Детето няколкото дни преди убийството е искало да се самоубива и е казало на съучениците си. Било е вик за помощ . Явно нещо не е било наред. В този случай, искам да кажа колко неадекватни са психолозите по училищата. Никаква реална работа не вършат. На мен се е случвало да отида и да казвам на психолога в училище,че дете от класа на моето дете твърди,че системно е тормозено от баща си, че не спи с дни, че непрекъснато говори за самоубийство по най-страшния начин,наистина психопатски и вледеняващ , и съм молила да отиде, да говори с това дете, и са ме отпращали. Класната да пишела доклад, някой да дадял официален сигнал и тогава.. Аре моля ви се. Не ги интересува реално да помогнат на някого. За какво са там тези хора??? Ето и тук, ако се беше задействал психолог, можеше и тази жена да е жива и детето не с провален живот и психика.
Виж целия пост
Убийството в Пловдив
- Публикувана: 9 авг. 2026, 14:26 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2026, 10:34 ч.
# 4 096
16 окт. 2026, 08:28 ч.
Доста подробно описание на причините, които могат да доведат до това
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1131007446109613&set=a.1 … =3&ref=embed_post
Психолог Диана Балканджиева
Виж целия пост
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1131007446109613&set=a.1 … =3&ref=embed_post
Психолог Диана Балканджиева
Цитат
Какво може да бъде „толкова силно“, че да превърне едно дете в убиец на собствената си майка?
1. Емоционалното задушаване: Токсичната симбиоза и загубата на идентификация
На 14 години юношата навлиза в най-критичния етап от своето развитие - сепарацията и изграждането на собствена идентичност (идентификация). Това е биологичният и психологически момент, в който детето трябва да си отговори на въпроса: „Кой съм аз извън моите родители?“ За да се случи това здравословно, юношата трябва да има право на собствено мнение, на бунт, на лични граници и на различия от майката.
В тежко дисфункционални семейства обаче майката често упражнява патологичен микроконтрол или нарцистично обсебване. За нея детето не е отделно човешко същество, а придатък на нейното его. То е следено за всяка дума, жест, приятелство или интерес. Всяка зададена граница се смазва с вменяване на огромна вина: „Аз всичко пожертвах за теб, а ти си неблагодарен.“
Тогава процесът на идентификация е брутално прекъснат:
Детето няма право на свое „Аз“.
То е принудено или да се слее напълно с майката, изтривайки себе си, или да живее с чувството, че е дефектно.
Затворено в тази невидима клетка, то започва да усеща, че докато фигурата на майката съществува в този задушаващ вид, неговото собствено съществуване е невъзможно. Когато тийнейджърът не вижда легален изход - няма на кого да се довери, не може да избяга и няма ресурс да живее сам- примитивните дялове на мозъка активират краен защитен механизъм: „Или тя, или аз.“
2. Синдромът на „удобното дете“ след развод и парентификация
В практиката си непрекъснато чувам една опасна родителска заблуда: „Детето ни прие развода страхотно. Дори не плака, веднага се адаптира.“
Това тихо, безпроблемно дете не плаче не защото не го боли, а защото вижда, че родителите му са счупени, и се бои, че ако покаже слабост, ще ги довърши. То слага маската на „големия човек“, изслушва тайните и травмите на майката, става неин емоционален съпруг, утешител и терапевт (парентификация).
Този непосилен товар смазва детската психика. Детето се научава да потиска всяка своя емоция, за да не бъде отхвърлено или изоставено. Когато обаче по-късно майката започне да обезценява същото това дете, изисква от него перфектност или го наказва за нормалните му тийнейджърски търсения, се ражда смъртоносно безсилие: „Аз дадох цялото си детство, за да те крепя, а ти продължаваш да ме унищожаваш.“
3. Синдромът на потиснатия вулкан (Акумулираният афект)
Повечето деца, стигнали до подобен фатален край, не са училищни хулигани или регистрирани престъпници. Пред учители и съседи те почти винаги са описвани като „тихите, кротките, послушните момчета“.
Точно там се крие капанът. Когато с години на детето е било забранено да изпитва гняв, да плаче, да спори или да показва уязвимост, напрежението не се изпарява.
То се капсулира.
