Здравейте,
Ето че дойде време да споделя своите проблеми в отношенията с партньора ми. Извинявам се предварително, че е дълго обяснение.
Става въпрос за следното- жена с изключително тежко детство съм, травмите от което все още преодолявам- пиянство на родител, скандали, бой и т.н., изнасилване на 15г. и още какво ли не. Но успях да завърша училище, да следвам, да работя и съответно да се омъжа и да родя 3 деца като първото го изгубих. И след 16 год. брак съответно се разведох, защото мъжът ми започна да пие всеки ден, а аз не понасям това. Накратко- обясних му че приключвам с него заради дълговете които натрупа в следствие на това , че две год. беше без работа, докато аз работех денонощно докато бях майчинство и така. Той замина за чужбина, като решението го беше взел преди да му кажа, че приключвам с него. Остави ми дългове и неплатени сметки, които аз изплащах. Съответно започнах връзка с мъж, на който брака също беше провален след 26г. И споделяйки си се хванахме един за друг и заживяхме заедно. Да той е човека, с който мога да съм спокойна, мога всичко да споделя и да се чувствам добре. НО явно пропуснах червените лампи в началото- от самото начало той не успяваше да прави секс с мен- не бил готов, бил притеснен от развода си, говорил с тъща си и какво ли не. Когато успя най-сетне, чух възглас- най-накрая изневерих. Тези думи ми се забиха в съзнанието- той не беше с мен в този момент, а го приемаше като изневяра нищо че бяха разделени и разведени. И така продължихме с провали и неуспехи в секса и редки интимни контакти. Говорих с него още в самото начало тактично питах и намеквах за проблем. Записах час за сексолог и отидохме заедно, пи разни илачи без абсолютно никакъв успех. И се понесохме по течението във връзката ни. До преди 5 години успяваше максимум 2-3 пъти годишно. От 5г. насам дори не е опитал. Нямаме абсолютно никакъв контакт. Живеем заедно, всичко ни е наред, грижи се изключително много и за мен и за децата ми- реално той ги отгледа като баща и до там. Станах изключително нервна, не защото ми липсва секс като такъв, а защото не се чувствам ок като жена- няма тръпка, за страст не мога и да мечтая. Започнаха и скандали като ми прелее цялото пренебрежение. Скандалите станаха все по-чести и по-тежки. И вече не издържам, но и не намирам решение. Искам да съм с него, но не по този начин. Говоря, питам какъв е проблема, търся решения и нищо.
Дайте съвет какво да направя, къде грешим, как да продължим?
Виж целия пост
Ето че дойде време да споделя своите проблеми в отношенията с партньора ми. Извинявам се предварително, че е дълго обяснение.
Става въпрос за следното- жена с изключително тежко детство съм, травмите от което все още преодолявам- пиянство на родител, скандали, бой и т.н., изнасилване на 15г. и още какво ли не. Но успях да завърша училище, да следвам, да работя и съответно да се омъжа и да родя 3 деца като първото го изгубих. И след 16 год. брак съответно се разведох, защото мъжът ми започна да пие всеки ден, а аз не понасям това. Накратко- обясних му че приключвам с него заради дълговете които натрупа в следствие на това , че две год. беше без работа, докато аз работех денонощно докато бях майчинство и така. Той замина за чужбина, като решението го беше взел преди да му кажа, че приключвам с него. Остави ми дългове и неплатени сметки, които аз изплащах. Съответно започнах връзка с мъж, на който брака също беше провален след 26г. И споделяйки си се хванахме един за друг и заживяхме заедно. Да той е човека, с който мога да съм спокойна, мога всичко да споделя и да се чувствам добре. НО явно пропуснах червените лампи в началото- от самото начало той не успяваше да прави секс с мен- не бил готов, бил притеснен от развода си, говорил с тъща си и какво ли не. Когато успя най-сетне, чух възглас- най-накрая изневерих. Тези думи ми се забиха в съзнанието- той не беше с мен в този момент, а го приемаше като изневяра нищо че бяха разделени и разведени. И така продължихме с провали и неуспехи в секса и редки интимни контакти. Говорих с него още в самото начало тактично питах и намеквах за проблем. Записах час за сексолог и отидохме заедно, пи разни илачи без абсолютно никакъв успех. И се понесохме по течението във връзката ни. До преди 5 години успяваше максимум 2-3 пъти годишно. От 5г. насам дори не е опитал. Нямаме абсолютно никакъв контакт. Живеем заедно, всичко ни е наред, грижи се изключително много и за мен и за децата ми- реално той ги отгледа като баща и до там. Станах изключително нервна, не защото ми липсва секс като такъв, а защото не се чувствам ок като жена- няма тръпка, за страст не мога и да мечтая. Започнаха и скандали като ми прелее цялото пренебрежение. Скандалите станаха все по-чести и по-тежки. И вече не издържам, но и не намирам решение. Искам да съм с него, но не по този начин. Говоря, питам какъв е проблема, търся решения и нищо.
Дайте съвет какво да направя, къде грешим, как да продължим?
