Като сме бременни трябва ли и да сме бедни???

роза, това беше доста крайно. 
не знам за какво сте се събрали в тази тема да плюете продавачки и сервитьорки и да се чувствате специална раса.
отвратително е. сто пъти прочетох, че 'съм си с парите и си плащам'
то не бяха панталони, мартинита ... 
големи ги вадим по темите, няма спор в това.
всеки е случвал неучтиви хора по магазини и заведения , но като ви чета само едно ми идва на ум
" пази боже, сляпо да прогледа".

Ще се съглася с Броненосеца, че културата на обслужване е отражение на цялото общество.

Типична реплика- "Не се ли научихте да си познавате клиентите"
Ами на мен ми е приятно и с неплатежоспособни бабички да говоря, нищо, че "ще изцапат магазина"... Те имат съседки, синове, дъщери...с всеки съм любезна, стига да не е нагъл..щото тогава ставам "лоша продавачка".
Нищо, че не съм продавачка.

Само че аз -бях

Любезна съм с всички! И тъй като излязох в майчинство момата,която ме замести ми заяви,че съм разглезила клиентите-така не можело да се работи?!?

А сега ,кажете,всички ли продавачки са еднакви? Има хора и хора и продавачки и продавачки

Да си продавач не е толкова лесно, колкото изглежда. Една способна продавачка може да повиши оборота на 1 магазин с няколкостотин процента. Постоянно наблюдавам това явление - като се започне от кварталната зарзаватчийница и се стигне до шоурумите за продажба на автомобили.
Неслучайно световната икономика се крепи на уменията за продажба, от най-ниско до най-високо ниво.
Наскоро един задочен познат реши да си купува кола. Той има силни предпочитания към една определена марка, дори е администратор на интернет форум за тази марка коли.
Отишъл човекът в шоурума на съответната фирма-вносител, за да разгледа, тества и съответно да си купи кола. Но допуснал една фатална грешка - не си облякъл костюм и вратовръзка, а обикновено ежедневно облекло. Съответно не му било обърнато никакво внимание. След като постоял известно време и на въпросите му било отговаряно едносрично и с пренебрежение, човекът си излязъл.
При конкуренцията нещата стояли по съвсем различен начин. Веднага му предложили пълна информация + тестване на автомобила, въпреки че пак бил неглиже. И човекът си купил кола от тях разбира се, при това кола за над 50 000 лв.
Изводите са ясни.

Колкото и да се правим на корави и непукистки, всяка от нас предпочита да купи от магазин, където среща добро отношение. При това добро отношение не само когато пазаруваш, но и когато просто разглеждаш.
Наскоро в града ни откриха малко магазинче за маркова бижутерия с доста солени цени. На витрината има направо изумителни неща, затова 2 пъти се случва да влизаме там с майка ми просто, за да разгледаме. А продавачката е едно мило слънчево момиче, което всеки път ни показва и обяснява, каквото ни интересува за бижутата. А на излизане ни се усмихва и ни казва довиждане без досада или съжаление, че не сме купили нищо.
На третото посещение майка ми си купи оттам 4 бижута, а на четвъртото посещение купи подарък за приятелка. Доколкото я познавам, не би стъпила там повторно, ако продавачката беше някоя намусена дропла.

Не мога да си обясня как собствениците на магазини не си дават сметка колко важен е персоналът за оборота на магазина Или може би просто трудно се намират подходящи хора за тази работа?

Да, и аз това питам. Никога не ми се случват такива неща.... Сериозно, дай магазините!

С това мнение немога да се съглася. защото то няма нищо общо с темата ( а все пак аз я поствах). Може да не съм избралал най-подходящото заглавие, но идеята беше да се оплача от отношение. И не става дума кой с колко пари е влязъл, а как отношението е различно в зависимост от "преценката" на девойката за платежоспособността.
И приказката "По дрехите посрещат...." може да е валидан само в случайте когато отивам аз да искам нещо, а не Ванчето да си получи процента от моето портмоне.
 