Всяка ирония, всяко унижение, всеки шамар или емоционална студенина се трупат под огромно налягане. В един момент лимитът на нервната система се изчерпва. Тогава най-дребната битова искра - скандал за телефон, оценки или затворена врата -отприщва опустошителен взрив.
В този момент юношата не вижда просто майка си. Той нанася удари върху символа на своя емоционален затвор и дългогодишно безсилие.
1. Емоционалното задушаване: Токсичната симбиоза и загубата на идентификация
На 14 години юношата навлиза в най-критичния етап от своето развитие - сепарацията и изграждането на собствена идентичност (идентификация). Това е биологичният и психологически момент, в който детето трябва да си отговори на въпроса: „Кой съм аз извън моите родители?“ За да се случи това здравословно, юношата трябва да има право на собствено мнение, на бунт, на лични граници и на различия от майката.
В тежко дисфункционални семейства обаче майката често упражнява патологичен микроконтрол или нарцистично обсебване. За нея детето не е отделно човешко същество, а придатък на нейното его. То е следено за всяка дума, жест, приятелство или интерес. Всяка зададена граница се смазва с вменяване на огромна вина: „Аз всичко пожертвах за теб, а ти си неблагодарен.“
Тогава процесът на идентификация е брутално прекъснат:
Детето няма право на свое „Аз“.
То е принудено или да се слее напълно с майката, изтривайки себе си, или да живее с чувството, че е дефектно.
Затворено в тази невидима клетка, то започва да усеща, че докато фигурата на майката съществува в този задушаващ вид, неговото собствено съществуване е невъзможно. Когато тийнейджърът не вижда легален изход - няма на кого да се довери, не може да избяга и няма ресурс да живее сам- примитивните дялове на мозъка активират краен защитен механизъм: „Или тя, или аз.“
2. Синдромът на „удобното дете“ след развод и парентификация
В практиката си непрекъснато чувам една опасна родителска заблуда: „Детето ни прие развода страхотно. Дори не плака, веднага се адаптира.“
Това тихо, безпроблемно дете не плаче не защото не го боли, а защото вижда, че родителите му са счупени, и се бои, че ако покаже слабост, ще ги довърши. То слага маската на „големия човек“, изслушва тайните и травмите на майката, става неин емоционален съпруг, утешител и терапевт (парентификация).
Този непосилен товар смазва детската психика. Детето се научава да потиска всяка своя емоция, за да не бъде отхвърлено или изоставено. Когато обаче по-късно майката започне да обезценява същото това дете, изисква от него перфектност или го наказва за нормалните му тийнейджърски търсения, се ражда смъртоносно безсилие: „Аз дадох цялото си детство, за да те крепя, а ти продължаваш да ме унищожаваш.“
3. Синдромът на потиснатия вулкан (Акумулираният афект)
Повечето деца, стигнали до подобен фатален край, не са училищни хулигани или регистрирани престъпници. Пред учители и съседи те почти винаги са описвани като „тихите, кротките, послушните момчета“.
Точно там се крие капанът. Когато с години на детето е било забранено да изпитва гняв, да плаче, да спори или да показва уязвимост, напрежението не се изпарява.
То се капсулира.
Всяка ирония, всяко унижение, всеки шамар или емоционална студенина се трупат под огромно налягане. В един момент лимитът на нервната система се изчерпва. Тогава най-дребната битова искра - скандал за телефон, оценки или затворена врата -отприщва опустошителен взрив.
В този момент юношата не вижда просто майка си. Той нанася удари върху символа на своя емоционален затвор и дългогодишно безсилие.
# 4 097
16 окт. 2026, 10:04 ч.
А колко криминални случаи на деца убили близките си съм изслушала и тия причини нямат нищо общо, а просто са си зли и това е.
Даже последния случай на двайсе и нещо си години я убива, че му трябват парички, а мама имала хубава застраховка.
Виж целия пост
Даже последния случай на двайсе и нещо си години я убива, че му трябват парички, а мама имала хубава застраховка.
# 4 098
16 окт. 2026, 10:31 ч.
Да де, ама 20 годишен е различно от 14 годишен. На мен ми е много интересно, как биха го описали това дете, съученици и учители. Извън оценките и постиженията. Би трабвало да са забелязали, зъл ли е, добър ли е, как се държи с околните и т. н.
Виж целия пост
Препоръчани теми