Тук Китай е ненадминат пример, с най-голямата средна класа в света в момента и най-голямата позната на човечеството в модерната епоха / считано от 50те на 20в/
При комунизма имат 50 милиона уморени от глад, в Китай.
А сегашното забогатяване е заради принципа на скачените съдове, защото са една икономика с Америка и Европа, от 20-30 години.
След като станали една икономика с Китай, капиталистите на запад следвали плътно принципите си, и намерили най-големия маржин за покупка на работна ръка - в Китай, и работната ръка забогатяла. В същото време обаче понеже само икономически са едно, а политически са 3 отделни неща, работната ръка в Китай плащала данъци единствено и само на профсъюза си (компартията на Китай), да се държат лошо с капиталистите и по-скъпата работна ръка. По-скъпата работната ръка казала, тая няма да стане, и хубавите принципи отишли на кино. А в Китай собствени (реални) капиталисти не позволяват, и който се опита го минават през затвор, за да слуша (например Джак Ма).
Поука: не може да има деление между икономически хубави принципи и политически хубави принципи (хубави значи- създаващи средна класа, някъде си, измъкващи бедни хора от бедност). Или всичко или нищо.