Лилита, това е най-точният и ясен отговор от изписаните 4 страници 

Aganka,      

Лилита....много ми хареса постинга ти...  Не че понеже и аз съм продавачка... но това което си написала е абсолютно вярно. Тук на първото нещо което ни учат е : Клиента винаги е прав! Клиента винаги на първо място! Клиента заслужава добро посрещане и обсужване  с усмивка! Няма значение аз как се чувствам в момента...дошло ли ми е...лични  проблеми ли си имам. Ако сме обслужили лошо клиент...и той се оплаче.Край!Ставаме безработни...Така че не е лесно наистина да си добър продавач,колкото и проста и лесна  да изглежда на някои хора тази професия...

  Кофти мениджмънт е това с грубите продавачки, а той е важен, но все още не разбираем. Проблемът не е в персоналът, а в извършващия подбор и мотивацията. 
  Имаме много да учим, ама наистина много и аз в това число.

Лилита....много ми хареса постинга ти...  Не че понеже и аз съм продавачка... но това което си написала е абсолютно вярно. Тук на първото нещо което ни учат е : Клиента винаги е прав! Клиента винаги на първо място! Клиента заслужава добро посрещане и обсужване  с усмивка! Няма значение аз как се чувствам в момента...дошло ли ми е...лични  проблеми ли си имам. Ако сме обслужили лошо клиент...и той се оплаче.Край!Ставаме безработни...Така че не е лесно наистина да си добър продавач,колкото и проста и лесна  да изглежда на някои хора тази професия...
[/quote]


Ами ето и отговора на въпроса защо ми е много приятно да пазарувам в чужбина, усмихнати са хората, без излишна фамилиарност! И се оказва, че май всичко си е въпрос на култура и възпитание, едва ли тази намусената продавачка е различна в реалния живот, както и със сигурно културните и възпитани хора ще са такива независимо какво работят !
Цитирах Roza66, да уточня, че нещо не ми се получи 

Работила съм като продавачка близо 10 години - докато следвах. За да се издържам, не защото не мога да постигна друго в живота.
Но тъй като авторката е пуснала темата за лошото отношение към бременните, искам да споделя с вас един "мил" спомен от лошо обслужване.
И той не е оставен от лоши продавачки, а от държавни служители, които мислят себе си за пъпа на света, но в повечето случаи не са наясно с материала.
Отивам в НОИ по въпроса за новия закон за здравното осигуряване /края на 2005-та/ и то, след като съм го разнищила достатъчно. Културно си чакам на опашката (бях си взела и корема), пускат ме вътре и най-любезно, при това с голяма усмивка - зъбите ми бяха измити- питам как еди-кое си от този закон касае мен и моя случай.
Обаче, голяма грешка направих, като си взех корема с мен. Щото много опъваше хубавото ми палто и сигурно съм изглеждала като надут просяк. Та значи, поглежда ме дамата отвътре и ми казва, че съм нередовна и погледът към мен говори "Още една, дето се е домъкнала тука". На всичкото отгоре ме прати за справка в... Пенсионния отдел и там хората, като ми видяха корема (ех, защо ли го взех), ме гледаха като че ли съм изперкала - бременна за пенсия
Накрая, след дълго лутане, намерих въпросния кабинет на инспекторите. Там, обаче, ново 20 - хората не били запознати добре със закона. И като вадят Държавен вестник, и като ми мънкат. Тук вече не издържах и показах добре измитите си зъби - така ги показах, че скриха стърчащия ми корем - а бях в осмия месец. И като им зацитирах текста от закона, и като им обясних това, което те на мен трябваше да ми обяснят, да видите как много бързо всичко си дойде на мястото и от нередовна си станах отново редовна. А всичко, което супергърлата долу на гишето трябваше да направи, беше да ми въведе ЕГН-то и нещата щяха да приключат дотам.
Та, какъв ми беше изводът:
1. Не е задължително да си в магазин или заведение, за да те накарат да се чувстваш бременен парцал 
2. Ако искаш да се отнасят към теб като към Никол Кидман, НЕ СИ НОСИ КОРЕМА НАВЪН