Добре че не се минах

  • 4 209
  • 138
# 120
БМ като цяло си гледаше добре семейството, не мога да си кривя душата. Обаче като станеше въпрос за имоти, ремонти и коли беше - е няма да е така, онака ще е!

Той наскоро си е правил освежаване, ама с такива шантави идеи, такова пестене, че мозъкът ми избухна като видях стените и пода. Ама негова си работа.
Виж целия пост
# 121
ЧС, то при мен нямаше първоначално никакви индикации за това.
Човек с работа и самостоятелен, поемаше си всичко и даже заделяше. В началото беше щедър. Но живота си предлага предизвикателства и тогава си проличава кой какъв е. Е, тук беше инертен типаж. В момента в който го съкратиха от работа, потъна. Търсеше варианти, няколко все пробни периоди или недостойно заплащане. Нищоправене. Спестяванията отидоха по онлайн игрички и още много други неща. Бях му подкрепа и опора, на всеки може да се случи, но до едно време. И след мен продължи надолу, разбрах че родителите му са се върнали от чужбина притеснени за него, не знам нататък.

Така е, да, някои хора се сриват, психически нещо им става и вече не са същите. И просто е нямало как да го предположиш в началото, че подобно нещо може да се случи.
Виж целия пост
# 122
БМ се срина 2020. Като работа си стъпи на краката, но все още пие и се държи кофти с жените.
Виж целия пост
# 123
Трудностите си показват кой какъв е. Или си борбен фарактер или не. Затова си давам време да опозная някой преди нещо да стана нататък.
Каквото съм могла според възможностите си, съм помогнала и направила. Ама не можех аз студентката да гледам здрав прав мъж. Че и да чака наготово.
Затова писах в началото, че явно съм била някакъв магнит за такива. На друг мой бивш, който и колега на всичкото отгоре в направлението ми, подобно. Е, не ми увисна на врата, беше много горд за това. Ама в момента в който на мен ми потръгна в работата, той се озлоби и започна да ми говори глупости и как няма да се справя с новите изисквания. Фактът, че полагах в пъти повече усилия, на мен ми носи удоволствие и работя с хъс, беше заметено под килима.
Сега разбрах от колеги, че се навъртал около работата ми, явно души. Да посмее да проси нещо, особено работно място. Тоя номер го занем всички с носталгията "аз винаги съм знаел, че ще успееш". Мда.
Виж целия пост
# 124
Ооо, това сме го обсъждали в друга тема.
Аз малко трудно приключвам отношения, ама като приключа, приемам че е за добро и давам напред с чиста съвест.
Докато има доста мъже, които си мислят "дали не се минах, като скъсахме' и възкръсват наоколо като зомбита.
Виж целия пост
# 125
Някои хора са по-неустойчиви психически от други. Може след доста години да се появи събитие, нещо да стане, като повод и им е било вродено да развият нещо психически, и 10 години предварително опознаване не спасяват от подобно нещо. Моя близка си заряза децата при болната си майка и сестра си да ѝ ги гледат, блокира им телефоните, крие се от децата, нулева хигиена и пр., спря всякакви контакти с роднините и децата си, освен за пари.
Виж целия пост
# 126
Това е просто загуба на работа. Ще рече човек, че са им дали фатална диагноза и живот още 2 седмици. Това не е психически срив, а комфортно блато. Всички почват да се въртят на пета на горкичкия човек, свалят му отговорностите от раменете, а той решава, че лекотата на живота му се полага и почва да го играе жертва, за да продължи отглеждането. Злобата се появява всеки път, когато някой поиска нещо от него - ох, аз така страдам и толкова не мога, а вие тука ме притискате и искате да ме експлоатирате. Особено зле става, когато започне като цяло да губи това отглеждане, което смята, че му се полага. На хората им писва да са патерици на някой, който очевидно няма намерение да излиза от ‘депресията’ си, и се отдръпват, съответно всеки такъв става най-злото същество на света - ох, аз толкова страдам и толкова не мога, а той вече не ме подкрепя. Неприятно е всеки мързел да се обяснява с депресия.
Виж целия пост
# 127
За различната психическа издръжливост е така.
Но, в крайна сметка ти не си длъжна да поемаш негатива от това, макар да го разбираш.
Подава се ръка, помощ, подкрепа, но до едно здравословно ниво за измъкване на другия от ситуацията. От там насетне става токсично и излишна жертвеност.
Виж целия пост
# 128
Наистина, психическата издръжливост се проявява в тежки ситуации. Съгласна съм с горните две мнения, това с комфортното блато е много добра илюстрация.
Стига да не си в някаква забатачена ситуация кредити и ипотеки, загубата на работа не е най-тежкото нещо на света.
Е, да им имам проблемите на някои хора, ама последните години изпратих над 10 човека от тоя свят. Кой роднина, кой набор. Все нелечими болести, инциденти, нещастни случаи без впоследствие дори справедливост. Някои нямаха и 18г. По-страшно от това да отидеш на погребение на дете не зная.
Не се депресипах, но да речем усещането за злокобност беше дълго време и сякаш "нещо ще се случи отново".
Не знам ако стане някая война, недей си боже, как тия хора ще издържат. Вероятно няма.
Виж целия пост
# 129
Възможно е да не се справят, да. Пре 90-те имашх познати мъже, които се самоубиха заради кризата и хиперинфлацията. Един се подпали в семейната кола, друг се обеси. Имаха семейства, жени и малки деца. И все се чудех какъв е смисълът, да оставят всичката грижа на жените си, че и погребението да им плащат, и дълговете. Вече не се чудя толкова.
Виж целия пост
# 130
БМ загуби майка си, баща си, леля си и вуйчо си от 2012 до 2019. Но ми беше супер странно, че това го накара да се обърне срещу мен и дъщеря си и в крайна сметка да загуби и семейството си.
Бррр, в каква тема нагазихме.
Животът е за живите.
Виж целия пост
# 131
Детето ми, като имаше нужда от операция, аз бях проучила специалисти, уредила направления, документи, скенери, трябваше и в детския фонд за финансиране към ЗК да се подава молба за финансиране, защото сумата беше сравнително голяма, та всичко това оправих. Мъжът ми през това време страдаше за 2 котки, болни от ФИП, наистина угасваха бавно и беше много мъчително, не отричам, та затова аз се наех с всички около операцията на детето, и пари от спестявания имах, утешавах го даже, заминах с детето до болницата. Той не дойде, викам си и без това страда, пък и двама души в болницата ще трябва да плащам за вип стая, съответно нямахме посещения по време на операцията и след това престоя, около 2 седмици от близки, други пациентка, която беше с лек проглем, ми помагаше и идваше след изписването ѝ да ни види. Та прибрахме се после и по някое време разбрах, че съм била твърде коравосърдечна, не съм страдала особено за котките, че се наложило той да ги евтаназира.
Виж целия пост
# 132
А неговото семейство как реагира на поведението му? Помня, че имаше баба, дядо, майка съвсем наблизо - тези хора би трябвало да виждат какво се случва с него, как това се отразява на детето, и евентуално да положат някакво усилие да помогнат - ако не на теб, поне на детето.

Моят съвет е да опишеш няколко такива епизода в някоя от темите на специалисти във форума, за да ти дадат някакви насоки какво се случва с него, но най-вече практически съвети как това би могло да се отрази на детето, как ти можеш да реагираш, общо взето какви възможности имаш да му попречиш да нанася максимални щети.

Не ти помагам много, но само това ми идва на ум.
Виж целия пост
# 133
Не виждам смисъл да търся епизоди, да се връщам към миналото, гледам напред. Той с детето не контактува така или иначе, това не мога да го променя, както и да се отразява на детето.

Мисълта ми беше просто, че като имаш повече грижи на главата, приоритизираш, събираш се на макс за най-важното, и не успяваш да се потопиш така пълноценно в страданието за нещата по-надолу в личния ти списък, а пък на някои хора им е важно да страдаш поне колкото тях.
Виж целия пост
# 134
Лола, нямам думи!
С БМ вече бяхме накрая, но все пак си дойде в България и ни закара и откара от /до урологията в Пирогов с малкия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия