Фрапиращи за хората, дори за тези, чиято работа е свързана с подобни случаи – съдии, прокурори, адвокати, психолози – са не просто побоят, а гаврите и жестокостта, които са проявени. Защото и с един удар можеш да убиеш човек, но в рамките на този час, в който са издевателствали над него физически и словесно, са имали предостатъчно време да прекратят своето „наказание“.
От интервюто на съдията разбираме и че все пак две от момчетата (предполагам наблюдателите) са се уплашили, че човекът може да умре, и са поискали всичко да спре. Но в същото време са се снимали с берящия душа Георги, все едно е трофей, а те са на сафари.
И съдията има съмнения, че това не е първото престъпление, което групата или поне част от тях са извършили. Убийството на Георги е било ескалацията след други, по-леки деяния, които са останали безнаказани.
Единственото хубаво нещо, което са сторили тези „деца“, е, че са били достатъчно глупави сами да документират престъплението си и да го публикуват.