Поредна книга на вече любима авторка, въпреки полюсните мнения за Макфадън.
В момента чета ... 100
- Публикувана: 24 юли 2026, 19:12 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2026, 11:38 ч.
# 480
14 окт. 2026, 15:16 ч.
Поредна книга на вече любима авторка, въпреки полюсните мнения за Макфадън.
Виж целия пост
Поредна книга на вече любима авторка, въпреки полюсните мнения за Макфадън.
# 481
15 окт. 2026, 11:38 ч.
Прочетох Героичната арка на Жозе Родригеш душ Сантуш
Някак си странен роман, който едновременно ми беше интересен и ме остави с усещането, че можеше да бъде много по-добър.
Най-силната страна за мен е историческият фон. Авторът пресъздава изключително подробно Макао в началото на Втората световна война - неговата атмосфера, култура, политика и сложното съжителство между португалци, китайци и японци. Особено интересен ми беше японският светоглед, мислене и философия, както и начинът, по който Япония гледа на войната и на собствената си роля в Азия. Историческата част определено е това, което ще запомня от книгата.
Проблемът е, че като роман всичко ми се стори прекалено разпиляно. Историята постоянно се захваща с една сюжетна линия, след това преминава към друга, после към трета, а някои от тях остават недоразвити. Книгата сякаш се опитва да бъде едновременно исторически роман, военна история, политическа драма, любовна история и своеобразен портрет на Макао, но в крайна сметка тези елементи не се събират напълно органично.
Иронично е и че заглавието създава очакване за история, в чийто център ще бъде любовницата на губернатора, докато всъщност любовната линия е далеч по-малко значима от историческите и политическите събития.
За какво тогава изобщо я има катго герой с такова обещаващо начало и после потъна.
Финалът също не ми даде напълно удовлетворяващо усещане.
След толкова много сюжетни линии имах чувството, че романът просто приключва, вместо всичко да получи наистина добре изграден завършек. Все едно Жозе Родригеш душ Сантуш се е уморил и бърза да приключи всичко.
Въпреки това не съжалявам, че го прочетох. Най-вече заради историческата картина на Макао и азиатския театър на Втората световна война. Като исторически материал романът ми беше значително по-интересен, отколкото като цялостно художествено произведение.
-
2 от 5
Виж целия пост
Някак си странен роман, който едновременно ми беше интересен и ме остави с усещането, че можеше да бъде много по-добър.
Най-силната страна за мен е историческият фон. Авторът пресъздава изключително подробно Макао в началото на Втората световна война - неговата атмосфера, култура, политика и сложното съжителство между португалци, китайци и японци. Особено интересен ми беше японският светоглед, мислене и философия, както и начинът, по който Япония гледа на войната и на собствената си роля в Азия. Историческата част определено е това, което ще запомня от книгата.
Проблемът е, че като роман всичко ми се стори прекалено разпиляно. Историята постоянно се захваща с една сюжетна линия, след това преминава към друга, после към трета, а някои от тях остават недоразвити. Книгата сякаш се опитва да бъде едновременно исторически роман, военна история, политическа драма, любовна история и своеобразен портрет на Макао, но в крайна сметка тези елементи не се събират напълно органично.
Иронично е и че заглавието създава очакване за история, в чийто център ще бъде любовницата на губернатора, докато всъщност любовната линия е далеч по-малко значима от историческите и политическите събития.
За какво тогава изобщо я има катго герой с такова обещаващо начало и после потъна.
Финалът също не ми даде напълно удовлетворяващо усещане.
След толкова много сюжетни линии имах чувството, че романът просто приключва, вместо всичко да получи наистина добре изграден завършек. Все едно Жозе Родригеш душ Сантуш се е уморил и бърза да приключи всичко.
Въпреки това не съжалявам, че го прочетох. Най-вече заради историческата картина на Макао и азиатския театър на Втората световна война. Като исторически материал романът ми беше значително по-интересен, отколкото като цялостно художествено произведение.
-
2 от 5
Препоръчани теми