Моето най-голямо приключение

Не помня в колко точно,но сутринта имаше полет за Тунис.Той ми се обади,че идва да ме вземе,но да съм си вземела международния паспорт.Имал изненада.Без нищо да ми каже,само се усмихваше особено и бум,на Аерогарата.Около 2-3 часа беше полета,не помня точно.За обяд бяхме там.Беше наистина впечатляващо,друг не е правил подобно нещо за мен.

stefani6,така и така си почнала,кажи какво стана - остана ли с този влюбен мъж до днес?Много романтично звучи.... И аз мечтая за такава изненада,ама няма да ми се случи никога...

Толкова си предвидима.

Не съм с него.Тогава вече бях сериозно обвързана и не се реших на промяна.Не съжалявам.Той загина през 2001г.Живееше със 200 км в час.Никога няма да го забравя обаче.

Кой това?

Оф, царица съм да се забърквам в каши и приключения:
- с една приятелка пътувахме на стоп до Банско - качиха ни 2-ма странни типа, единият без ухо  Ама нали съм перде, дори не бях видяла - чак в Банско разбрах 
- мъжът ми (тогава гадже) го взимат казарма във Видин. Техните не ми се обаждат за първото свиждане и тръгвам сама с влака. Идея си нямам, че влакът за Видим и Лом е общ, и че по средата на пътя откачат последните вагони, които трябва да продължат за Лом. Естествено аз съм в тях. Познайте къде се озовах 
- екскурзия на Витоша с приятели. 2-ма от тях са алпинисти и носят пълно оборудване за катерене. Точно стигнахме средата на скалата и започна такава буря (светкавици, гръмотевици, дъжд), че въобще не можахме да слезем. Само се молехме да не ни тресне някоя светкавица 
- разходка с кораба "Воайор" - надуваема лодка, с която решаваме да стряскаме нудистите, които се крият между к-г Оазис и к-г Арапя. Обаче корабът се спука, а 2-ма от пасажерите не можем да плуваме. Едвам издрапахме на брега 
- няколко случки със змии по време на палаткови лагери (клеча си аз в храстите да пикам и нахалната змия просто си мина между краката ми  и т.н.)

От емоционалните "приключения" (разбирайте любовни) ще спомена само, че по време на брака ми се захласнах с кума ни докато кумата ни беше бременна. Хич не се гордея с това, но е факт.  "Приключенията" от този период са колкото забавни, толкова и тъжни и няма да ги разказвам. Мястото им е по-скоро в "Дом и семейство", ще пиша анонимно, но ще спомена че имам регистрация 

Deshtovidi,историите ти са невероятни! Много ми е весело да ги чета. А иначе - какво си учила? Питам,защото аз завърших етнология и също ходехме на практика в Българи и в с. Загражден (Смолянско).

Ама от това наистина би излязъл добър сценарий за филм. Впечатлена съм от идеята му.

Deshtovidi, извинявай, повече няма да оспамвам темата ти. Ама и ти си била една шматка през студентските си години...

С този човек имах такива преживявания,че може и сериал да излезе.Странно,че често го сънувам и си говоря с него.Имам чувството ,че е някъде около мен,понякога толкова осезаемо,че страх ме хваща.

Има един и мен да ме уговаря. Ама за море в Гърция. Аз се дърпам. Дали да не се съглася. Я какво приключение ще излезе мъжът ми като го хване

С уговорки не е интересно.Спонтанните неща са незабравими и тези,които не очакваш да се случат

 Днес не ми е много приказлив ден, за това ще бъда кратка.
 Последното ми пътуване с влак, миналата година, ходих при децата до село (на мъжа ми). Първо се връщах сто пъти до офиса за щяло и нещяло, едвам хванах последния влак за Лом, после всички разбраха, че аз пътувам за Медковец и че не съм се качвала на влак от повече от 15 години.  Накрая имаше цяла група хора, които ме уведомяваха за всяка гара, дори от съседните купета се обаждаха....

Моята не толкова интересна история. В Германия съм, в Брауншвайг. Пускат ме за пръв път сама да ходя на едни курсове по немски. Аз по туй време бъкел не знам. Както и да е, хем не можах да намеря курса, хем се изгубих. МОтах се около 2 часа и се разревах. Викам "айде, в чужда страна се изгубих". Нито един германец не може да ми каже къде е спираката за моя град. По едно време гледам едни момичета и ми се струват познати. А те рускини от моя курс. Взеха ме те и ме заведоха до спирката.
Втори случай-този път в Кьолн. С една моя приятелка. Докато тя проверява за къде е влака, аз се качих и той тръгна. Трябваше да хвана този за центъра, а се оказа, че съм тръгнала за обратната посока. Първата спирка беше след 1 час!
Нямах мобилен, само приятелката ми. Добре, че го знаех наизуст, за да и се обадя и да дойде да ме вземе, щото все пак си познава града!
Друга случка - тръгвам за DE с автобуса. Спират ни в Сърбия, ама не на границата а близо до Ниш. Едни талибани с автомати преградили пътя и не ни пускат да минем. Държаха ни около 10 часа. Чакахме да дойде Милошевич, за да ни освободят! Абе голяма веселба беше!

А ти откъде й се обади?

Много интересни приключения имате.

Аз не се сещам нищо по-така ./Може би само ,че два пъти съм се губила на Франкфуртското летище , но не е чак толкова смешно./
Имам едно невероятно изживяване в един любим град.Но някъде бях писала за него във форума и няма да ви отегчавам отново.

От един телефон с монети на гарата!