума" и "Мансфийлд парк" нищо не помня, докато другите 3 помня общо взето добре. Ще им направя финална класация след като ги прочета отново.

Почнах Северната гора от Даниъл Мейсън, но не ме грабва.

Аз започнах "Последният ловец на делфини". Върви ми много бързо.