Моето най-голямо приключение

е, чак пък тема  май няма да ми стигне дневничето, което си водех тогава да я запълня  все пак ви благодаря за високата оценка, не съм очаквала, че чужди впечатления могат да бъдат интересни за другите, защото всеки вижда нещата различно 

ами сега ме виждаш къде живея, а тази година се готвим за малко Латинска Америка, където не отидох като тийнейджър, макар баща ми да прекара известно време там. голямо желание имам да отида, само да видим как ще стане с бебето. обаче едно е да отидеш за месец, съвсем друго е да поживееш. затова разказвам за Франция и Англия, защото ги познавам не като турист. иначе пътеводители всички можем да си купим, няма смисъл да се пишат нови 

п.п. забравих ходения до Щатите, но и те са за кратко, не може да се натрупат такива впечатления от хора и места за една седмица примерно, или поне аз не мога 

ами после? разкажи, много красиво започна, обаче аз се обърках малко... ти се върна в България, а той остана там или нещо лошо се е случило? 

за лошо, зависи какво имаш пред вид под лошо - и двамата сме живи и здрави, но ..без сърца.

Тогава, след 10 вълшебни дни заедно, аз се върнах в България. Като деца плакахме на летището в Дъблин...за първи път (защото има и втори). Танцувахме отпред на тази песен http://www.youtube.com/watch?v=O5E3nUiBwCk, защото и двата я харесваме, но се бяхме разбрали да я слушаме в последните ни минути заедно... Няма да ви разказвам как се върнах в България и колко беше гадно да трябва да се гледаме пак само през мониторите. Както и да е... Както ви казах, бях сменила работата си, в друг град и най-после имах шанс да се измъкна. След месец и половина казах на стъпруга си, че това е края и че има друг и всичко. Минаха нещата е, почти мирно и тихо. И така, аз отново съм на летище, само че този път - аз посрещам. Полета беше доста късен, но на кой му пука - ние отново сме заедно и този път за винаги!!!
Не мога да ви опиша какво е да спрете насред тъмното поле (по пътя към дома) и да те грабнат на ръце и вдигнат толкова високо, че да докоснеш звездите (колкото и тривиално да звучи).
Това бе началото на 4 вълшебни месеца от живота ми - изпълнени с любов и нежност, усещане за дом, за щастие. Най-щастлива бях, когато ги запознах с дъщеря ми, а тя каквато е хитруша - на втората секунда бе на врата му. Може би първите думи на български, които тя го научи, бяха: " Искам на конче!".
И всичко това се развива в едно от китните български градчета, високо в планината. Къщата в която живеехме бе точно на 50 метра от гората. Що пикници и що ходене... днем, нощем...когато ни дойде на ум.

Съжалявам, но трябва да спра за малко.Ако искатеще продължа по-късно.

wee.jess, искаме! Давай!

И в мен събуди стари чувства твоята история. Какво стана накрая, да не ти го открадна някоя жена?

Стана.... (е това, което беше тук ще го махна...че стана доста тъжно май... няма да развалям темата)


Все още се чуваме по телефона. Още си казваме "Обичам те!". (И това) Останаха ми стотиците снимки, музика и видеозаписи, които сме си правили.
И татуировките. Направихме си ги заедно. Тази долу е на неговото рамо. Моята е на кръста и от келтски символи и сърце- означава "любов във вечността".


И все пак- това е моето най-голямо приключение и не съжалявам и за частица от него. В него открих какво е любов, какво е да си обичан и какво е да обичаш. Останалото е история ... за сега..

Simplyaven отвори стари рани.  Пак искам да съм хобит!

Потвърди ми се максимата, че всичко е такова каквото си го направиш.

wee.jess, мъжа ти щеше ли да подпише съгласие детето да замине с теб за Ирландия? Не можеше ли да живеете в БГ тримата - ти, ирландеца, детето?
Така прочетено всичко звучи като сапунка, чиито главен сценарист и виновник за недоброто стечение на обстоятелствата излизаш ти. Чий живот живееш и кому е нужно да се възприемаш като жертва в цялата ситуация?
Съжалявам, ама не се сдържах да го кажа.

Вярно е, виновна съм си. Много грешки допуснах. Вярвах в хора, в които явно не е трябвало. Много дълго живеех живот, за който мислех, че е мой. Не, не искам да се изживявам като жертва. Съжалявам ако е прозвучало така. Темата бе за най-голямото приключение в живота. Щеше ми се да е весело като на simplyaven, но уви... Това бе моето и го разказах.

За декларация - дума не става. Той за тук не я пуска, пък камо ли извън страната.
И няма защо да съжаляваш или извиняваш,  за да кажеш каквото мислиш.

simplyaven , ти си истински художник, а картините, които рисуваш са класически шедьоври...
wee.jess , това наистина си е голямо приключение. Възхищавам се на куража ти да промениш живота си. Надявам се да убедиш мъжа си, че бъдещето на детето ви е важно и то трябва да живее в любов. Успех и кураж. Стискам палци да си щастлива с твоя любим и да сте заедно един ден...

и аз, и аз. Едно уютно ми стана на душицата,еех.

wee.jess , много тъжно  аз обаче вярвам, че ако нещо е писано да стане, то става, само че понякога срокът е непосилно дълъг 

благодаря на всички ви момичета, като издам мемоарите ще съобщя, да знаете 

Василиса пък защо иска пак да е хобит? да не те вдъхновиха кроасаните с винце?  всъщност ти не си ли такъв под прикритие на някаква Умница? 

Кроасаните с винце, едно на ръка. 
Аз покрай твоите "английски гледки" се размечтах. Така си го написала, че всичко видях, даже помирисах.   

аз пък все Ирландия свързвам с тез приказни същества  много искам там да попътувам, ама да е дългичко, да попия и да помириша (и да поклюкарствам, де)

Хубаво е там. Красиво...и зелено  а как е подредено..всяка градинка, всяко цвете. И нарциси - цъфтят си навсякъде. В едно езерце, близо до градчето където бяхме си живеят два лебеда от години.