Студенти в Нидерландия - 29

Напомням, че пътувам до Амстердам в края на месеца, ако нещо спешно трябва да изпратите. С малко багаж ще съм, но за дребни неща мога да съдействам.

Вече и двете ми момчета са в Холандия, добре са, а вкъщи, както очаквах, стана доста по-тихо. За да не се изгубя в това, че ги няма, и в сълзи (не че нямаше през първите дни, споделих ви 😄), реших да се фокусирам върху нещата, които отдавна ме вълнуват и с които се занимавам.

Писах в Наборната темичка, ще споделя и с вас. Тази есен най-после давам ход на една идея, която подготвям от известно време.

Започвам да водя група по писане за себепознание на живо в София. Ще използваме различни практики за писане, а понякога ще даваме импулс на писането чрез аромат, движение, дъх, танц, музика или образ.

Ако някоя от вас е в София и се интересува от подобни практики, може да ми пише на лично. Ще се радвам да разкажа повече и да се видим и извън разговорите за деца, университети и Холандия. 😊

Здравейте на всички,как са децата ви адаптират ли се.Моето е много тъжно и май трудно ще се адаптира.Проблема не е университета там му харесва ,проблема е носталгията.Вашите деца по леко ли минаха през това.Много се притеснявам дали въобще ще се адаптира

В кой град е вашето дете? Синът ми замина на 01.08 - за курса по холандски, и е там вече месец и половина. Харесват му много неща - университета, града, намери приятели, записа се и на спорта, който практикуваше и тук. Но ... гаджето му липсва и иска да се прибере поне веднъж преди Коледната ваканция, а всъщност лекциите и изпитите са постоянни. Та не знам как ще се получат нещата. Мислех, че ще има ваканция между първите два quartil-a, но явно не е така.

Между quartil-ите има една седмица, в която може да си дойдат - но това е седмицата, предвидена за поправки. Моята дъщеря винаги се опасява, че може да е на поправка и не смее да купува билети, ако не е официална ваканция.
А относно адаптацията - първата година до Коледа й беше най-трудно. Но и до момента не харесва нидерландците и климата там. Затова планира магистратура (живот и здраве) в друга страна.

Големият ми син си идва между сесиите и понякога изпуска първите дни от новите курсове, не е проблем. Октомври и Април най- често.
Наваксва се, а и не всичко е задължително за присъствие.
За мен най- важно е емоционалното състояние и насърчавам и ви съветвам, ако им е трудно в началото, нека се приберат за няколко дни, да си вземат ресурса на семейството и подкрепата на близките.

nurche, както са Ви посъветвали и по-горе, по-често прибиране в България, когато е възможно или вие отидете 1-2 пъти. При нас това работеше добре и се чувахме всяка вечер с камера.

Трудно си е първата година, това е съвсем нормално, но с гаджета още повече, те са най-трудни за преживяване.

Това с носталгията си е въпрос на вътрешна мобилизация... Аз лично се опитвам да се контролирам какви мисли да се въртят в главата ми. Понякога допускам тъгата да ме превземе, но се понаучих да "слагам розовите очила" и да не се поддавам на мрачните и подтискащи мисли... И децата ще се научат вероятно в някакъв момент да не допускат тъжните мисли да надделяват. Синът ми никога не е показвал носталгия, въпреки че съм убедена - изпитвал е дискомфорт. Той постоянно мърмори колко тъпо е всичко там, обаче така е привикнал с тамошните правила и изобщо с NL ритъма на случване на нещата, че като се прибере лятото в БГ и определено изпитва лек културен шок. С други думи - докато е там мърмори за всичко тъпо там. Като се прибере - мърмори за всичко тъпо тук...

Но съм съгласна - често виждане помага да се случват по-леко разделите. И ние се виждаме през 2-3 месеца. Или ние се разхождаме за няколко дни до там, или той се прибира...

