Заслужава ли си учителската професия?

Работното време на учителите е 8 часа.

По документи да, но реално не съвсем. Още повече предметчиците имат доста дупки, така че не са плътно от 8 до 13. Проверяването на контролни със сигурност не отнема по 3 часа всеки ден. Единствено първите години отнема време за подготовка на уроците за следващия ден.

Защото не знаете каква безумна бумащина има. Осемте часа не стигат, работим и вкъщи. Освен подготовката за следващия урок и проверката на контролни и тестове, имаме да изготвяме един куп отчети, справки и доклади. Имаме писане на сценарии за тържества, после репетиции за тях, подготвяне на табла за бележити дати, писане на проекти, които често дори не ни се заплащат. Относно десетте минути почивка в междучасията: един или два пъти в седмицата сме дежурни по коридорите, тогава нямаш време и до тоалетна да отидеш, че все някой с някого се е сбил или възниква някакъв друг проблем. Колегите, които са на занималня, в повечето училища веднъж в седмицата са по цял ден, от сутрин до вечер и тогава пак са дежурни. Повечето учители НЕ дават частни уроци.

Очевидно е, че в случая има лично отношение против конкретни учители, но тук не говорим само за учителите Иван, Петкан и Драганка, които са ви вбесили с тяхното отношение към вас или децата ви. Говорим за цялото съсловие, което не се изчерпва с 1-2 души.
И аз се дразня на някои в моята сфера, на някои в търговията, на някои куриери, на някои…, които също се почесват и нищо не вършат, но пък са шумни - на мен ми е ясно, че няколко идиоти не са представителна извадка.
Не забравяйте, че за някого вие сте това, което е за вас Драганката при даскалите.

AI вече прави уроцитр,както между другото и докладите на социалби и подобни.
 Честно да си кажа има учители,които са за парите и яко се скатават.
 Нека не забравяме обаче началния учител.
Да ти изсипят 20 деца,които нямат никакви навици да учат и да ги учип на всичко,азбука ,цифри, това не е за подценяване.4 години живееш с тези деца.Най-голямата тежест на тези учители пада.Там не може да се скатаеш.
 Има някои деца,които не могат да стоят мирно 10 мин.Как се оправят ,идея си нямам.
 Но от по-горни класове,познавам много скатавки.Изобщо не им пука за деца, само си изпяват урока и си вземат заплатата.Хора всякакви.

ИИ копира това, което човекът е създал и за да ти направи урок, трябва да му напишеш половин стандартна машинописна страница внимателно обмислен промпт, да го изчакаш да създаде, след което задължително да провериш какво е създал, защото не е сигурно дали е вярно. Понякога е по- добре да си го напишеш сам. Често ползвам ИИ и ако не му задам много конкретни въпроси, си измисля невероятни неща. Аз съм запозната и виждам грешките, но ученик няма да ги види.

Аз не мога да разчитам на ИИ нито за уроци, нито за тестове. Преподавам в училище с ромчета, повечето от тях не разбират елементарни думи и ми коства големи усилия да направя урока така, че да го разберат. Учебниците са им написани все едно на китайски, всяка дума се обяснява, за да могат да разберат и научат поне основните неща. Впрочем, ИИ няколко пъти съм го хващала в грешки. Правим също бинарни и интердисциплинарни уроци с други колеги, там също е много труд, трябва да се отчете кой колега докъде е стигнал, да измислиш интересни задачи така, че да присъства учебен материал по всички предмети. Който си мисли, че е много лесно, нека да опита. Но пък си струва, дори и само една човешка съдба да си успял да промениш...

От гледна точка на нерви, отговорност и очаквания, среда на работа (която разбира се зависи каква е), поведение на днешните деца и родители включително категорично за мен НЕ си заслужава. Израснала съм сред учители, работя сред такива, половината ми познати и приятелки станаха учителки. Наблюденията ми са на човек, от години живеещ сред тях и с много близки такива контакти. Майка ми и свекърва ми са учителки. Майка ми вече пенсиониран учител по физическо, на свеки й престои пенсиониране скоро.
И двете обичат професията си и са с повече от 30 години стаж. И въпреки всичко никога не бих препоръчала на никого да стане учител, освен ако наистина не му е мечта, не го чувства като призвание.
Всеки ден виждам колко изхабяваща за психиката е тази професия, колко небивалици има в системата и колко недомислени неща.
Всеки си мисли, че в 13 часа си хваща чантичката, а то далеч не е така. Дългите отпуски, заплатите и работата от 7 до 12 е причината днес да има толкова много желаещи за начални учители(една от най-важните и сериозни професии). А  далече не трябва да е това причината да станеш учител.
А колко от тях не стават....Няма и как да стават с по една година преквалификация или някакъв бутафорен магистър.
За мен иска здрави нерви, търпение и голяма психическа устойчивост. Зависи от човека. Има хора, които са родени за това и им личи.
Аз също съм с хуманитарно образование. Навремето категорично отказах да придобия учителска правоспособност(по история), макар колеги и близки роднини да се опитваха всячески да ме уговорят. Аз зная много добре, че не искам това и най-вече, че не ставам.
Като гледам какви учители се задават направо ми се плаче.
Който иска това истински, не се чуди. Чувства го като свой път и призвание.
Не ми харесва накъде отиват нещата и не бих препоръчала на никого да стане част от системата. Както и да звучи това.
Просто съм всеки ден в училище и съм твърде наясно какво коства на колегите и даже шапка им свалям, че успяват да устоят, а някои дават всичко от себе си и работят с ентусиазъм. И пак ги мачка системата. И пак се налага да вървят срешу себе си.  
Просто нещата изобщо не са такива, каквото си ги представят хората случайно решили да се пробват за даскали.
Не на последно място - бумащината е действително безумна! Ама напълно излишна, усложняваща тази и без това достъчно натоварваща и отговорна работа.
Учителят трябва да си гледа уроците. Не да се занимава с админсртативно - отчетни глупости.
Да не говорим ако си с  класно-ръководство, вече става дълга и широка, особено когато си отдаден класен, каквато беше майка ми.
То е звънене, то са претенции, емоционално изтощение, трепериш за децата, за резултати, как ще се представят на НВО-та и другите безумности.
Това се отразява много в с годините.
Няма да отаварям дума за змиярника и интригите, защото и те са неизменна част от тази работа. Видяла съм го, чудила съм се, но вече толкова не се учудвам на нищо, че ще се окаже, че работата ми в училище ме е шлифовала доволно и ме учи всеки ден да съм малко повече непукист, нещо, което ми е изключително трудно.
Колко незадружни станаха хората, колко недоволни и изискващи.
И това можем да го видим само ние, които малко сме захванали от хубавите времена.
Да, говоря като баба ми, но съм убедена в правотата на думите си.  
В предишни години имаше екипност, приятелства, задружност. Сега е кой е по-по най. И много често самочувствие без никакво покритие.
В малките градчета където няма толкова деца е борба всяка година за класовете и ти не знаеш ще имаш ли работа, ще ти стигнат ли часовете догодина.
Учебниците са скандални. Изобщо който издържи и съумява да се справи, евала, наистина.
Има ги и сценариите, годишнини и белижити дати, уроци открити, проекти и изложби. Като деен участник в тези неща и всички тържества в края на май вече съм изцедена, пък учителките не ги знам.
В началото на юни вече се диша по друг начин и ги виждам всички как са усмихнати по коридорите.
Като изкараш десет години вече може би нищо не може да те бутне. Знам ли.
Най-добре частни уроци,частна школа. Имам позната, която след десет години в системата каза край и си направи такава школа.
Разви се, работи с кеф, когато и колкото иска, спокойно й е. Уважавам много учителската професия.
Обаче който и да сме попита - не си заслужава за мен. Освен ако не си спокоен, устойчив психически и достатъчно дебелокож, че да не ти пука и да изтърпиш всичко онова, което не ти харесва и е в разрез със самия теб.
Както казах само ако ти е истинска мечта 🙂
И такива хора обикновено стават най-добрите учители. Познавам много малко такива.
Масовката са такива казвах вече защо, ей така случайно и защото няма друго какво. Особено в малките градове да не ви казвам какво е.
Често се шегуваме  с една приятелка: "Само аз и ти не сме записали за учители".
И да, не лошо в 13 часа да си си в къщи. Разбирам защо жените избират да станат учителки. За жени , с малки деца това е идеална професия.
Но ако мислите, че е само това, ами не е.
Сульо и пульо навремето ми казваше :"Абе ти що не запишеш една педагогика, па да станеш една учителка, майка ти ще те уреди?".
Сякаш това е продавачка в магазин. Сякаш е нещо, за което всеки става.
Да, ама не става. И това тепърва ще се вижда в следващите поколения.

Много зависи какъв е директорът. В сегашното ми училище директорът, а и заместникът му са като стена зад гърбовете ни и знаеш, че каквото и да стане, винаги ще си защитен. В предното училище ученик е скачал да ме бие, манипулираше всички около себе си, включително родителите си, правеше един куп простотии, но според директорката: "Ама то детето викало за помощ, пък ние не сме го чували". И винаги учителят е виновен, особено класният.
Има колеги, които просто си карат по течението, гледат да си вземат заплатката и да не ги занимават. Аз не мога така. Но ако има няколко такива, които не си вършат работата, работата на останалите се увеличава. Винаги има и поне един-двама връзкари, които никой за нищо не ги закача. А родителите днес... да не започвам тази тема, но малко от тях реагират адекватно и със загриженост за детето. Не е лесно, но е удовлетворяващо, когато ми пишат и ми се обаждат бивши ученици, които виждам, че са на път да станат хора и да си постигнат мечтите. Мечти, които можеше и да нямат, ако ние не бяхме посяли семенцето.

Ако не попаднете на директор  с нарцистично личностно разстройство, заслужава си.