С какво ви дразнят свекървите? - 175

  • 4 002
  • 127
# 90
За мен цялата тази работа с непоисканите и нежелани дрехи и играчки не е нищо друго, освен желание за власт и контрол. Категорично не е грижа, защото грижата изисква първо да се поинтересуваш от какво има нужда конкретният човек и тогава да го осигуриш, а това е желание за контрол - ТИ да избереш с какви играчки ще играе внучето, ТИ да определиш какъв космонавт ще носи, ТИ да си факторът, който решава как едно дете да се облича и отглежда.
Иначе на мен идеята за кеш вместо нещо купено специално за бебето ми харесва. Ако родителите не са особено добре финансово могат да използват тези пари за памперси без да се притесняват как ще изкарат месеца, но за сметка на това бебето да е затрупано с непотребни дрехи и играчки. Да, да, всеки човек, преди да стане родител трябва да си помисли дали може да издържа дете, но за съжаление, животът не е чак толкова предвидим.
По темата с чеиза - аз такъв нямам. Чеизът ми е, че са ме изучили и майка ми ми е набила в главата, че еднаа жена трябва да работи, да има собствени доходи и да не зависи от никой мъж.
Абсолютна истина.
Купува дрехи и пита през ден дали сме ги облекли. Да обяснявам като на дете, че ескимос от април до ноември няма да сложат на детето ли. Ние и казахме ако иска да купи нещо да е столче за хранене. Дори сме си харесали. Отговорът беше "ще видя дали ще ми хареса някое столче от тук и ако ми хареса ще купя". Пак на нея да и хареса. Абе ще има едно отсвирване с тежката артилерия, аз го виждам, неизбежно е ако не се вразуми. Подарявам излишните дрехи на майки в нужда, но това започна да ми отнема от времето за почивка. Но както и да е. Ще го видя какво ще е след някой ден.
За чеиза - абсолютно същото. Изучена съм, имам професия и жилище са ми дали. Аз в чужда къща стъпих преди 20 г. и нито са ме посрещали, нито съм носила нвщо. Достатъчно е, че набих пари в ремонти на етажи.
Допълвам - Велина аз винаги съм предпочитала децата ми да имат малко играчки вкъщи и да играят навън. Не било нормално да има 5 играчки детето.... На дъщеря и детето има 5 коша, които се изсипват на пода и стъпва по тях, реално не играе с тях, но те не го изкарват често навън и си мислят, че така компенсират.
Виж целия пост
# 91
За мен цялата тази работа с непоисканите и нежелани дрехи и играчки не е нищо друго, освен желание за власт и контрол. Категорично не е грижа, защото грижата изисква първо да се поинтересуваш от какво има нужда конкретният човек и тогава да го осигуриш, а това е желание за контрол - ТИ да избереш с какви играчки ще играе внучето, ТИ да определиш какъв космонавт ще носи, ТИ да си факторът, който решава как едно дете да се облича и отглежда.
Иначе на мен идеята за кеш вместо нещо купено специално за бебето ми харесва. Ако родителите не са особено добре финансово могат да използват тези пари за памперси без да се притесняват как ще изкарат месеца, но за сметка на това бебето да е затрупано с непотребни дрехи и играчки. Да, да, всеки човек, преди да стане родител трябва да си помисли дали може да издържа дете, но за съжаление, животът не е чак толкова предвидим.
По темата с чеиза - аз такъв нямам. Чеизът ми е, че са ме изучили и майка ми ми е набила в главата, че еднаа жена трябва да работи, да има собствени доходи и да не зависи от никой мъж.
Абсолютна истина.
Купува дрехи и пита през ден дали сме ги облекли. Да обяснявам като на дете, че ескимос от април до ноември няма да сложат на детето ли. Ние и казахме ако иска да купи нещо да е столче за хранене. Дори сме си харесали. Отговорът беше "ще видя дали ще ми хареса някое столче от тук и ако ми хареса ще купя". Пак на нея да и хареса. Абе ще има едно отсвирване с тежката артилерия, аз го виждам, неизбежно е ако не се вразуми. Подарявам излишните дрехи на майки в нужда, но това започна да ми отнема от времето за почивка. Но както и да е. Ще го видя какво ще е след някой ден.
За чеиза - абсолютно същото. Изучена съм, имам професия и жилище са ми дали. Аз в чужда къща стъпих преди 20 г. и нито са ме посрещали, нито съм носила нвщо. Достатъчно е, че набих пари в ремонти на етажи.


