🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ - пространство за всичко негово🧿С чувство, възхищение и любопитство🧿Тема 45

Добро утро, момичета!
Капучино?

Тържеството изглежда е било на корабче по Сена, с отбран кръг приятели и близки.
Ели, напоследък е прието кумовете да не са от една двойка, а двама приятели на младоженците. Предполагам, че кумата е била приятелка на Итир. А, за Чаатай е ясно, той е най- близкия приятели на Енгин бей.
Хайде, дано ни покажат и обща снимка!

Момичета- последно повикване за Истанбул
Има още малко билети за 5ти ред и мисля днес следобед да пробвам да ги купя.
Така че, тези, които изчаквахме( знаят кои са) да ми пишат днес до обяд, за да знам колко билета да купя.

Желая ви прекрасен ден!


И малко атмосфера от Болоня

















 

Вече имам яснота по въпроса и след малко ще пробвам да закупя  онлайн билети за представлението на Аслъхан. Ако не става, ще моля приятели от Истанбул да ми купят.
В петък не можах да гледам Ешреф, но тази вечер ще обединя двете серии. Вие гледахте ли? Има ли неща, които сега от втори поглед ви изглеждат по друг начин?
Може да възобновим коментарите за всеки епизод, така ще се концентрираме повече върху конкретни неща, защото са по- кратки.
Предстоят интересни моменти.

И аз изгледах серията от петък.
Ако трябва да я озаглавя бих я нарекла
" Границата на пазителя"
Какво имам предвид. Първо моралната граница. Непреклонният кодекс на Ешреф срещу наркотиците - момента, в който той ясно заявява докъде простира „лошотията“ си и, че има неща, които никога няма да прекрачи.



Второ- границата на притежанието.За мъж с характера на Ешреф, който е свикнал да управлява всичко с твърда ръка, ревността е моментът, в който той не позволява на никой да пристъпва към "неговото" и очертава територията на неговото сърце и правото му над този човек.

Трето- границата на доверието. Моментът, в който Ешреф спира своите хора да проучват Нисан и съзнателно прекрачва собствените си предпазни стени, избирайки да и се довери сляпо.

И не на последно място границата между миналото и бъдещето.
Целувката постави окончателната червена линия. От едната страна остава Чийдем. От другата страна е Нисан, която Ешреф възприема като своето ново начало, без да подозира, че с прекрачването на тази граница той всъщност се прегръща с най-голямата си мечта.

Не мога да не отлича тук играта на Бюшра.
Невероятно изиграване на болката която изпита в този момент.




Чакам с нетърпение следващия епизод.

Тежка серия, която бих озаглавила
"Кръв върху детството и цената на болката“
Започна с шока на Ешреф от целувката на Нисан. После продължи с разговор в колата, къдего тя му каза, че е било просто моментно състояние и не изпитва нищо към него. За мъж като Ешреф, който не допуска никого толкова близо, тази целувка беше прекрачване на прага, а думите на Нисан след това , бяха студен душ, който буквално удари по гордостта му.



После дойде ужасната новина, че сирачето Йомер е простреляно. Ешреф и приятелите му, не могат да приемат, че дете е пострадало заради тях. За хора като Ешреф, с техния собствен кодекс за чест, да пострада невинно дете, и то заради техните войни, е най-тежкият възможен удар.

Последва сцената, в която Нисан даде кръв за Йомер и Ешреф беше до нея, държейки ръката и. Приятно ли му беше? Според мен това не беше просто приятно чувство в класическия смисъл, а нещо много по-дълбоко и противоречиво за него. Този момент му донесе интимна топлина и му напомни защо всъщност е привлечен от нея. Защото зад цялата и дистанцираност, тя има добро сърце.

След всичко, което се случи, Ешреф излезе на въздух да помисли как да отмъсти, но Нисан обърна разговора в друга посока.
 "Не искаш ли да бъдеш щастлив?"
Нарисува му картина, в която той има жена и деца. Картина, която той бързо отхвърли, и отсече, че си има семейство- приятелите му и сираците. Много добре Чаатай изигра всички състояния, през коиго премина. За част от секундата погледът му омекна и в него се прочете някаква бленувана уязвимост, но инстинктът за самосъхранение и суровата реалност бързо поехя контрола. Той веднага издига стена. Неговото семейство са момчетата и сираците.

Последва срещата между Ешреф и Чийдем в коридора на болницата и там видяхме, че Чийдем е готова на всичко за него, а той се страхува от жени с разбито сърце.

И накрая- Йомер е жив, но няма да може да ходи. Ешреф е опустошен от мъка, гняв и безсилие! Изключителен беше моментът, в който един иначе силен и безапелационен мъж се пречупва.Стоейки сам в колата си, скрил лице в дланите си, ридаейки, Ешреф ни показа най-жестоката цена на неговия свят.

Този епизод беше като мозайка от емоции.
Коя ви докосна най-силно и защо?
Открихте ли нещо ново, което преди ви е убягнало?