Починал е Джефри Арчър, дни преди премиерата на последната му книга "Адам и Ева"
Виж целия пост
В момента чета ... 100
- Публикувана: 24 юли 2026, 19:12 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2026, 12:09 ч.
# 450
6 окт. 2026, 21:04 ч.
# 451
6 окт. 2026, 21:13 ч.
Тъжна новина..
За пръв път виждам толкова много и интересни бръчки на гнева.
Впечатлена съм.
Виж целия пост
За пръв път виждам толкова много и интересни бръчки на гнева.
Впечатлена съм.
# 452
7 окт. 2026, 12:56 ч.
От онези книги е, които те омайват със задушевност, богатство и дълбоки корени, за да ти разбият сърцето по-добре и да ти напомнят, че трябва да си носиш тъгата винаги в някое "джобче". Винаги.
Аз чета "Свекървата" по препоръка на Кака Сийка. Още съм в началото.
Последно завърших трилогията на К. Арден, оценявам с три от пет звезди. Светът е хаотичен, сетингът е размит, герои - събрани от кол и въже, като да се покаже познаване на руските легенди и митология, а образите са щриховани, не мож' се привърза към никого, освен към Вася (главната), но даже и за нея не се разбра какво иска - толкова страдание, толкова чудо. И в трите книги горката едва оцеляваше от болка непрекъснато... Няма нищо автентично от руската душевност (въпреки многото говорене в тази посока), типично американска книга.
Виж целия пост
Започнах Времето на стария Бог от Себастиан Бари. Много увлекателна и със страхотна атмосфера. Ирландска магия.
Аз чета "Свекървата" по препоръка на Кака Сийка. Още съм в началото.
Последно завърших трилогията на К. Арден, оценявам с три от пет звезди. Светът е хаотичен, сетингът е размит, герои - събрани от кол и въже, като да се покаже познаване на руските легенди и митология, а образите са щриховани, не мож' се привърза към никого, освен към Вася (главната), но даже и за нея не се разбра какво иска - толкова страдание, толкова чудо. И в трите книги горката едва оцеляваше от болка непрекъснато... Няма нищо автентично от руската душевност (въпреки многото говорене в тази посока), типично американска книга.
# 453
7 окт. 2026, 13:35 ч.
Българският писател Георги Господинов е сред фаворитите за тазгодишната Нобелова награда за литература, писа германският вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг".
Според изданието другите писатели с шанс да получат отличието са Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).
Носителят на Нобеловата награда за литература ще бъде официално обявен утре в Стокхолм.
Виж целия пост
Според изданието другите писатели с шанс да получат отличието са Джералд Мърнейн (Австралия), Габриела Адамещяну (Румъния), Ака Морчиладзе (Грузия), Мишел Уелбек (Франция), Колъм Тойбин (Ирландия) и Хода Баракат (Ливан).
Носителят на Нобеловата награда за литература ще бъде официално обявен утре в Стокхолм.
# 454
7 окт. 2026, 19:17 ч.
Приключих днес „10 минути и 38 секунди в този странен свят“ на Елиф Шафак и не мога да кажа, че ми хареса. Става за убиване на времето, но нищо повече.
Почвам "Братя Карамазови", че ми писна от тъпотии
Чела съм я много отдавна в оригинал (който за жалост не можах да открия сега) и ще се мъча в превод. Обожавам руската класика, а Достоевски ми е номер 1.
Виж целия пост
Почвам "Братя Карамазови", че ми писна от тъпотии
Чела съм я много отдавна в оригинал (който за жалост не можах да открия сега) и ще се мъча в превод. Обожавам руската класика, а Достоевски ми е номер 1. 
# 455
7 окт. 2026, 19:29 ч.
И аз съм приготвила "Братя Карамазови". Сега чета "На изток от рая" на Стайнбек.
Виж целия пост
Приключих днес „10 минути и 38 секунди в този странен свят“ на Елиф Шафак и не мога да кажа, че ми хареса. Става за убиване на времето, но нищо повече.
Почвам "Братя Карамазови", че ми писна от тъпотии Чела съм я много отдавна в оригинал (който за жалост не можах да открия сега) и ще се мъча в превод. Обожавам руската класика, а Достоевски ми е номер 1.
Почвам "Братя Карамазови", че ми писна от тъпотии
Чела съм я много отдавна в оригинал (който за жалост не можах да открия сега) и ще се мъча в превод. Обожавам руската класика, а Достоевски ми е номер 1.
# 456
7 окт. 2026, 20:56 ч.
Подхванах "Евангелие на отровното дърво". Още съм на около 120-130 стр. Бавна книга, трудно ми тръгна, но постепенно ме увлича и се потапям в историята. Почти нищо не знам за Конго, колонизацията, политическите борби. Интересни са ми детайлите за бита и ежедневието на местните, как ги приемат пристигналите от Америка мисионери.
Преди това започнах да слушам "Записки от шато Лакрот". Исках нещо леко и забавно, но не съм очарована. Много окарикатурена и преекспонирана ми се струва, в по-голямата си част хуморът не ми е забавен. Не обичам да оставям недовършени книги, но не съм сигурна, че ще я изслушам докрай.
Виж целия пост
Преди това започнах да слушам "Записки от шато Лакрот". Исках нещо леко и забавно, но не съм очарована. Много окарикатурена и преекспонирана ми се струва, в по-голямата си част хуморът не ми е забавен. Не обичам да оставям недовършени книги, но не съм сигурна, че ще я изслушам докрай.
# 457
8 окт. 2026, 19:16 ч.
Аз започнах да я чета. Е, оставих я. Мога да я сравня само със силно пресолена манджа. Предполагам, че за хора, които не са учили френски, ще им се стори още повече.
Виж целия пост
Преди това започнах да слушам "Записки от шато Лакрот". Исках нещо леко и забавно, но не съм очарована. Много окарикатурена и преекспонирана ми се струва, в по-голямата си част хуморът не ми е забавен. Не обичам да оставям недовършени книги, но не съм сигурна, че ще я изслушам докрай.
Аз започнах да я чета. Е, оставих я. Мога да я сравня само със силно пресолена манджа. Предполагам, че за хора, които не са учили френски, ще им се стори още повече.
# 458
9 окт. 2026, 10:36 ч.
Аз приключих с "Верити" и да ви кажа не ми беше уау, но пък и не ми беше някаква тъпа и тегава. Средна хубост, както се казва. Започвам "Черен понеделник" на Ники Френч, първи досег ми е с автора, дано е успешен.
Виж целия пост
# 459
9 окт. 2026, 19:59 ч.
И аз сега слушам "Записки за шато Лакрот". Няма да е книга на годината, но е забавна и свежа. Прочитът на Богдана Трифонова е много добър (питам се доколко той ми задържа вниманието). Героите са карикатурни, да--over the top--с изключение на Калина и съпруг Дидие. Обикновено слушам трилъри така че това е нещо различно за мен.
Виж целия пост
Скрит текст:
Tинейджърката ме дразни особено. Това е вреден стереотип за момиче на 15.
# 460
10 окт. 2026, 15:16 ч.
Идвам с отзив за Валери Перен и "Забравените в неделя" - книгата ми хареса! Бързо се чете, приятна е. След нея прочетох "Втората смърт на Колет" от същия автор, но книгата ме отегчи. Обем 540 страници, много плява. Баналности - насилие у дома, хомосексуалисти, извънбрачни деца. Имам нужда да ме изненадват с нещо.
Започнах Казуо Ишигуро "Остатъкът от деня", много приятна и смислена, с лек хумор.
Виж целия пост
Започнах Казуо Ишигуро "Остатъкът от деня", много приятна и смислена, с лек хумор.
# 462
11 окт. 2026, 10:04 ч.
Снощи дочетох "Кой се страхува от светците на дома" - тръгнах с много високи очаквания към книгата заради всичките 5-звездни ревюта. Уви, за мен не е 5 звезди книгата. Оцених я с 3.5* в ГР. Историята е хубава, главите са много кратки, но не можах да се свържа с Мария Тереза. Нямаше достатъчно дълбочина за мен е книгата. Темите, които се засягат са за детството, приятелството, уредения брак, нещастието в него, неразбирането на обществото към главната ни героиня.
Не е лоша книгата, но със сигурност не е това,за което се бях настроила.
Започнах "Книга на безименната акушерка" - отдавна не съм чела дистопия и се надявам да ми хареса.
Виж целия пост
Не е лоша книгата, но със сигурност не е това,за което се бях настроила.
Започнах "Книга на безименната акушерка" - отдавна не съм чела дистопия и се надявам да ми хареса.
# 463
11 окт. 2026, 10:14 ч.
Прочетох "Последният ловец на делфини "
Определено от запомнящите се книги. Книга, която успя да ме докосне истински- не само с майсторски разказаната и човешка история, но и с начина, по който разкри една почти забравена страница от миналото ни.
Признавам, че научих неща, за които нямах никаква представа. Досега не знаех за съществуването на промишления лов на делфини в България, нито за това колко централна част е бил той от живота и поминъка на хората по Черноморието по онова време. Захари Карабашлиев е преплел реалните исторически факти с човешките съдби толкова естествено, че възприех историята с цялата и суровост, но и с дълбока емпатия към героите.
В спомена ми ще остане като силна и много емоционална книга за паметта, за преломните моменти в живота, а и за връзката между човека и природата.
Виж целия пост
Определено от запомнящите се книги. Книга, която успя да ме докосне истински- не само с майсторски разказаната и човешка история, но и с начина, по който разкри една почти забравена страница от миналото ни.
Признавам, че научих неща, за които нямах никаква представа. Досега не знаех за съществуването на промишления лов на делфини в България, нито за това колко централна част е бил той от живота и поминъка на хората по Черноморието по онова време. Захари Карабашлиев е преплел реалните исторически факти с човешките съдби толкова естествено, че възприех историята с цялата и суровост, но и с дълбока емпатия към героите.
В спомена ми ще остане като силна и много емоционална книга за паметта, за преломните моменти в живота, а и за връзката между човека и природата.
# 464
11 окт. 2026, 12:09 ч.
Sparks, мене ме подразниха претенциозните изрази, които определено не подхождаха на обикновена жена като Мария Тереза - "колективно въображение", "онтологична смърт", "плътска констелация". Иначе замисълът и структурата ми харесаха, имаше много силни моменти.
От известно време се мъча с "Оловна тишина" на Ивайла Александрова - много сериозно и подробно документално разследване на обстоятелствата около разстрела на Никола Вапцаров. Едно, че темата е тежка, обаче начинът, по който е написана, я прави много трудно четима. Документалният материал буквално е изсипан в сурово състояние. За разнообразие подхванах паралелно "Якоб фон Гунтен" на Роберт Валзер.
Виж целия пост
От известно време се мъча с "Оловна тишина" на Ивайла Александрова - много сериозно и подробно документално разследване на обстоятелствата около разстрела на Никола Вапцаров. Едно, че темата е тежка, обаче начинът, по който е написана, я прави много трудно четима. Документалният материал буквално е изсипан в сурово състояние. За разнообразие подхванах паралелно "Якоб фон Гунтен" на Роберт Валзер.
Препоръчани теми