Става въпрос за съвсем умишлените и съзнателни лъжи.Темата е провокирана от следната случка.
Аз с дъщеря ми отиваме на една пързалка където едно друго дете се пързаляше ,около 11годишно, съвсем обикновено момиче, скромно облечено. Запознахме се,завързахме разговор, тя ме пита нещо, аз я питам , например кой клас е, има ли братче или сестриче.Каза, че има 2 братчета, каза на колко са-1.5г. и на 3г., как се казват , как ги гледа и т.н. На няколко пъти се засичаме по градинките, седи със баба си и по-малкото братче, взимат храната от кухнята заедно... Гледам я и си мисля колко е хубаво да имаш по-голямо дете, да помага и да гледа по-малките. Всичко хубаво, но до днеска.
Засякох се с бабата в градинката с двете момченца, и съответно питам по-голямото къде е кака. То мълчи, баба му отговаря" Това момиче не им е сестра, мъкне се с нас, тя е дете на самотна майка и е едно дете"
. Гадно ми стана, дете да ме излъже и защо2, как ли съм й изглеждала с тъпите си въпроси от типа" как се казват?", " ти грижиш ли се за тях?". Това момиче въобще няма вид на дете, което е способно да излъже, но явно толкова иска брат или сестра, че е склонно да лъже и сама да си вярва , че има.
Виж целия пост
Аз с дъщеря ми отиваме на една пързалка където едно друго дете се пързаляше ,около 11годишно, съвсем обикновено момиче, скромно облечено. Запознахме се,завързахме разговор, тя ме пита нещо, аз я питам , например кой клас е, има ли братче или сестриче.Каза, че има 2 братчета, каза на колко са-1.5г. и на 3г., как се казват , как ги гледа и т.н. На няколко пъти се засичаме по градинките, седи със баба си и по-малкото братче, взимат храната от кухнята заедно... Гледам я и си мисля колко е хубаво да имаш по-голямо дете, да помага и да гледа по-малките. Всичко хубаво, но до днеска.
Засякох се с бабата в градинката с двете момченца, и съответно питам по-голямото къде е кака. То мълчи, баба му отговаря" Това момиче не им е сестра, мъкне се с нас, тя е дете на самотна майка и е едно дете"
. Гадно ми стана, дете да ме излъже и защо2, как ли съм й изглеждала с тъпите си въпроси от типа" как се казват?", " ти грижиш ли се за тях?". Това момиче въобще няма вид на дете, което е способно да излъже, но явно толкова иска брат или сестра, че е склонно да лъже и сама да си вярва , че има. 
Това е и моето мнение.
), слушаш ли госпожите, имаш ли братя и сестри, а кака ти грижи ли се за теб, какво работи мама.... Намирам го за досадно и проява на лош вкус да се разпитват децата по този начин. 
И майката е много щастлива от това и се хвали наляво-надясно... И изобщо не си задава въпросът - откъде чак пък толкова късмет... 
Не знам защо 
В повечето случаи казвах, че не съм направила някоя беля, но и за други неща. 
)
изводът от изследването беше, че това си е етап от развитието и дори по-интелигинтите деца започват по-рано да лъжат 
Май няма какво да добавя . 
. 
. Последно излъга баща си, че има пиш, но искаше в банята да я заведе, а не на гърне. Е нямаше пиш, но за сметка на това си постигна целта-да ме види /аз се къпех в банята/. И понеже е знаела, че няма баща й да я заведе само за да ме види, тя го е изхитрила. 
.Преди известно време попаднах на едно изказване на майка ,която твърдеше, че детето и не лъже никога