С какво ви дразнят свекървите? - 175

Гладила съм всичко.До преди десетина години и спрях. Мързи ме,  иначе си е  друго на изгладен чаршаф.

Zimk02, гладенето дезинфекцира ако има попаднало нещо на прането.
Сериозно ли в тази тема и подобно нещо става проблем?

И в момента, в който прането се прибере някъде, вече не е дезинфекцирано.

Не е проблем, който иска, да глади. Просто ми се струва огромна загуба на време и енергия, когато има бебе. 100% е отживелица, майка ми ми говореше как трябвало да съм гладела бебешките дрехи, аз и казах, че това няма да стане

Ако са минали през сушилня няма нужда да се гладят. На голямата съм ги гладила и преди да и ги облека. Зимата се радваше и смееше на топли дрешки.

Злодеида , за гладенето съм на твоята позиция. Ароматът на изпрани и изгладени бебешки дрешки е неповторим, а на кожата на бебчето е добре.И най-важното-двзинфекция.

Аз гладя преди да облека, не цял куп срехи от пералнята. Така или иначе, престояли в гардероб, вече не са като гладени. За бебе по-слажно, предвид честата смяна при инциденти, но пак е вариант. Нищо и никой не може да ме накара да разпъна дъската и с часове да въртя ютията.

Никой не е казал, че има нещо лошо роднина да подари играчка или дрешка. Има разлика между подарък от време на време и системно купуване на купища ненужни вещи, след като родителят изрично е казал, че няма нужда от тях и няма къде да ги държи.

И не, не съм длъжна да превръщам дома си в склад, да прибирам дрехи за след някой друг месец и да трупам играчки, само защото някой друг е решил да пазарува. Детето ми има достатъчно неща и аз най-добре знам от какво има нужда.

За мен уважението и нормалните отношения включват точно това – когато родителят каже моля, не купувайте повече дрехи и играчки, ако не сте ме попитали, отсрещната страна да се съобрази. Ако въпреки това продължава да купува, вече не говорим за жест към детето, а за задоволяване на собственото желание да купува. И не виждам защо последствията от това желание трябва да се съхраняват в моя гардероб.

При нас преди детето да проходи се наложи на свекърва ми сигурно десет пъти, без да преувеличавам, да ѝ се каже, че проходилка не искаме. Започнахме съвсем нормално с „няма нужда, няма да го слагаме в проходилка“. Това не беше достатъчно. След това обяснихме, че детето е родено недоносено и ортопедът изрично не препоръчва проходилка. И дори тогава темата продължи. Не и пукаше какво е казал ортопеда.

С играчките беше същото. Купуваше каквото на нея ѝ харесва, без изобщо да се интересува с какво играе детето. Изрично ѝ казах, че не харесвам играчки, които са по-активни в играта от самото дете – светещи, пеещи и правещи всичко вместо него. Точно такива продължаваше да купува. Първоначално просто ги изхвърлях и изобщо не стигаха до детето. Накрая директно казах, че ако продължава да купува неща, за които сме казали, че не желаем, няма да ги приемаме и ще си ги държи у тях.

После реши, че ще му купува детски писоар. Попитах я дали изобщо знае, че детето още не ходи на гърне. Отговорът беше: „Нищо, ти ще го прибереш.“ При положение че многократно сме говорили, че не желая да съхранявам ненужни вещи. Попитах само: „Мислиш ли?“ Последва мълчание и писоар не се появи.

Така че не, проблемът ми никога не е бил в подаръците. Проблемът е в убеждението, че чуждото „не“ е начало на преговори и че домът на другия е склад за всичко, което на теб ти е хрумнало да купиш.

Добре че вече нямам контакт с нея. Много ми е добре така – ежедневието ми е в пъти по-спокойно и вече не се налага да водя безкрайни преговори за неща, за които едно нормално „не“ би трябвало да е напълно достатъчно.

Велика, изключително права си. Особено в частта за играчките. Не е необходимо да да по активни от детето. И през това минах. На един месец беше като му писма един пеещ слон. Хубаво ама той е за 3 годишно. Излишни стимулации на нервната система на още крехък организъм са изключително вредни.

Принципно сте прави, а и аз също обичах сама да купувам и избирам всичко за детето. Въпреки това всички искаха нещо да подарят,  да однесат, дрешки, играчки, обикновено така като си ходят, и видят нещо, което им хареса и го купят. Освен това ме затрупваха приятелки с дрехи от техните деца (аз приемах такива, защото нали не всеки взема). Никога не съм се ядосвала, подбирах си каквото ми харесва и върши работа. Другото просто заминава. Но около нас е пълно с контейнери за рециклиране.

Моята има пеещо слонче точно подарък от свекърите и като беше по-малка, много се успокояваше от песничката му и много му се сюееше. Има и един пеещ и танцуващ кактус, от който плаче, само като се включи. Аз по принцип нямам против подаръците - аз даже почти не и купувам играчки, защото имаме толкова много и повече ще стават

Не може да отидеш с празни ръце на гости, особено при бебе. Та разходи,  ама който ги прави си ги носи, а  приемащия  да се оправя накъде да тръгнат.

Зло, щом е неотстъпчива в желание за подаръци и дрешки (може би донякъде е разбираемо), не може ли да опиташ да го обърнеш във ваша полза? Не й казвай само "не, недей" щом няма полза, а насочи я да ви вземе нещо практично за близките месеци. Например кажи й "може да й вземеш Такава дрешка, но Такъв размер, да я носи тази есен/зима иначе ще се разминат" или да харесате нещо конкретно и да купи него. Насочете я да вложи тази енергия в конкретна покупка и да миряса малко плюс да е нещо изпозлваемо, поне може да пробвате.