С какво ви дразнят свекървите? - 175

  • 6 227
  • 171
# 150
Ами аз пък не съм искала пари за моето бебе. Еднократно - да, но например ако някой идва на гости или пък на рожден ден,  Коледа, ами би ми било супер неудобно да ми дава пари особено ако аз знам, че изкарвам повече. Или пък ако те си имат също дете, какво, да си разменяме пари ли? И бебето какво ще отваря, плик с пари ли? Друго си е да отвори нещо, което ще му хареса. Примерно ни бяха питали за рд и казахме какво искаме и малката супер се зарадва на прахосмукачката за деца - а те откъде ще знаят, че тя иска прахосмукачка иначе? Ние пък за тяхното дете взехме фарма за мравки - ами изобщо не би ми минало през ума, но малкият си я харесва и много се занимава с нея. Даваме си списък в Амазон и си избираме от него и децата получават подаръци, на които се радват и ги отварят там на място. Също свекърите са ни пращали бебешки играчки, които другите им внучета харесват и се оказаха голям хит - с едната се успокояваше малката само като я види, защото беше много шарена. Ако ни бяха пратили пари, ами нямаше да е толкова полезно.

Само че тук е въпросът да се дават адекватни подаръци, а не да се зарива младото семейство с боклуци или пък с дрешки, които никога няма да се облекат. И аз лично съм против постоянното купуване на играчки

Ама то точно в последния ти абзац е цялата същност на разговора.
Аз също не проповядвам някаква монетарна реформа, при която отменяме подаръците и оттук нататък децата на Коледа разопаковат пликове с банкноти пред елхата.
Разбира се, че е много по-хубаво едно дете да получи реален подарък, да го отвори и да му се зарадва. Само че примерите, които даваш, са точно за адекватно функционираща комуникация — питали са те какво иска детето, ти си казала; разменяте си списъци; хората се ориентират по интересите на децата; дори когато подаръкът е изненада, зад него стои някаква мисъл и познаване на детето. Това е подаряване. Не произволно снабдяване с предмети.
Аз говоря за съвсем друг феномен — човекът няма представа от какво има нужда детето, не пита, не се интересува какви играчки харесва, какво вече има вкъщи и какво родителите изрично са казали, че не желаят.
На първия рожден ден на детето мъжът ми вече доста категорично ѝ беше казал предварително да попита какво да купи. Тя попита, аз ѝ казах конкретно какво би било подходящо и необходимо. На рождения ден пристигна с коренно различен подарък. И не останах с впечатлението, че е станало поради недоразумение или защото не е намерила конкретното нещо — беше направено достатъчно демонстративно, за да бъде разчетено посланието.

От този момент нататък за мен разговорът престава да бъде за подаръци. Подаръкът просто се превръща в реквизит на един много по-стар семеен спектакъл — кой ще наложи волята си и кой ще отстъпи.

Ако ме попиташ какво е подходящо, а след това съзнателно направиш точно обратното, ти реално не си поискал мнението ми. Поискал си формално да го чуеш, преди демонстративно да покажеш, че не възнамеряваш да се съобразиш с него.

Защото те не го правят от  неразбиране. Напротив — разбрали са границата прекрасно. Просто не им харесва какво означава тя за тях.
Защото поставянето на граници променя установената йерархия.
И това често се преживява не като естествено отделяне на порасналия човек, а като загуба на влияние и контрол.
Виж целия пост
# 151
Същото е и с дрехите. Като се роди малката тя ни пита от какво имаме нужда детето, ние и изброихме няколко неща на разумна стойност да си избере тя кое да вземе и и казахме изрично, че от дрехи нямаме никаква нужда, че имаме в повече и нямаме къде да ги слагаме. Тя дойде с две торби.
Виж целия пост
# 152
Veluna, аз отговарях на Боряна и на други, които казват, че парите били май-удачният подарък и аз просто не съм съгласна с това. За сватба - да. За бебе еднократно да се добавят към някаква спестовна сметка за него или за големите разходи в началото - може би. За тийнове - може би. Но като цяло за бебе и малко дете не ги намирам за подходящи. И да, две торби дрехи, когато изрично е казано без дрехи, си е безумие. Ние сме взимали торби дрехи от приятели с малко по-голямо дете, но винаги е било съгласувано и желано
Виж целия пост
# 153
А, добре, извинявай. Аз останах с впечатлението, че написаното от теб е било пряко адресирано към последното ми мнение по темата. Иначе по същество съм съгласна с теб.
Аз например поканих свекърва ми на рождения ден на детето, но това по никакъв начин не представлява опит за реабилитиране или нормализиране на отношенията ни. На този етап не смятам, че между нас съществува реалистична перспектива за възстановяване на някаква автентична близост.
Поканата беше по-скоро компромис от моя страна спрямо мъжа ми. Когато обичаш партньора си, понякога доброволно понасяш определен личен дискомфорт, не защото отсрещната страна го е заслужила, а защото държиш на неговото емоционално спокойствие.
Все пак ще присъстват и мои роднини и в крайна сметка празникът е на нашето дете и, независимо от личните ми отношения с майка му, не бих искала той да изпитва  липса на принадлежност. Но както и да е, доста се отклоних от първоначалната тема и навлязох в съвсем друга плоскост на разговора.
Аз лично ѝ писах, за да я поканя, след което тя се обадила на мъжа ми:  „Нали все имате претенции, че не съгласуваме подаръците с вас, кажи сега какво да вземем на детето за рождения ден.“ Мъжът ми се направил на ударен и я попитал: „Чакай, вие поканени ли сте?“, на което тя отговорила: „Да, майка му ни покани.“
Това „майка му“ всъщност е доста характерно. За всички тези години тя практически никога не се е обръщала към мен по име. Дори когато сме се намирали в едно помещение, предпочитала е да изчака да установим зрителен контакт, за да ми каже нещо, вместо просто да ме назове. Затова и въпросната формулировка не ме изненадва особено — тя просто се вписва в един отдавна установен модел на комуникация, при който аз сякаш съществувам преимуществено през функцията си спрямо нейния син, а не като самостоятелна личност. А сега пък съм “майката”.
Мъжът ми ѝ е отговорил, че след като аз съм я поканила, би следвало да попита мен какво да вземе.
До настоящия момент това не се е случило.
Ако не ме попита и отново реши еднолично какво да купи, подаръкът ще бъде върнат.
И покрай това се сетих за нещо във връзка с предишната ни дискусия за Едиповия комплекс и изобщо за патологичното размиване на границите в отношенията родител–дете. При майката спрямо сина понякога се използва понятието „Йокастов комплекс“.
В тази връзка ми е любопитно как бихте квалифицирали следното изказване: майка да разказва, че докато е кърмила сина си, е изпитвала удоволствие, което самата тя впоследствие определя като имащо сексуален характер.
Когато родителят съзнателно интерпретира и вербализира преживяването си спрямо собственото си дете именно през сексуална призма, не говорим ли вече най-малкото за сексуализация на връзката родител–дете и за сериозно размиване на нормалните психоемоционални граници?
П.П.
Това са нейни собствени думи, казани лично пред мен в разговор, който водехме по темата за кърменето.
Виж целия пост
# 154
И покрай това се сетих за нещо във връзка с предишната ни дискусия за Едиповия комплекс и изобщо за патологичното размиване на границите в отношенията родител–дете. При майката спрямо сина понякога се използва понятието „Йокастов комплекс“.
В тази връзка ми е любопитно как бихте квалифицирали следното изказване: майка да разказва, че докато е кърмила сина си, е изпитвала удоволствие, което самата тя впоследствие определя като имащо сексуален характер.
Когато родителят съзнателно интерпретира и вербализира преживяването си спрямо собственото си дете именно през сексуална призма, не говорим ли вече най-малкото за сексуализация на връзката родител–дете и за сериозно размиване на нормалните психоемоционални граници?
П.П.
Това са нейни собствени думи, казани лично пред мен в разговор, който водехме по темата за кърменето.
Догади ми се докато четях. Егати и болният мозък!
Виж целия пост
# 155
Велуна, ти преди колко време си реши проблема със свекървата?

Много странно как изведнъж изникват шокиращи подробности с нея. Не казвам, че си измисляш, разбира се. Сакън!
Виж целия пост
# 156
Милена, тук се коментираха неща, пряко свързани с това, което написах сега, и покрай дискусията се сетих конкретно за тази случка. Стана ми интересно как вие бихте я възприели и какво мислите по въпроса. Иначе да — аз съм си решила казуса. Поканила съм я жената на рождения ден, така че не търся решение на проблема, а по-скоро ми беше любопитна гледната ви точка.
Виж целия пост
# 157
Мъжът ми ѝ е отговорил, че след като аз съм я поканила, би следвало да попита мен какво да вземе.
До настоящия момент това не се е случило.
Ако не ме попита и отново реши еднолично какво да купи, подаръкът ще бъде върнат.

И какво толкова ще стане, ако говорите с мъжа ти, решите какво да купят родителите му и той да им го каже? Щом така и така са поканени и знаете, че няма да дойдат с празни ръце.
Без демонстрации и без борби за надмощие. Най-нормални, учтиви и формални отношения.
Виж целия пост
# 158
Мъжът ми ѝ е отговорил, че след като аз съм я поканила, би следвало да попита мен какво да вземе.
До настоящия момент това не се е случило.
Ако не ме попита и отново реши еднолично какво да купи, подаръкът ще бъде върнат.

И какво толкова ще стане, ако говорите с мъжа ти, решите какво да купят родителите му и той да им го каже? Щом така и така са поканени и знаете, че няма да дойдат с празни ръце.
Без демонстрации и без борби за надмощие. Най-нормални, учтиви и формални отношения.

А какво щеше да стане, ако на съобщението, което ѝ написах, беше отговорила поне нещо? Тя дори едно елементарно „благодаря“ не написа. И какво толкова щеше да ѝ коства в същия този отговор да попита: „Какво предпочитате да му вземем за подарък?“
И точно защото аз не водя битка за надмощие, съм я поканила на рождения ден. Ако имах подобни аспирации, най-лесното за мен щеше да бъде изобщо да не ѝ пиша и да не я каня. Самият факт, че съм направила този жест, въпреки отношенията помежду ни, достатъчно ясно показва, че не се опитвам нито да демонстрирам власт, нито да водя някакво съревнование.

Така че, ако в тази ситуация изобщо има борба за надмощие, струва ми се, че тя идва от другата страна. При това от позиция, от която подобна борба е не само излишна, но и доста неуместна.
Виж целия пост
# 159
А защо си я каниш, след като си прекратила комуникация с нея?
Уж си решила проблема си и после ти го започваш отново. Драма със свекървата ли ти липсва?
Виж целия пост
# 160
А защо си я каниш, след като си прекратила комуникация с нея?
Уж си решила проблема си и после ти го започваш отново. Драма със свекървата ли ти липсва?

Вече написах.
Виж целия пост
# 161
Не питам за повода, а за причината да настъпваш една и съща мотика? Това не е решение на проблема.
Виж целия пост
# 162
За мен това мъжът на Велуна да не отговори на въпроса, а да се прави на интересен и да праща майка си при жена си пак, е доста невъзпитано и ми показва, че той е част от проблема. Задават ти въпрос - отговори.
Виж целия пост
# 163
Кака Сийка ме е изпреварила. Това мерене на инати не го разбирам. Целта тук е да се натрие носа не на свеки, а на сина й. Ето, виж, майка ти пак не ме зачете, затуй ще й върна подаръка. А може тихо и кротко да се каже на мъжа какво да купят родителите му и точка. Ама и той не пада по-долу. Направил се на ударен, че не знае за поканата. Абе изобщо.....как имате нерви за тия простотии.
Виж целия пост
# 164
Не питам за повода, а за причината да настъпваш една и съща мотика? Това не е решение на проблема.


Аз вече ти отговорих каква е причината и не знам какво повече бих могла да добавя по въпроса. За мен това изобщо не е „настъпване на една и съща мотика“, защото не възнамерявам да възстановявам или поддържам някакви близки отношения с тази жена. Най-вероятно единствените поводи, на които изобщо ще се виждаме, ще бъдат рожденият ден на детето – тоест веднъж годишно. Така че не виждам нито повторение на някакъв модел, нито връщане към предишни отношения. Просто правя конкретен компромис в конкретна ситуация.
Вече съм достигнала до момент, в който присъствието и поведението ѝ не са в състояние да ми влияят емоционално. Именно затова съм преценила, че мога да си позволя този компромис спрямо мъжа ми, както вече написах по-горе.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия