Добре че не се минах

Ясно. Значи поне не си се минала.

Гадно е, че не ти помага с детето. А ти опита ли да говориш с майка ти и твои роднини, както и с неговите родители и роднини? Да направите семеен съвет? Кумовете ви, общи приятели също могат да опитат да му въздействат.

От раждането на детето ли е такъв или после нещо му стана?

Търси и родителски организации за деца с диагноза като на твоето! Могат да ти помогнат с много неща.

Защо да губите от училище ако идете при майка ти? Ще запишеш детето в нейното населено място.

Консултирай се с юристи! Тук във форума има. Поне за минимална издръжка имаш шанс, дори и бащата да не работи. Ще ти ги изплаща държавата.

Така съм ги преценила нещата. При майка ми, ако отидем, значи една сюрия хора да живеем в едно жилище, като в казуса с брата и сестрата след развода, дето се прибрали, ама по-зле, и ще давам пари поне колкото за наем да я водя на терапии до съседен град и ще губим цял ден, защото има един автобус сутрин за отиване и същият се прибира вечер,ш. Специалистите с направления работят стандартно работно време и в делнични дни, което означава, че два дни ще отсъства от училище, а и там нямат ресурсен учител в училището, нито психолог, нищо нямат.

Никакъв семеен съвет не ми трябва. Майка му колкото пъти ме е съветвала, се е оказвало, че съветите хич не са били за мое добро или това на детето, а в полза на тяхната фамилия. Помощ за детето не съм получила и не чакам. Както той ме е издържал, така и аз съм го издържала. За издръжка в дългосрочен план би било добре, но за момента не смятам. Когато хонорарите на адвокатите бяха над 1000 лева, издръжката от държавата беше 80 лева месечно.

Добре че не се минах имах един бивш.Голям чревоугодник.Вечно искаше готвено , аз йе можех тогава да готвя.Отиде в друг град,жена си намери и разбрах че майка му пращала тави с манджи по автобуса

За хонорарите вметка. Ако някой по дело за издръжка по времето, когато е била 80 лева, ти е искал хиляда лева, значи се е изхвърлил. Ама много. Или е бил някой много търсен и високоплатен, или най-вероятно не е ставало дума за хонорар за издръжка, а за дело с висока сложност или голям интерес. В момента ориентировъчният хонорар (дето бяха минимуми, сега са ориентири) по такова дело е равностойността на 500 лева, а минималната издръжка е 155 евро, значи не знам кога е било това и кой ти е искал 1000 лева. В провинцията по такива дела рядко виждам да се уговаря много повече от ориентировъчния размер.
Около 80 лева е била минималната издръжка през 2013 г., по-точно 77,50.

Не ти казвам да водиш дело, ти си знаеш как са ви отношенията и какви са му възможностите. Иначе има възможност, както са писали горе, част от издръжката да се плаща от държавата, а тя после да си търси платеното от осъдения родител, който остава да дължи на детето и разликата над платеното от държавата. Размерът, който се поема по този ред, се определя година за година със закона за бюджета и за 2026 г. е 51,20 евро (демек, 2025 г. сигурно е бил 100 лева). Условието е да не е намерено имущество на родителя, върху което да се изпълнява.

П.П. Не дочетох, че това била издръжката от държавата, сори. Е ми идеята е, че тия издръжки се събират преди всичко от родителя, не от държавата.

Лола, не казвам, че сама си причиняващ 90% от злините и в нищо не те обвинявам, но .......
1. Позволила си бащата и всичките му близки, но и твоите, да абдикират от ролите на баща, баба итн.

2. Сама си се нагърбила с абсолютно всички занимания на детето, както и с отглеждането му и обгрижването му при положение, че живеете едни до други и бащата не плаща никаква издръжка, нито за тебе, нито за детето. Ти молила ли си го да ви закара сутрин или да я заведе при някакъв специалист? Май не.

3. Твоята майка, роднини и приятели явно мълчат. Моята не би мълчала и вероятно би ми предложила да се върна при нея и предполагам и твоята вече ти го е предложила.

4. Детето и болестите му са се превърнали в извинение за дългогодишното ти кършене на ръце. Не омаловажавам болестите, обаче тях или поне част от тях ще си ги има цял живот + нови за възрастните ти близки и даже самата тебе един ден.

5. Допуснала си да се маргинализираш, да живееш по периферията без работа, без близки, без интернет, без лична карта, без роднини. Много трудно ще обърнеш резбата, но си млада и е възможно.

Животът на село за млади IT-та без деца или за пенсионери може би е много весел и як, но в твоето положение и с дете, което трябва да се води на училище всеки ден, а нямаш кола и не шофираш хич не е весел. Мислила ли се да си наемете нещо в града и да оставате там през седмицата? Може да се окаже по-евтино от ежедневния транспорт. Докато детето е на училище, можеш да си намериш 2 дена работа някъде или 4 часа в някой офис.

А няма ли хора в селото, които да си карат децата на училище в града и да вземат и вас? Поне сутрин. Може да провериш и за училищен транспорт.

Аз не ти казвам да идеш да векуваш у майка ти, а тя да ти е стъпка от изнасянето. Имало и други хора. Ами прекрасно. Тъкмо ще ти помагат с детето.

А свекърва ти как обяснява незаинтересоваността на бащата и това, че седи без работа и без доходи толкоз време? Може и той да е изперкал нещо.

Тебе те е страх да не влошиш някои аспекти от живота ви и те разбирам, обаче без този етап няма измъкване. Майка ми е минала през такива периоди и след това дръпваше напред във всякакъв план. Представи си Рубик куб с една подредена страна. Не можеш да го наредиш целия без никога да я развалиш. После се оправя и нарежда и тя.

Имаш вероятно страхове, заради които не напускаш мъжа. Тук има психолози, хора, минали през същото. Ще те посъветват. Можеш да отработиш страховете с майка ти, с приятелка.

А детенцето привързано ли е към баща си и свекърите?

Има ли нещо, което можем да направим за тебе?

Да, съгласна съм, че няколко години ми се губят в мъгла и в бездействие, чакайки да се сетят, че имам нужда от помощ с детето, тя беше много трудна за отглеждане, ревлива и неспяща с години, нежелаеща да се отдели от мен и за да Обеля два картофа, и просто дните ми се сливаха и все отлагах за утре. Е, никой не се сети, да, бащата категорично ми е отказвал да ни вози, включително и за тържества в детската градина, които са приключвали по-късно и не сме можели да хванем автобуса, със съвета, ако не можем да се приберем да не ходим. Случвало се е инцидентно някой  от селото да ни закара до града, но това е било инцидентно. Детето ми не е от тези, които могат да отидат където и да е било без мен, тя затова е и с 99% ТЕЛК с чужда помощ, и това значи, ако някой поеме такъв ангажимент, да има свободни две места за нас. Автобусът, с който пътуват учениците до и от града, е точно същият автобус, с който пътуваме и ние. Той е един автобус, те пътуват с карти, пенсионерите и те, останалите с билети или карти на свободна продажба.

Аз нямам кой знае колко роднини извън майка ми и едната ми сестра, с които да съм в близки отношения и да търся помощ. Майка ми няма възможност, тя самата физически е достатъчно зле, финансово също, и сме в различни населени места. Няма да не върне, но не виждам смисъл никакъв, от практическа гледна точка да го правя и това няма да е в интерес на детето ми.

Да, представи си, сетила съм се и за квартира, но без постоянни доходи няма как да го направя. Често са ми бавели парите, никога нямах сигурност кога точно ще ги получа и ако в местния магазин са склонни да ме записват и да си платя сметката, когато имам пари, в Кауфланд няма да ми дадат да напазарувам, пък да платя, когато мога, нито наемодателите ще ме чакат да си платя наема.

Тоест той има кола, не е зает, няма някаква друга особена причина и просто отказва?
Ейвалла. Мамин златен.
Той и моят ми е отказвал разни такива неща, де, ама при пълна възможност да си хвана рейс или такси. Такова нещо са нюансите (понеже в друга тема употребявах думата, та още ми е на езика).

Стигне ли се до тънки сметки... з@е.и. Нема смисъл.

Аз бих се махнала от селото.Щом локацията създава такива проблеми.
  Има и евтини квартири.Не бих си причинила това.Знам какво е да си на село и да зависиш от транспорт.Има градина,училище но наложи ли се на град да се ходи си е изпитание.Отделно си губиш половин ден.Имаме кола ,но моя мъж понякога работи в др.  населени места.И не ми е добре така и то при положение че има почти всичко в селото.

Това с "да не настине и да не се мине" е толкова типично ганьовско, колкото да се качиш в празен трамвай и пак да се буташ. За мен си има корени в семейството. Още от едно време масово майки и баби носеха на ръце години наред пълнолетните си мъжки си рожби, не ги оставяха за 5 пари работа да свършат в дома и после, като се появеше някоя заблудена мома, обясняваха на синовете и внуците си "Внимавай, маме, да не ти вземе парите тая." Не съм видяла към момичетата в рода да е такова отношението, не съм и чула изречението за парите да е казвано на жени от нашия род, защо ли 🙄 То в нашата народопсихология жената за човек почти не се е броила, камо ли някакви пари да изкарва или за равнопоставеност да се бори. Толкова противно остарял е този начин на мислене, че само презрение мога да изпитам към него. Всичко обаче идва не от главите на хората, а от семействата им.

Така смятам, защото от 3 сериозни връзки 3 са ми били с абсолютни паразити от мъжки пол. Не може да са били просто съвпадения. Единият цъкаше компютърни игри по цял ден, оплакваше се, че в София нямало работа и, докато вземаше по 10 лв. всеки ден от мен за цигари, настояваше, без да сме женени, да имаме дете asap. Аз бях с 10 г. по-малка, студентка втора година и работех на 2 места, за да се издържам в чуждия град. Той не учеше, не работеше и живееше в реституирания апартамент на дядо си и баба си. Съответно - и аз спях година-две там, без да плащам наем. Плащах обаче всичко друго - храна, сметки, лихви (по стари неплатени сметки към топлофикация)... Както някой беше писал по-нагоре, след раздялата се оказа, че ми е несравнимо по-евтино да се оправям сама, пък даже и сама под наем, вместо да се минава някой заради мен, а реално аз да храня лешпер на 30+ години. Който, между другото, докато съм тичала от лекции към едната, пък после към другата работа, беше омотал някакво още по-младо девойче. Забременил я, още докато съм живяла с него и набързо си реши житейските предизвикателства. Щастлив българин, не се минА грам!

Друг пък след няколко години мъки да го откъснем от ненормалната му бивша жена (безуспешно), се обърна и на раздяла ми каза, че аз съм била виновна за края. Той не желаеше повече да се жени, а аз - да. Не искаше повече деца, а аз нямах никакви и бях на 29, исках все някога да имам. Нещата се разпаднаха, напълно закономерно. Но според него всъщност сме се били разделили, тъй като (все още неженена) аз не съм се била отказала от собствената ми квартира, за да си делим наема в неговата.🙄 Ако е имал такива очаквания, може би е трябвало да ги каже на другата страна, но нейсе. Олекна му в крайна сметка на човека, още един щастлив балканец.

Друг един рицар на втора-трета среща ми обясняваше как трябвало първо жената в една връзка да забременее, да роди, да докаже годността си един вид и после да се пристъпва към сериозните неща - брак, общи жилища, бизнес и т.н. Явно създаването на дете не е чак толкоз сериозно начинание, колкото е банковият кредит.

Не знам какво да кажа, не знам. Само едно - долу традиционните български ценности! Защото, колкото и да боли истината, тя е, че от нашите "традиционни български ценности" чеп за зеле не става.

Еми то дори и в българския ни език е отразено.
Стане нещо, някой мъж пострада. Казват,  човека пострада.
Обаче ако е жена - жената пострада. Няма да кажат един човек пострада и после пояснение, че е жена. Няма такова.
Ами разбирам те, Виктори, радвай се че си се отървала и тази агония не е е продължила 10 години или в момента!
За този първия образ дето описваш имах подобен, писах по-напред в темата как дадох пари. На ей такъв беше, същия имаше нахалството да се държи така, сякаш му се полага да давам периодично. Зарязах го като куче и естествено аз бях виновата за това, че живота му тръгнал надолу. То си беше тръгнало по нанадолнището, а аз се отървах овреме, да е пордължило не повече от година това.

Егати, къде ги намирате тези мъже все паразити?

И това за българския ни език несъмнено е доказателство, че българите сме женомразци. Долу българите! Долу гадните им ценности!
Във всички цивилизовани европейски езици е същото, но това е друго. И ценностите им несъмнено са други.
Как ги измисляте такива простотии, не знам. Не че е трудно, просто е тъпо.

Тролажа налази темата - главата акъл нема, те гаргите виновни.

ЧС, то при мен нямаше първоначално никакви индикации за това.
Човек с работа и самостоятелен, поемаше си всичко и даже заделяше. В началото беше щедър. Но живота си предлага предизвикателства и тогава си проличава кой какъв е. Е, тук беше инертен типаж. В момента в който го съкратиха от работа, потъна. Търсеше варианти, няколко все пробни периоди или недостойно заплащане. Нищоправене. Спестяванията отидоха по онлайн игрички и още много други неща. Бях му подкрепа и опора, на всеки може да се случи, но до едно време. И след мен продължи надолу, разбрах че родителите му са се върнали от чужбина притеснени за него, не знам нататък.