Априлчета 2027

Ох, успокоих се че не само моя господин е такъв пън. 🫣🤣

Не сте сами момичета, същата реакция получих и аз 😂

Момичета, кога и как съобщихте на близките си? Събирам идеи понеже ми е първа бременност и малко се притеснявам да не би да е раничко. В края на шеста седмица съм А и абсолютно нищо не си харесах от идеите, които гледах в интернет, за някакви сетчета или подаръчета за съобщаване на баба и дядо примерно.
От таткото реакция както разбрахме не можах да видя, барем от бабата и дядото.

Така аз мога да разкажа наща история, която на пръв поглед е доста ясна и като цяло хората си мислят, че инвитрото няма как да те изненада...еми да ама при нас точно това стана. Като цяло целият ни цикъл на трансфер тръгна много крив. Отидох аз на прегледа за проследяване на овулацията преди да ми кажат да почна прогестерона и лекарката, която заместваше моята репродуктивна ми рече, ' ами тя овулацията ти идва, а трябва да имаш вече терапия от имунолога' (аз имах час за имунолог 2 дена след това, а овулацията ми подраняваше с 2-3 дена. Рече ми, че по-скоро ще изтървем този месец, защото без терапия не искала да правим трансфер. Аз знаех резултатите от изследванията ми, та й се пазарих малко да ми даде таймираща инжекция и рецепта за прогестерон, да се видим след прегледа при имунолога и да се разберем тогава дали да продължим. Бях сигурна, че няма да има проблем. В крайна сметка се съгласи. Както си и мислех всичко при имунолога беше наред и можехме да продължим. Насрочихме дата и час за трансфера, като мъжът ми през този ден беше командировка. Има страшно много документация, която трябваше да се попълва (договори за размразяване, информирано съгласие и всякакви други простотии). Спазарихме се ние да ни подготвят документите предварително да отидем да ги попълним, понеже точно в този ден, той нямаше как да е наличен. Ами отивам аз на трансфера с идеята, че всичко ни е изрядно, Вкарват ме в залата, в което се правят трансферите, нахакали са ми вече всички възможни инжекции и простотии (нош па, прогестерони, едно друго) и си чакам да започнем. Идва една от акушерките и ме пита за някаквъ документ. Обяснявам й, че всичко, което ми е дадено е попълнено. Еми да ама се оказва, че са забравили да ни дадат някакви документи и от там ми се запъват, че няма как да направим трансфер без този документ, а за него трябва и партньора да е наличен (един вид че той е съгласен да се използва материала му за трансфер). От там стана голям проблем, та се наложи да му звъня да се връща към София...Абе драма голяма. В крайна сметка успяхме да направим трансфера, но то с такъв стрес бях сигурна, че нищо не е станало. Просто бях убедена. На мъжа ми също му бях казала да не се гласи за положителни резулати. Просто беше много напрегнато и стресиращо цялото преживяване, а имах доста други странични неща, които също ми внасяха стрес. Няколко дена по-късно започнаха ужасни спазми като пред цикъл. Тогава вече бях на 100% сигурна, че нищо не става и тестът ще е отрицателен. Това беше 1вият ми цикъл на инвитро/инсеминация през който не се изкуших да се тествам с уринарни тестове въобще. Преди това винаги правих по един уринарен на 7-8 ден след трансфера. Отидох да си пусна кръвният тест на 10ти ден като бях с пълна нагласа, че теста е отрицателен. С такова нежелание отидох, че няма на къде. На връщане, докато се прибирам си поревах, щот очаквах поредният отрицателен резултат. Прибирам се аз и малко след това видях, че резултатите са ми готови (пуснах ги направо в клиниката, в която проведохме процедурата, там има резултати до час и половина). С такъв страх отворих резултатите, че просто няма на къде. В първият момент като видях резултата от чхг не повярвах, реших , че са ми объркали резултатите. Звъня аз на мъжа ми докато рева  (той знаеше, че съм ходила да пускам тест, напълно наясно е до този момент кое кога се случва вече). И като ме е чул да рева е решил, че пак нищо не е станало. Пита ме по телефона 'Пак нищо не стана, нали' и аз му отговорих, не, бе стана... И той мисля ама сега що ревеш, ревеш ли? какво стана? хаха аз просто не можех да повярвам, та се филмирал и малко по-късно се прибра от работа.

Относно казването, моите роднини знаеха, че правим трансфер точно в този цикъл, та не сме правили нещо специално. Постоянно ми звъняха по телефона да ме питат кога ще има резултати и какви са. Бях им казала, че трансфера ще е 2 седмици по-късно от деня в който реално го направихме за да имаме време да асимилираме новините, та се падне точно след 1вият преглед да им кажем какъв е резултата. Направо им пратих снимка от ехографа.

На мъжът ми родата не знаеха кога ще е поредният трансфер. Държахме ги леко в неведение. Вчера баща му имаше рожден ден и бяхме на заведение. Към подаръка и картичката им прикачихме снимката от последният ни ехографски преглед. Майка му, милата чак се разрева от кеф. Общо взето това при нас. Не сме от най - експресивните и двамата, та някакви огромни подготовки за съобщаване не сме мислили. Не мислим да правим и gender reveal или каквито и да е там простотии. Не ми допадат като идея.

Здравейте!
   Днес бях на преглед при АГ, трябваше да съм в 7 г.с., само че ми каза, че съм 1 седмица назад. "Вижда" сърдечна дейност но, не се чува. Някой има ли подобен опит по темата? Попитах защо е така, отговори ми никой не знае и ме извика другата седмица пак.

Моят буквално каза “супер, да си жива и здрава и всичко да е наред “😂😂😂😂

Кога беше предходния преглед и чу ли се сърцето тогава? Отговаряше ли на размера?

Искам да ви попитам всичикте какво ви е мнението за тези генетични тестове, които се предлагат.
Нямам в предвид кръвния тест, който върви с феталната в определени седмици, а скъпите платени генетични тестове.
Ще си правите ли ? Какви и къде?
Честно казано имам 2 случая на познати, на които тестовете им излезли с висок процент за определени генетични малформации и жените се побъркали.  Ходили на последващи специализирани прегледи накрая всичко било нормално.
Мисълта ми е достатъчна ли е само феталната ?

Ние със сигурност ще правим пренатален, но взехме решение да го направим след първата фетална морфология и БХС. Така или иначе искам специалист да ми препоръча кой тест да направя, че и те не са малко.
Ние сме с лоша спермограма с ДНК фрагментация и нисък процент морфология. Аз съм и с автоимунни заболяване и при първата пункция имахме доста лош материал и от моя страна и от страна на партньора. За наше спокойствие решихме да направим пренатален, пък вече ако се стигне до съмнение ще ни насочат към амниоцентеза.

Препоръчват се когато жената е над 35, когато в родовете има специфични генетични заболявания или когато нещо притесни специалиста на преглед или при фетална. Някои си го правят за собствено успокоение, че всичко е наред.
При мои познати винаги са били
Точни тези тестове. Аз не съм правила и не мисля да правя, ако не се наложи нещо. Просто ми се струват доста скъпи и когато няма нужда не виждам смисъл.

Ние правихме с предната бременност и сега пак запазих час за пренатален в Афродита. Правим го за наше спокойствие и почти всичко познати покрай нас си правят. Аз съм на 33 все пак и предпочитам да имам сигурност. Този, който ние правим не е с процент вероятности, а дава точен отговор има или няма находка.

Аз с първото дете не направих пренатален. Мислех да не правя и сега, но уви. В 5-та седмица ЧХГ-то ми беше адски високо (мисля, че беше 65000) и моята АГ каза, че е задължително да направя такъв тест. Тя ми препоръча Вижън в Афродита, като каза да направя най-евтиния, важно е да включва синдром на Даун.
Лично моето мнение е, че ако искате да си направите теста само за лично спокойствие, да изчакате ФМ, да поговорите със специалистта ФМ и след това ако той не ви е разубедил да го направите. Казвам го просто, защото наистина са доста скъпи, а тепърва ще имаме много разходи.

Мен предполагам, че така или иначе ще ме насочат заради възрастта, защото годинките са ми в повечко (предстои ми да стана на 38). А и след първото раждане имам 1 аборт с хромозомна аномалия и 1 една биохимична.

Ние правихме с първото, ще направя и сега.За мое спокойствие

Хей, абсолютно всичко ще бъде наред!