Просто не приемаш всичко по презумпция, само защото някой е решил да го нарече подарък. Когато ти се носи нещо, което не е съгласувано с теб и не ти харесва, казваш съвсем спокойно: „Това не ми харесва, не сме го обсъждали и нямам нито желание, нито място да го държа вкъщи. Ако искаш, вземи го у вас, подари го на някого или направи каквото прецениш с него.“

Аз точно така процедирах последните пъти, когато все още поддържах комуникация с въпросната госпожа.
Виж целия пост
# 92
Буболина, говоря от опит с подобни индивиди. Не са само свекървите така, в нашия манталитет е да не зачитаме чуждите граници.
Виж целия пост
# 93
Аз съм съгласна с ACID.

Ако не познавате такива хора, радвайте се на късмета си. Но не казвайте това е невъзможно.
Виж целия пост
# 94
Според мен тези жени са продукт на едно поколение, в което представите за лични граници, емоционална автономия и правото на другия да живее според собствените си разбирания са били доста деформирани. Разбира се, не поставям всички под общ знаменател – познавам и жени от същото поколение, които са изключително осъзнати, деликатни и способни да уважават избора на порасналите си деца.

Но онези, които системно се намесват, налагат се, манипулират и възприемат всяка поставена граница като лична обида, очевидно носят един остарял модел, според който майчинството дава пожизнено право на контрол.

И ми се иска да вярвам, че този модел постепенно ще остане в миналото. Днешните поколения говорят много повече за емоционална зрялост, лични граници, самостоятелност и уважение към чуждия избор. Надявам се след време да има все по-малко свекърви с нездравословна потребност да режисират живота на порасналите си деца.
Днешното поколение все по-често се стреми към реална самостоятелност – купува собствено жилище, не разчита непременно на наследствения имот и не приема за естествен модел три поколения да съжителстват под един покрив. Това е начин на мислене. А когато самият ти мислиш по този начин и възприемаш самостоятелността като нещо естествено, впоследствие позволяваш и на собственото си дете да бъде самостоятелно. Осъзнаваш необходимостта от определена граница между твоя живот и неговия и си я поставяш.
Виж целия пост
# 95
Аз пък, като пазарувам за себе си, ако харесам нещо за снаха ми, го купувам. За дрехи говоря. Ми момичето се радва, даже виждам, че си ги носи. Ама снаха ми е чужденка (азиатка) и там възпитанието е друго. Много се изкефих преди месец. Купих и така инцидентно рокля, а те заминаваха след 2 дни в Италия. И гледам, тя праща снимки от ДиТреви с роклята. Като чета тук някои изказвания, то да не смееш нито да подариш, нито да не подариш. Угодия няма.
Виж целия пост
# 96
Аз пък, като пазарувам за себе си, ако харесам нещо за снаха ми, го купувам. За дрехи говоря. Ми момичето се радва, даже виждам, че си ги носи. Ама снаха ми е чужденка (азиатка) и там възпитанието е друго. Много се изкефих преди месец. Купих и така инцидентно рокля, а те заминаваха след 2 дни в Италия. И гледам, тя праща снимки от ДиТреви с роклята. Като чета тук някои изказвания, то да не смееш нито да подариш, нито да не подариш. Угодия няма.


Но ти сама даваш най-добрия пример за разликата – снаха ти очевидно харесва нещата, които ѝ подаряваш, радва им се и ги носи. Значи познаваш вкуса ѝ и жестът ти попада на място. Тук никой не твърди, че подаряването само по себе си е проблем.
И не мисля, че фактът, че снаха ти е азиатка, има особено отношение към това. По-скоро сте намерили начин да общувате помежду си, при който жестовете ти се приемат с удоволствие. Ако тя ти беше казала десет пъти „Моля те, не ми купувай дрехи“, а ти продължаваш да ѝ носиш рокли, ситуацията щеше да бъде съвсем друга.
Виж целия пост
# 97
Абсолютно съм убедена,  че факта, че снахата е азиатка, има огромно значение.  Те са друга култура и благодарят за всичко и се извиняват, ако са те притеснили по някакъв начин, но и другото е вярно, че подареното с обич и внимание и познаване на вкуса, не е без значение.
Виж целия пост
# 98
И аз мисля, че има значение, че е азиатка. Първо, явно няма такъв наслоен с поколения  стереотип, че подаръкът на свекървата  означава вмешателство, освен това явно знае, че по този начин ще зарадва свекърва си и не само облича роклята, но се и снима и праща с нея. Така и у двете остава приятно чувство.

Е, и роклята сигурно е хубава, а и снахата Simple Smile
Виж целия пост
# 99
veluna, и аз се надявам тези особености на манталитета ни да отмрат, но не съм прекален оптимист. Два примера - в офиса се смеехме наскоро на един 19годишен младеж, който съвсем сериозно твърди, че "за мен мама е най-красивата жена на света и аз искам някой ден като се оженя жена ми да прилича на мама". Втори пример - преобличам се след водна аеробика и пристигат две жени, едната започва да си оправя бикините пред огледалото, гласи ги дълго време и споделя на приятелката си, че петгодишният ѝ син ѝ е казал вчера, че тя е най-красивата. И това казано с тон, който издава дълбоко удовлетворение и гордост. Да, нормално е момче на пет години да мисли, че майка му е най-красивата, според психоанализата това е Едиповата фаза, когато момчетата са буквално влюбени в майките си, НЕ е нормално обаче една майка така да се впечатлява от подобни думи. Свършиха се разните там съпрузи и любовници и синовете останаха единственият източник на комплименти?!
Виж целия пост
# 100
Разбира се, че има значение, че е азиатка. Прочетете малко за отношението към възрастните родители там и ще разберете.
Виж целия пост
# 101
Снаха ми живее в България по-малко от година. Скоро я разпитвах за културните различия. Каза, че основно кухнята е това което намира за разлика. Иначе кой знае какви различия не намира. Но, например, през 2-3 седмици казва - "Хайде в четвъртък да вечеряме заедно". И ни кани на гости. Не е отказала нито една покана, за където и да е, стига да нямат ангажименти. За пицария, плаж в Гърция или разходка до Банкя. Тя тук не познаваше никой и може би затова търси контакт с нас.
Виж целия пост
# 102
Не е добре едно дете да се затрупва с вещи и играчки. Но от друга страна, да не смее бабата едно парцалче да купи, също ми се вижда прекалено. И да, в купуването човек освен личен вкус влага и елемент на удоволствие, да откриеш, да избереш.

Когато детето ми беше малко, много обичах да избирам за рождени дни на момиченца момичешки неща. Не виждам нищо лошо. За моето дете в общи линии, бабите са ме питали, но чак в детайли да уточнявам ми е било прекалено. Единствено съм гледала да няма затрупване, но пак трудна работа особено по Коледа - тържество в ДГ, празник у дома, всеки носи нещо.
Виж целия пост
# 103
Аз не мисля, че като общество сме стигнали до някакъв колективен манталитет, според който всеки подарък от свекървата автоматично се възприема като злонамерен жест.

Ако свекърва ми с поведението си е показала, че няма задни мисли, че е искрена и прозрачна в отношението си към мен, че не се намесва там, където не ѝ е работа, уважава личните ни граници и не се цупи демонстративно всеки път, когато ѝ бъде казано „не“,то с усмивка ще приема и най-ненужния подарък на света. Защото тогава ще го възприема като това, което би следвало да е в такива отношения— добронамерен жест.

В крайна сметка отношенията са двупосочен процес и поддържането им добри е общо усилие. Но когато един човек системно е показвал, че отношенията му с теб са пропити с манипулации, вмешателство, прикрита враждебност или незачитане на граници, съвсем естествено започваш да гледаш по различен начин и на уж невинните му жестове. И тогава вече не си склонен да правиш компромиси нито с ненужния подарък, нито с поредното прекрачване на граница, нито с каквото и да било друго. Контекстът променя значението на жеста.
Виж целия пост
# 104
veluna, и аз се надявам тези особености на манталитета ни да отмрат, но не съм прекален оптимист. Два примера - в офиса се смеехме наскоро на един 19годишен младеж, който съвсем сериозно твърди, че "за мен мама е най-красивата жена на света и аз искам някой ден като се оженя жена ми да прилича на мама". Втори пример - преобличам се след водна аеробика и пристигат две жени, едната започва да си оправя бикините пред огледалото, гласи ги дълго време и споделя на приятелката си, че петгодишният ѝ син ѝ е казал вчера, че тя е най-красивата. И това казано с тон, който издава дълбоко удовлетворение и гордост. Да, нормално е момче на пет години да мисли, че майка му е най-красивата, според психоанализата това е Едиповата фаза, когато момчетата са буквално влюбени в майките си, НЕ е нормално обаче една майка така да се впечатлява от подобни думи. Свършиха се разните там съпрузи и любовници и синовете останаха единственият източник на комплименти?!
Абсолютно права си. Всяка майка, даже всеки родител, не само майките, трябва да са наясно психологически кога, за какъв период и през каква фаза преминават децата. Разбира се психологията не е точна наука, като физиката, но все пак има ориентировъчни параметри.
Преди, психологическото състояние на хората не беше фактор за нищо, а това е много вредно. Неразбирането често е на тази основа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия