Убийството в Пловдив

Мнението на един приятел

"Като обществен възпитател не мога да подмина случилото се с тези млади хора...

Като човек, разбира се, изпитвам болка и гняв от един отнет човешки живот. Няма оправдание за убийството и за болката, която е причинена на едно семейство. За жертвата трябва да има справедливост, а извършителят трябва да понесе отговорност според закона.

Но като обществен възпитател съм длъжен да погледна и малко по-дълбоко.

Когато извършителят е на 15 години, пред нас вече не стои само въпросът „Как да го накажем?“. Стои и въпросът: „Как стигнахме дотук?“

Защото зад едно дете, извършило тежко престъпление, обикновено има история. Семейна среда, възпитание, отношения с връстници, модели на поведение, агресия, конфликти, понякога насилие, пренебрегване или липса на контрол. Не казвам това, за да оправдая детето. Напротив.

Казвам го, защото ако обществото ни започне да се интересува от тези деца едва след като се случи непоправимото, вече сме закъснели.

Като обществен възпитател съм виждал, че едно дете може да изглежда „проблемно“, „агресивно“, „непослушно“ или „лошо“, но зад това поведение често има нещо, което възрастните не са успели или не са пожелали да видят.

И тук е голямата отговорност — не само на детето, не само на родителите, не само на училището и не само на институциите. Отговорността е обща.

Необходима е работа преди детето да стигне до полицията, прокуратурата или съда. Необходимо е някой да забележи промяната в поведението, да разговаря с него, да постави граници, да работи със семейството и да не чака трагедията, за да започне да търси решение.

Искам да го кажа ясно: разбирането на причините не означава оправдание. Превенцията не означава безнаказаност. А отговорността не трябва да изключва възпитанието и възстановяването.

Едно общество не се измерва само с това колко строго наказва след престъплението.

Измерва се и с това колко деца е успяло да спаси, преди да стигнат до него.

Като обществен възпитател бих искал този случай да не бъде просто поредната трагедия, за която ще говорим няколко дни. Нека бъде повод да се запитаме какво можем да направим така, че следващия път някой да се намеси навреме.

Защото понякога между едно проблемно дете и едно извършено престъпление стои само един възрастен, който е забелязал, че нещо не е наред — и е решил да не подмине."

Гергана с пиърсингите не е майка на "един от убийците", а на единия, който е бил непалците. Той е близък до компанията им, но не е участвал в убийството, вкл. не е бил сред снималите и присъствалите. Поне така разбрах. Има ли ги някъде имената на присъствалите на убийството?
П.П. Може и да не съм разбрала, свидетел е по делото за убийството.
Има ли го на ония снимки?

Ангел е бил там. Иззели са телефона му след убийството, когато ги прибират всичките и в него откриват клипа с побоя над непалците.И ги арестуват с другия. Иначе Ангел не е бил от биячите на Георги и затова е пуснат...

По думите ѝ Ангел се е опитал да спре останалите младежи и ги е молил да прекратят побоя.

Има такава теория - че някои деца се формират като психопати още в утробата на майката, защото усещат, че тя в действителност не ги иска, отхвърля ги. Във филма "We need to talk about Kevin" беше застъпена, и не само.

Чудя се, какво ли си мислят келешите, докато лежат в ареста. Дали на някой му е проговорила гузната съвест или единственото им чувство е страх за бъдещето им?

Национализмът е нещо лошо и компрометиращо по принцип (и защо?), или конкретно българският такъв е лошо и компрометиращо нещо?
Мнението на ИИ:

Чудя се, какво ли си мислят келешите, докато лежат в ареста. Дали на някой му е проговорила гузната съвест или единственото им чувство е страх за бъдещето им?