В момента чета ... 100

Бих ѝ пуснала екранизация на книга, която харесвам. Ама от тези екранизации, които са сполучиливи наистина. Например тази за "Граф Монте Кристо" или "Изкуплението Шоушенк" и ако ѝ харесат, ще ѝ кажа, че книгата е още по-интересна, с още повече вълнуващи подробности. Но аз не мисля, че е до поколение, а до човек. Просто децата не винаги наследяват и интересите на родителите си. Аз още не мога да се пречупя да слушам книги, макар и противно на предразсъдъците си отдавна да изневерих на хартиените книги с киндъла. И имайки предвид, че човек цял живот се превъзпитава и учи, имам някаква надежда, че в даден момент и у нечетящ човек може да се зароди интерес към книгите.

Гениален Казандзакис!

Аз какво ли не съм пробвала да накарам моята хубавица да чете - и поощрения, и наказания, и чудо. Накрая просто се примирих и се отказах. Наистина, насила хубост не става. Едно, че не е модерно да се чете, и второ - ми, явно не е за всеки. Хората сме различни и не може да очакваме всички да са като нас. Едни обичат да четат, други - да рисуват, трети - да мързелуват

Аз съм дете на един много четящ родител - майка ми, която включително е "крадяла" в пети-шести клас "Криминалистика" на дядо ми (милиционер), за да я чете тайно в тоалетната -  и на един родител спортист със средно спортно образование, който обаче се е образовал житейски. Българският език и литературата бяха едни от любимите ми предмети, дори може би най-любимите предмети. Въпреки това имаше произведения като "Под игото" и тетралогията на Талев, които прочетох едва като студентка и след като завърших следването си (дори още ми остава "Гласовете ви чувам"). Четенето ми стана страст около този период и в годините след това.
Имам познат, чиято майка го е спирала от игра с децата пред блока, за да чете. До ден-днешен не посяга към книга, но почти няма тема, по която да не е информиран, или да няма логични разсъждения - намира си своите канали за информация, буквално и преносно.
От друга страна, имам роднина с много четяща майка, но за самата нея четенето не е предпочитано занимание. Не знам дали е само заради това, или е въпрос на начин на израстване и среда, но тя няма много интереси и познания в различни сфери, нито разнообразни теми за разговор извън нещата, които я вълнуват.
Вярно е, че човек трябва да има желание и стремеж да чете. На мен това ми е потребност, независимо че има периоди, в които чета една книга от 500 страници повече от половин година. Пълноценно и приятно ми е, че се развивам чрез четенето. Намирам за вярно твърдението на Романов, че интелектът е компенсаторно постижение, но то не е само за аутсайдерите или само за хора, които не наблягат на външния си вид. Винаги съм била социална, била съм харесвана и не съм била зле адаптирана. От друга страна, винаги съм имала много комплекси, един от които е, че не съм достатъчно умна и не чета достатъчно. И е почти изцяло вътрешно усещане, а не състезание с другите. В приятелския ми кръг повечето хора също са читатели, което също е от голямо значение.

То и едно време не беше
Но сега мисля, че е станало модерно, разбира се не масово, но има тенденция и е според средата, така че тези, които биха искали да се впишат в тази среда, също започват да четат. По панаирите, а и в книжарниците, често виждам цели ята девойки на по 15-16, които си купуват книги и всеки път много добре знаят какво търсят, не влизат да позяпат само.
Големият ми син, за разлика от брат си, чете страшно много и като последица от четенето винаги си е намирал приятелки само измежду четящите момичета, отличнички все. Така че ето ти мотивация - чети, за да те харесват умните мацки

Аз започнах да чета по време на майчинството си и тогава се записах в библиотеката. Преди това учебниците и всичко допълнително по право ми изцеждаха силите и след като завърших книга не отворих няколко месеца . Но сега години по-късно ,ако 3-4-5 дни не отворя книга чувствам глад .

utro77, препоръчвам „Нормални хора” на Сали Руни за дъщеря Ви

Трудно е да се запали интереса на модерните деца. Но има буук ток, в който тя може да си хареса нещо. Моята дъщеря гледа от там и си купува Но честно казано на сила не става, трябва да се запали по някакъв начин искрица или да се увлече. Може би такива са вече модерните времена, децата не четат.

Тази дискусия е по-скоро за темата "За четенето", но и аз да се изкажа. Темата е сложна и многопластова. Не е само до човек И до поколение е. Заобиколени са с джаджи, технологии, екрани. Много трудно книгата да ги заинтересува. Много болна тема ми е. Аз съм книжен плъх, чета ненаситно от 4-годишна та до днес. Единсвено в тийн годините имах пауза (гаджета, хормони) и когато бях по майчинство (две породени, ревящи нонстоп, какво ти четене). Та, като родих много исках да им предам тази любов и да ги "направя" четящи. Ограничвах яростно екраните, четях им от бебета, купувах книги, водех по книжарници, библиотеки, представяния на книги. Да, обичат книгите, имат голяма библиотека, но.... не четат почти. Малкият се поотпуши след Дръндьо, изчете всичко на Дейвид Уолямс и поредицата Последните деца на земята и дотам. Мъка ми е, но не натискам, не задължавам, не заплашвам, не карам насила. Смятам (и се надявам), че са на периоди. Сега са бесни тийнове (13 и 14) и съвсем други неща ги вълнуват.
По темата - започвам нова скандинавска поредица - Гретир. Първата книга е "Спящи вулкани" (). Започва обещаващо, пък да видим. Поръчала съм и новата на Несбьо на преордър и нямам търпение.

Важно е децата да четат. Какво четат не е от такова значение, за и с времето се променя.
И аз пробутвах Дръндьо, изчетох Хари Потър и още сума ти книги на глас. Резултатът е 2:1 за тях.. Т.е. само едно от три чете за удоволствие и сравнително редовно.

То си е до дете все пак .
Сина докато още беше съвсем малък между детските му книжки уж случайно му давах да прочете "Добрият войник Швейк" , "Чичо Томовата колиба" и разни други , сега завършва магистратура в Дрезден и въпреки , че му е доста натоварено , отделно си обръща внимание на актуалните електронни занимавки а и приятелката му се премести при него защото завърши нейната магистратура в Кьолн и двамата заедно доста пътуват с адвенчър цел , пак намира време да прочете някоя и друга книжка .

В момента мъча Беладона на Адалин Грейс, но нещо не ми потръгва с тази книга. Друг чел ли я е?

Моля, върнете се към нормален и конструктивен тон на разговор, без персонални пререкания, квалификации и обиди.
Публикации, които провокират напрежение или нарушават правилата, се премахват вече неколкократно.
При системно поведение от този тип може да бъдат наложени ограничения съгласно правилата на платформата.

В момента чета трилъра "Ударна вълна" от Арне Дал - първа книга от нова шведска поредица.
Още съм в началото, но се очертава интересна.

Започнах да чета на детето "Индийски приказки", издавана по моето детство, че и по-рано. Притеснявах се, че стилът е твърде тежък за него, защото е описателен доста, особено в сравнение с постния стил, на съвременните книги с приказки ( които докато чета чак не вярвам, че са били същите в моето детство и са ми харесвали така) но приятно се изненадвам, че предизвикаха интереса му. За пръв път ми се случва да ме моли да продължим с четенето на нещо различно, освен онези книжлета за Франклин.