Момичета, с последните няколко поста засягате темата, която ме мъчи от 2 седмици и ме заля мощно и неочаквано.
Буквално до началото на месеца бяхме фокусирани върху задачите – Сертификат по английски, Босуел Бета по математика, шофьорски курсове, course descriptions, отделно от тях почивки заедно и по отделно, наши хобита, нейни приятели – всичко си вървеше по план.
И изведнъж дойде 15 Септември и аз рухнах.. започна последната учебна година. Рязко осъзнах как целият ми свят ще замине с нея, а аз не съм готова да се разделя с живота, такъв, какъвто е бил досега.
Отделно тя си има страхотен социален кръг в България, и усещам как и нея я тресе страха от неизвестното, от предстоящия живот в друга държава.
Опитвам да я окуражавам, че нищо не е на всяка цена, че може да опита, и ако не е нейното да се върне, но дали това няма да й донесе усещане за малоценност, за провал още преди да е започнала. От друга страна, ако я обезкуража и се откаже – цял живот ще живее с мисълта за пропусната възможност. И всичко това само защото в някакъв момент в нейната глава влезе идеята, че за да е успешна – трябва задължително да учи в чужбина.
Може би при нас допълнително тежи и факта, че е единствено дете, и фокуса ни не е разделен на няколко, и детството няма да продължи вкъщи, макар и променено.
Моля ви споделете минахте ли през това, как се справихте, ще мине ли някога?
Покрай нас имаме няколко семейства с по 1 дете на същата възраст и при тях не усещам тъгата – те всички до едно ще останат в Б-я.

танита, вземи се в ръце
Собственият социален кръг от ученическите години малко по малко се разпада-един насам, друг натам....
Децата имат собствен живот и ще продължат и след нас. Няма значение децата дали са едно или две–все  е тегаво, но пък светът е малък, има средства за комуникации, ежедневни полети, възможности за евтини билети и т.н.  Просто пусни детето да полети към мечтите си.
И на нашите родители не им е било леко като сме напускали домовете си.

Нашите родители се притесняваха да отидем в друг град, а пък нашите деца сега са в чужбина!
И нашата девойка е една на мама и тати.
Първо се отдели сама в София, за бакалавъра. После и в чужбина. Мислим я постоянно. Но трябва и те да се научат да са отделени. Най-много сме се притеснявали, като каже, че нещо е болна. Някак се гордея, че се оправяше добре без нас.
Да не говорим , че гаджето е кореец и скоро ще пътува пак към Корея.
Той поне беше тук и го видяхме, възпитано момче.
Тъй де, ама някой ден единственото ни дете може да свие гнездо на другия край на земното кълбо.
Само да е здрава и щастлива, ние ще му мислим.

Първата есен до към Коледа е най-трудно, в моя случай  по късно се сподели това, като ретроспекция, но осъзнах наистина, че си му е било доста тежко на студента, без да се е оплакал на момента. Както казаха момичета по горе чуванка и вижданка по месинджър, едно идване между квартилите, ако може или Вие да отидете на една приятна разходка. И ей така си минават годините, летят. Така че, знайте, че при повечето това е бил най-трудният период първата есен-зима, ще мине, свиква се и по добро ще дойде. Ако пък не се понесе и това също е за добро, да не е непременно с цената на психиката.
Децата (а и родителите) да не тръгват с големите кошници, че всичко е цветя и рози, не е лесно студенството в чужбина, хеле пък в Нидерландия (имам предвид времето и квартирния въпрос най-вече), но това са си техните битки, имат сили да ги водят, израстват с трудностите, научават се да се справят. Поне все пак част, дори и малка от социалния кръг в повечето случаи също се премества натам, българската общност си я има и това помага при адаптацията.

Благодаря на всички ,че споделяте да знаем че не само нашето дете в това положение и свикват след време е окуражаващо.В Еншеде е ,да и моят син си намери приятели ,университета му харесва, но и той има приятелка и може би това е най голямото нещо което го мъчи

Ако са 2 не е по-лесно, даже е 2 пъти по-гадно, но децата трябва да поемат своя път, както и ние сме го направили.
Аз излязох от къщи на 19 г., вярно на 100км, не на 1100 км, но света сега е по-малък, има самолети, комуникации...
Трудно е и за тях и за нас, но смелите са смели, не защото не ги е страх, а защото въпреки, че ги е страх действат.
Само времето ще покаже дали това приключение е за добро.

Здравейте момичета, чета Ви и следя от миналата година  и ето тази година вече младежът е в 12 клас и от чудене измисли този уни HZ University of Applied Sciences   в Мидълбърг  и то специалност "Water management ". Той е биология и химия и не ги харесва и сега изведнъж  как го измисли не знам . Има ли някое  дете   там  ? Как са преподавателите, студентите и въобще  живота там, самия университет толкова ми се струва далече  и самата специалност ме тревожи. Той не е много контактен и ако няма българи направо  не си представям как ще се адаптира или леко да го бутна в друга посока ?  А адаптацията  моята и неговата е тема, която хич не ми се започва ...още от сега ми казва .."Догодина по това време ще ми е много мъчно" . Ох стана още от сега много сълзливо , да не го мислим така , та някой ако има наблюдение върху унито да драсне някой ред и благодаря !  . 
Успешна нова учебна година на всички !