Пубертетът при момчетата - тема 20

Волейбол и баскетбол могат да се играят свободно под Александровка, има игрища. Залата на ЦСКА по волейбол в Яворов, която ДЗХ е показала е в центъра, първата тренировка е безплатна.

Синът ми от 8-годишен играе хокей на трева. За седем години съм обиколила Белгия поне 4 пъти, защото всяка събота имат мач, който може и да е на 200 км от Брюксел - всяка година поне по два пъти се случва. Обикновено въпросният мач е от 9 или 10 ч. сутринта. Два пъти в седмицата е на тренировка по два часа + мача всяка събота - така сме от 1 септември до 31 май. Тъй като е вратар, мъкне един огромен сак (на колелца), който едва се побира в нашия SUV. Ходенето с градски транспорт е изключено, родители не моля, гледаме се аз и той, така че винаги аз го развозвам навсякъде и за всичко. И го чакам - добре че на тренировките има ресторант с бърз интернет, че колко работни часове съм прекарала там… Взех книжка, когато синът ми беше на годинка - трудно ми беше да се науча, но след три пъти повече часове кормуване от препоръчителните  и няколко хиляди вложени евро успях да взема книжка само от втория път. Карането ми е досадно занимание, но пък ми дава свобода и избор - не записах сина ми в най-близкия хокеен клуб, а в по-престижния, до който го возя. Ако не можех да карам, вероятно детето нямаше да ходи на хокей, а това е спорт, който той сам пожела да тренира. Преди него ходеше на футбол и на тенис. Сега тенис играе през лятото - 2-3 седмици всеки ден по цял ден, докато аз все още съм на работа. Иначе два пъти годишно ходи на ски за по една седмица - веднъж от училище, веднъж с мен, кара много колело с мен, но най-вече с дядо си и чичовците на морето. За съжаление не ходи вече на плуване, но просто няма къде да го вместя в програмата му, а бих искала заради гърба му. В училище ходят на плуване, ама надали правят нещо съществено - той може да плува, защото преди ковид ходеше на плуване в продължение на четири години по два пъти в седмицата и през ден ваканциите, но има много неща за чистене и научаване още. Няма да се удави, но не е това, което трябва да бъде.

За мен е важно синът ми да спортува, без значение какво и къде, стига да му доставя удоволствие. Амбиции в тази област нямам, но държа да спазва дисциплина и дори когато е уморен и не му се ходи, да си изпълнява задълженията съвестно, а не да се подпира на вратата. А както се вижда, в конкретния случай съм силно обвързана с неговите задължения.

Така че всичко е въпрос на приоритети и разбирания. Вероятно и на финансови възможности, но не мисля, че спортните дейности за деца са някакви непоносими цени. За екипировката всеки си преценява - има за всеки джоб, включително втора употреба.

Отпреди пет години е снимката, но аксесоарите са същите, само по-голям размер.

Мандаринка за плуване, прекрасна база имат Българско школо ( на 500 метра от последната спирка на Метрото - Бизнес парк е). Басейн има и на спирката на метрото  на НБУ, както и на последната спирка на 7-та трамвая в болница Св. София. Баскетбол има мисля и в Българско школо, нали най-малкото хлапе на Вл. Николов е там.
В София има възможност за всякакви спортове, а и цените не са нещо, което чак толкова да разбута бюджета.
Права е Агент, ако искаш, намираш начин. Да свързано е с каране, разхождане, чакане…. Но и през 80-те години на миналия век беше така ( помня баба ми как ме водеше на тренировки, че и чинно чакаше жената да ме прибере в къщи).
Ние в момента лекуваме травма и на тренировки не ходи. Но пък всяка вечер е на фитнес. Кондиционният му треньор му е направил програма и си я следва. В къщи прави само специалните упражнения за китката

Titina, и моята баба ме водеше на тренировки и ме чакаше, само че през 90-те години. Играех тенис и през зимата играехме в зали в Правителствена болница - баба не понасяше мисълта, че ще минавам сама през гората от трамвая до болницата и три пъти седмично ходехме заедно от Света Троица до Лозенец. Бях забравила за това.

Моят ходи на народни танци и му харесва.Но  залата е на 2 минути пеша от вкъщи.Иска и футбол и баскетбол,но залите са далече,гледам го сама и не съм шофьор и особено зимата няма кои да го разкарва.Сам не мога да го пусна на другия край на града.Футбол играе с по-големи,но не се е научил да псува все още.

Благодаря за инфото за новата (в сравнение с моето инфо отпреди 1-1,5 г.) зала за волейбол на школата на Владо. Академика беше най-далечната възможна, но там пък графикът не ме устройваше (заради учебната програма).

Нединка, страховит страж на вратата имаш! Да ти е жив и здрав!

Това с бабите, които водят децата на занимания всякакви, беше удобна система, но я няма вече (почти или много рядко). Пенсионната възраст за жените вече  не е 55 г. щерките/снахите раждат на все по-късна възраст. Та бабите с внуци, които срещам, са все по-възрастни. Много се стараят, разбира се (това е в природата ни), но си личи, че физически са на предела на възможностите си. А аз, за съжаление, вече не мога да разчитам  на бабата на детето. Аз пък не съм мобилна през работния ден. Освен,  че не шофирам, такова ми е и работното място - няма онлайн, само присъствено, без възможност за редовно излизане.

Аз също съм 100% обвързана с програмата и нуждите на детето, заедно с работните ми задължения. Колкото ми стигат силите-справям се, макар и да ми се иска да е повече.