Добре че не се минах

  • 4 932
  • 157
# 150
Животът е колело, да, до една степен може да се каже. От друга, доброто и лошото вървят паралено. Имам чувство, че “едно зло не идва само” и за това често се случва “да изпаднем”. Събира ти се лошо и просто се чудиш как едновременно пет злини те сполетяват. В следващия момент има и добри събития, хубави моменти.
Важното е да се изправиш и да продължиш, да намериш сили в себе си.
В случая на Лола можеше мъжът й да е свестен, но примерно да почине млад. Тогава прецакала ли се е, не, но лоша съдба. И детето пак щеше да е без баща…

Ами, не знам сякаш децата по-добре приемат факта, че са имали любящ баща, който за съжаление е починал, отколкото баща, на който не им дреме за тях, и си е жив и здрав. То всъщност и майките на децата май го приемат по-зле второто.
Виж целия пост
# 151
От споделеното тук само кураж и да е здрав човек, много трудно понякога, но с надежда напред.

Само в реалния живот с приятел /ка, много трябва да се внимава, колкото и да е близък и отворен да помогне.
На мнение съм, че подадена ръка е много ценно, но никога не трябва човек да се разкрива докрай пред приятел.
Не се знае каква информация после може да използва в даден момент отсреща.
Виж целия пост
# 152
Жените научават, че е по-добре сама, отколкото зле придружена, чак когато видят какво значи да са зле придружени. Мъжете, от друга страна, не разбират колко лоша компания са.
Виж целия пост
# 153
Аз много малко щастливи двойки познавам.
От моите набори.И в повечето случаи мъжете са или курвари ило пияници или комарджии.И жени има кръшкат,но пияндурки и комарджийки рядко има.
Малко са сввстните мъже.
Да не забравяме и лентяите и мамините синчета.
Виж целия пост
# 154
Според мен по-големият проблем е, че кофти мъжете не приемат или отричат, че са кофти. Особено са ми странни изказвания от тях към жените - един вид жените щели да видят като останат без опции. Ама кое точно да видят, господине - точно ти нито сега си, нито си бил, нито някога ще бъдеш опция.
Виж целия пост
# 155
Вярно е.
Стиска се за 2 лв, накрая ще си стиска юмрука празен.
С огромен тумбак, без коса, пожълтели зъби, едвам завършил (ако въобще) университет и тежък диалект с претенции да вземе софеянка с вид на модел и изисквания на бездомна, която да го гледа в очите с умиление и благодарност като куче, защото й е обърнал внимание.
Или някой с нежни глезени и baby face и глас, минал 45 търси сродната душа, но мама му се дразни, пък той точи лиги по 20 годишни.
Не, нищо им няма на мъжете. Очи пълни, ръце празни, коментари пълни с патладжани.
Виж целия пост
# 156
Един патладжан манджа не прави...
Виж целия пост
# 157
Да, просто ме е яд как се минах. За материални неща не, но за изгубеното време и за това, че не съм избрала подходящ баща за детето определено. Можеше да е по-малко изгубеното време, ако нещата бяха само лоши, а не се редуваха лоши с добри периоди, при които си мислех, че вече си е наместил чарковете, обръща внимание на детето и пр., и е било просто някаква криза, която е отминала.
Може и да не си се минала, но това ще го разбереш след десетилетия, когато насъбереш повечко опит, хубав и лош.

Не, не е било възможно да избереш по-добър баща за детето си. Ако е могло си щяла да го избереш. Това ми го казваше много пъти майка ми и чак сега, след десетилетни наблюдения над познати двойки виждам, че е вярно.

Има една арабска поговорка - "Бракът е като яйце и не можеш да разбереш какво ще е преди да го счупиш и отвориш". Много е вярна. Била съм на сватби с чувството, че до година или две хората ще се разведат. Още са заедно, с отгледани деца и внуци и живеят много добре. Виждала съм и двойки, създадени един за друг, които се изпокараха, разделиха, че и бързо. Няма правило в тези неща.

Много мъже не са особено заинтересовани от децата. Моят баща е такъв. Ами, няма драма. То даже май е норма мъжът да не се занимава с децата. Моят не се интересуваше много от децата като бяха бебета, но после основно той играеше с тях. Не ги стягаше и не учеше с тях. Учех аз. Даже и за предметите, които са му специалност, децата търсеха мене. Можеше да им помогне по математика, примерно, вместо да цъка на телефона, ама....... Никой не е перфектен.

Мъжете, които избираме за бащи на децата ни обикновено още нямат деца, та не може да се разбере точно какви ще са като бащи. Едно е да се заиграва с чуждо дете за няколко часа, а друго да гледа собствено. И пак, малко сме си виновни като не изразяваме точно какво искаме от мъжа и не настояваме да помага.

Мене не ме бърка мъжът ми да не помага особено с децата, защото баща ми не гледаше деца и дядо ми също. Ако си имала грижовен баща и сравняваш е ясно, че се чувстваш прецакана.

Хубаво е, че вече мислиш за връзката като минало. Но, недей да мислиш, че си се минала! Все пак си се влюбила и ви е било толкова добре заедно, че и дете си се навила да родиш. Една любов си заслужава да се изживее.

Ние до появата на първото дете не се бяхме карали. След децата почнахме да имаме доста конфликти и не само между мас. Намесиха се майки, баби, брата и партньорката ма мъжа ми. Отвсякъде акъл как да гледаме дете, за което и хал хабер си нямаха. Май при повечето двойки появата на дете разваля връзката. Ако пък и има здравословен проблем, 95% от мъжете си бият камшика.

Пишеш, че е по-добре мъжът да е починал. Не е. Някак си си го описала като баща, но можеш поне издръжка за детето да изискаш. Той сега може да е в тежка депресия. Мъжете не го показват. Липса на работа, болно дете, жена, която не го иска си го ядат отвътре. Като си стъпи на краката може да се промени, особено с възрастта на детето. Искай издръжка!

Гледай си себе си и детето и толкоз!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия