В момента чета ... 100

Бях обещала да споделя за "Око" на Мария Касимова-Моасе. Ще допадне на читатели, които харесват родови истории. Разказът върви от името на три поколения жени, прескача назад и напред във времето, което е малко объркващо на моменти, но се свиква. На места аха-аха да се разпадне, но успява да го удържи. Има и една съвременна нишка, която "обрамчва" всички истории - за мен не се вписваше естествено в тях. Но писането на Мария Касимова притежава голяма емоционална сила. Тя не се притеснява да навлезе дълбоко в сложните и не винаги лицеприятни семейни отношения. Искрена е и образите са убедителни. Хареса ми.

Отчетох се и аз с "Писмата". Прочетох различни мнения и ми стана интересно. Приятна е за четене. Главната героиня Сибил ми напомни малко на Уве на Бекман или на Мариджа от "Хората, които сеят в снега" на Тина Харнеск. Дразнеща и симпатична в същото време. Мисля, че можеше да си остане по-проклета, нямаше нужда толкова да компенсира предишните си грешки. Кореспонденцията ѝ с известни автори беше доста голямо изхвърляне, само и само за да се вмъкнат някакви заглавия и да разберем колко е начетена. Но не мога да отрека, имаше някои истински и затрогващи моменти. Доволна съм, че я прочетох.

Много ми хареса Писмата, а сега чета Въздух и с нея приключвам всички книги на Джон Бойн, които са издадени на български. Като си харесам един автор- изчитам всичко

Ехе, и "Невидимите фурии...", "Всички погубени места" - всички преведени ли прочетохте? Как ги оценявате? Защото харесах много "Невидимите фурии..." , единствената негова, която съм чела. Като цяло много харесвам британски, а явно и ирландски хумор. Имам подарени "Всички погубени места" и "Стълба към небето", но чакат ред.

Абсолютно всичките му книги съм прочела, защото много ми харесва. Но това е субективното ми мнение.

Елиф Шафак има нова книга, още по-нова от "Има реки в небето". В предпродажба е онлайн, и я поръчах веднага.
Видях рийл с Елиф в Инста, и щях да припадна от вълнение. Книгата е за Густав Флобер, и доколкото разбрах, героинята Ема Бовари има глава от първо лице. Мадам Бовари е най-любимата книга на майка ми, и понеже беше рождения и ден, се сетих и за "Мадам Бовари", и мислейки си да направя препрочит скоро в нейна чест. Съвпадението беше много мило и специално за мен.
Линк към книгата в Goodreads:
https://www.goodreads.com/book/show/251557251-in-one-brief-momen … BXzUPmDxLQ&rank=1

Чета "В орбита" на Саманта Харви за ежемесечния ни книжен клуб. Книжката описва един рутинен ден на шестима астронавти в орбита, задачите и размишленията им за живота, вселената и човекът в нея. Много поетично написана, създава усещане за безтегловност и безвремие, докато в рамките на деня наблюдавам заедно с тях 16 изгрева и залеза. Монотонна, кротка красота, не е за бързо четене. Аз поне ще и се наслаждавам по лъжичка, докато ми пристигне "В един миг- цяла вечност" ( In One Brief Moment All Eternity). Да видим какъв превод ще избере българският преводач. На мен това ми харесва.

"В орбита" на Саманта Харви - това ме грабна и ми стана много интересно. Обичам такива различни неща.

"Единствената история" от Джулиан Барнс ми беше много любопитна и приятна за четене. Не толкова заради самата тема - любовна връзка между съвсем млад мъж и много по-възрастна жена, а заради погледа върху тази връзка от различни ъгли, прецизното проследяване на динамиката в отношенията и етапите през които преминава двойката. Честният анализ в края, който не идеализира и не захаросва
една такава любов, а я оценява, такава каквато може единствено да бъде - съсипваща, изтощителна и в крайна сметка ощетяваща и вредна за младия човек, като това мнение в никакъв случай не се натрапва, читателят сам стига до него.
Хареса ми постепенната промяна у героя, който полека губи енергията и ентусиазма на неопитната младост и открива същността на своята любима. Зад маската на лековатото отношение към нещата, живота за мига и хумора намира празнотата на една провалена и тъжна личност и разбира, че неговата роля е да носи емоционалния багаж на друг човек, трупан с години, които той не е изживял, когато вече го е носил твърде дълго, за да се освободи.
Накрая остава сам с умората, мислите за пропуснатите ползи, неспособността да има истински удовлетворителна връзка, разсъждавайки до края на живота си за значението и смисъла на собствената си история.
Хареса ми как описва техните отношения - от момента, в който осъзнава, че върви към дъното и трябва да спаси себе си до момента, вече десетилетия по-късно, когато с горчивина признава, че всъщност не е успял да я пусне наистина и тя го е издърпала при себе си. Много изчерпателна и философски разказана история, макар и леко досадна на моменти.
Продължавам с "Око" от Мария Касимова-Моасе.

Днес имах много дълго чакаме пред лекарски кабинет и си бях взела с мен "Кой се страхува от светците на дома" - прочетох 100 страници и ми допада. В началото малко се обърквах с това минаване от една времева линия в друга, но с напредването на историята нещата започнаха да се нареждат.