Смилете се над майката поне!...
Спрете с жлъчните стрели
във всички думи, запетайки,
за Бога, нима не сте били
и вие провалени майки!?
Нима не сте грешили,
докато възпитате децата си,
колко сълзи сте скрили
зад усмивки на лицата си!?
Нима не сте падали в живота
под тежкия родителски кръст
по пътя си на своята Голгота,
сред виковете в кална пръст!?
Нима не ви е боляло,
че домът ви потъва в мрак,
че детството е отлетяло
завинаги от майчиния праг!?
Затова, преди да заплюеш
с най - злостните храчки,
опитай обувките й да обуеш
и да влезеш в нейните крачки.
Защото тя е виновна, обаче,
всеки можеше да е там
и вместо нея, да заплаче
лично той от... срам...
п. п. Не оправдавам жестокото убийство, но не приемам злобата, изляла се върху родителите...На кого е нужна!?
Автор: Петър Донкин
