Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 84

  • 8 691
  • 263
# 255
Здравейте, аз искам да засегна една друга част последиците от заболяването.
Аз съм с Хашимото от повече от 30 години, бях на 12 като ми го откриха. Пия Л-тироксин от тогава.
На мен много ми тежи това, че много от спомените ми вече ги няма. Примерно нямам почти никакви спомени от детството си. Имам някакви случки останали, които понякога преигравам в главата си, за да не избледнеят и те. От тийнейджърските ми години спомените ми също са откъслечни, не знам някак мисля, че би трябвало от тези години хората да си спомнят повече неща по принцип. Сега децата ми вече са в тийн възраст, и аз дори и техните детски години започвам да забравям.
Не съм търсила връзка между Хашимото и друго сериозно заболяване с паметта в по-зряла възраст, само защото ме е страх какво ще прочета.
При вас как стои въпроса с паметта? Имате ли сериозни "бели петна" в годините назад?
Виж целия пост
# 256
Аз забравям доста в последно време, но не го свързвам с болестта. Приятелките ми, които нямат Хашимото също забравят.
Виж целия пост
# 257
И аз съм много зле със спомените от детските, а и от следващите години, но го отдавам по-скоро на пълните упойки - първата ми е била на 10-годишна възраст, а след това също са ми слагали доста пъти. Имам за сравнение майка ми, на която откриха Хашимото преди 3 месеца и винаги е била много по-добре със спомените от мен, при нея по-скоро проблем е краткосрочната памет.
Виж целия пост
# 258
Само 1 пълна упойка имам, на 16 ме оперираха от апендицит. И това едва си спомням.
Сега...не е съвсем да ми е зачеркнат живота от 3 години назад....има неща които помня, които пък са супер тъпи и не знам изобщо защо си ги спомням 😂
Цялостното ми усещане за спомени е, че нямам много такива и това ме тормози. Въобразила съм си, че е от това и така.
Виж целия пост
# 259
Аз също съм с проблеми на щитовидната от 14 годишна, не мога да кажа, чак че не помня от детството си, но и колко трябва да помним - не може да помним всичко в подробности, в крайна сметка това е много време, годините си вървят трупат се нови спомени, така че мисля че е ок да са ни се запечатали главно случки, които са ни впечатлили, емоционално са ни повлияли. Относно заболяването, мозъчната мъгла си ни е чест спътник заради щитовидната, но после идват и други неща които влияят - пременопауза, менопауза, стрес, тревожност, ангажименти. Аз имам усещане за по-сериозни пропуски с паметта сега последните няколко години, но имах доста стрес, отделно съм в пременопауза. Това лято си гледах снимка от 8 клас, помнех имената на едва половината деца и разни такива други пропуски си хващам, но не се тормозя, знам че мозъкът ми е ужасно претоварен.
Нямам представа колко точно ти липсват от спомените, но ако наистина смяташ, че е много и се притесняваш от това по-добре отиди и направи консултация с лекар.
Иначе за теб - щитовидната ти добре ли е, за дефицити на витамини следиш ли се (при много от тях има отражение в паметта) , имаш ли много стрес?

П.П. Шерлок Холмс в едната от книгите казва, че човешкия мозък е малко празно таванско помещение, в което понякога трябва да разчистваме от затикани неща, за да има място къде да сложим новите  Simple Smile
Виж целия пост
# 260
Аз съм на 58 и имам връзка с Японеца от около 10-13 г. Диагнозата е от преди 6 месеца, но като си гледам изследванията годините за както ги написах, просто пълно неглижиране и от Ендокринолозите и от ЛЛ.
Както и да е, за друго ми е думата. Помня сцени, случки от най-ранното си детство и до по-нови дни, но откъслечно и несвързано.
Почти не помня детството на сина си. Може би защото и работех много и отдадено, за което сега съжалявам, но назад не се връща. Така, че непомнене има при всички. Напр. майка ми здрава от към щитовидн) я хващам вече няколко пъти в измислици за минали събития. Според мен не хвърляйте негативи на болестта повече, отколкото тя си има. Още повече, че недостига на хормон е бил регулиран с хапчета.
Аз започнах да имам бели петна в паметта за имена и понятия след ковид. Иначе и с мозъчната мъгла на Хашимото (тогава е отдавах на пред и след менопауза) пак си имам достатъчно знание за важното от миналото.
Виж целия пост
# 261
Аз нямам Хашимото, но в последните години също се хващам, че бързо забравям. Не мисля, че Хашимото е причината. Някои моменти и случки от преди 30 години помня като вчера, някои неща от миналата седмица изобщо не мога да си спомня. Сравнявам паметта си и от ученичка и сега - тогава ми стигаше да слушам какво говорят в час и всичко запомнях. Сега слушам какво говорят на лекции и след 10 мин нищо не помня. Понякога се случва да оставя нещо в някой шкаф преди 2 дни и след тези 2 дни обръщам къщата наопаки и не мога да се сетя къде съм го сложила... Отдавам го на ЕГН-то и цялата обремененост на мозъка си от по183 задачи на ден, пред ненатоварената ми психика на по-млади години.
Виж целия пост
# 262
Това с помненето може да е свързано и с психологически блокажи. Ако човек има по-трудно детство или други неприятни преживявания, много спомени се изтриват.
Виж целия пост
# 263
Аз пък помня много - цифри, места, които сме посетили, детството ми, далечни роднини, съседи и .....

С Хашимото съм от тинейджър.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия