С какво ви дразнят свекървите? - 176

Милена ,за бебе до месец говорим. За първо виждане, нататък кой как му е удобно.
 
 Не са били тежки софри , ако хората са местни - и  чаша чай може. За пътуващи е човешко няколко хапки.
 Пък и  обикновено носят нещо, не е проблем да се сервират пет чинии. Има мъж в картинката, родилката да се оттегли, минути внимание стигат.
 Може да не се  очаква виждане , ако се обяви. Иначе всеки си мисли кога ,какво... Свекървите  и те са хора, подаръчета избират, дори да не стават ,дори за свое удоволствие и надежда да купят, да участват.   Ако се обяви рано, проблем по-малко.

Пак сте изписали света....

Злодеида, хубаво свекито този път спазила уговорката. Ама твоето ми прилича на онзи лаф да вкарваш нон стоп грешната парола и да очакваш компютърът да я приеме. Приказката вълкът козината си мени, но нрави не не си ли я чувала? След като бяхте скарали и не ви е търсила, защо пак й вдигате? И как дори и в къща стоите на отключено? И последен въпрос, ако майка му беше откровено опасна за живота ви, пак ли щеше да я пускаш в дома ти? Престани с това, че все пак му е майка! Ти пък си му все пак съпруга и майка на детето му. Трябва това дете да живее спокойно, а с изнервени родители трудно. Бебетата усещат, то и децата де.


veluna, аз я разбирам защо е така крайна (според някои). Преди това не е била и е стигнала до извода, че хората не се променят и по-добре ужасен край, отколкото ужас (за собствена сметка) без край.


future, аз може би нямаше да се явя на този "разговор" и ако бяха попитали мъжа ми защо, щях да му кажа да отговори, че няма нужда. Както и те са казвали, че нямало нужда да бутат количката и да се качват у вас. Не се занимавай изобщо. Ако пак кажат, че детето няма да има баба и дядо, отговори, че е важно да има майка и баща. Другите роднини са второстепенни и толкова.

На нашето изписване бяхме с моите родители и с на мъжа ми и сестра му. Не мога аз поне да си представя родителите ми да не са до мен в този ден, но щом на други им е добре да са си сами, няма драми. Казвам моята гледна точка. Аз стоях 8 дни в болницата и като разбрах, че ни изписват, ако щете вярвайте, но толкова се зарадвах, че се прибираме вкъщи, че почнах да се гримирам, обличам. В един момент забравих даже, че малкият (да, да, да сме живи и здрави и аз съм бъдеща свекърва, че съм и проклета на всичкото отгоре) има час за хранене и кога е той. Тотално изключих за режима му. Та само се прибрахме с родата, нашите стояха сигурно 30-40 минути и тръгнаха за родния ми град, че ги чакаха 300 км. Неговите родители и сестра му се прибраха вкъщи и си останахме сами. Нито почерпки, нито нищо. А съм сигурна, че и никой не е и очаквал друго. Свекърите са кротки хора и разбрани, та така.

Боряна, аз на изписването на бебето ни не съм забранила на свекърите ми да дойдат. Напротив — бяхме поканили и тях, и моите родители.

Бях родила със секцио, детето ми беше недоносено и беше минало през кувьоз, а аз психически бях срината. За останалото, което ми се случи по време на бременността, дори няма да отварям темата — ще кажа само, че в петия лунарен месец бях в кома.

И въпреки всичко никого не съм гонила от изписването. Но има огромна разлика между дойдох да видя бебето и да ви се порадвам и нанесох се за работен ден. Моите родители дойдоха, постояха половин час и си тръгнаха. Свекърите ми дойдоха в 11 на обяд и си тръгнаха в 18 вечерта. Седем часа. Аз не можех да си легна, не можех да си почина, не можех просто да остана насаме със себе си, мъжа си и бебето.

А после ми беше обяснено, че сигурно съм била в следродилна депресия, понеже съм се държала дръпнато.
А аз просто не се чувствах добре.
След спиналната анестезия развих усложнения — болка в лумбалната област и постдурално пункционно главоболие. Главоболието беше вследствие на ликворна хипотония, причинена от продължаващо изтичане на цереброспинална течност през мястото на  пункцията.
Болките в кръста обаче бяха значително по-продължителни и интензивни и впоследствие се наложи провеждането на физиотерапия за овладяването им.
Да не говорим, че мъжа ми ѝ беше казал и за състоянието ми и тя обаче явно беше разбрала, че причината да не ни изпишат е моето състояние, а не това на детето.
И при тази информация беше попитала лекаря дали няма да е „по-добре за бебето“ те да си го вземат, а аз да остана в болницата, докато ме изпишат. Самият лекар впоследствие ми каза какво е било предложено, по телефона. Звъняла е да иска информация за детето в неонатология. И ще спра до тук.
Точно затова днес разбирам Фючър и подкрепям решението ѝ.
Станала съм много по-крайна в тези отношения. Защото от опит разбрах, че от постоянното айде да преглътна, за да има мир,мир има за всички останали. Само не и в моята душа.
Когато отсреща имам адекватен човек, мога да дам страшно много — любов, уважение, присъствие, принадлежност, компромиси. Но когато някой системно ме трови, вече не преглъщам с надеждата един ден да се задави той.

Велуна, това наистина е ненормално! И твоята свекърва не е по-долу. Егати.. Ще прибира тя бебе ог родилното?! Тези хора за връзката майка-бебе чували ли са? Много ми е интересно по време на комата как си била и се радвам, че въпреки преживяното с детето сте добре!

Future, от мен само един съвет - попитат ли те за бебето винаги казвай, че всичко е наред. Яде ли? - Ооо да и търси още! Спи ли? - Да много! Даже ние го будим да яде. Има ли колики? - Неее, аз от приятелки чух какво е това, нашето няма подобни симптоми. Или каквото на теб ти хрумне. Иначе много акъли ще чуеш и нищо чудно да излезеш некадърна. За всичко слушай педиатър и майчиния си инстинкт. Относно видео разговора в същия ден на събирането ли е? Защо не са говорили там, а е нужен и видео разговор? Защо изобщо дойдоха след като не са обърнали внимание на бебето и не са се качили у вас? Малко драма куйн ни се струва свекърва ти, по цупене и късни разговори ми напомня на бившия ми мъж. Неговите хора са такива. Идват на рожден ден на каката и през цялото време мълчат и се мръщят и вечерта искат обсъждане някакво. Лошото е, че гена си е ген и дано мъжете ни не заприличат на майките си. Хайде децата ни имат и от нас и ще поизбледнее, но мъжете...
Относно моята като беше в чужбина пак ме е дразнила, но тогава не се занимаваше с мен изобщо. Дразнеше ме, че ангажира мъжа ми с някакви неща, но с мен беше на здравей-здрасти и се преживяваше. След като си дойде сме се събирали на няколко празника и общо взето без повод не сме комуникирали. Една Коледа бяхме в нейната къща, пак цялата им рода - сестри, зетюве, лели, баби, братовчеди и т.н.т и ние бяхме поканени. По моя инициатива (ама аз съм проста явно) говорих с майка му относно храната. Попитах я ще има ли нужда от помощ все пак 20 човека без децата посреща. Аз може и да съм споменавала тук за случея. И тя ми каза, че със сестра и ще готвят някакви неща защото сама няма да успее всичко да направи и аз им предложих да се включа и аз. Попитах дали са включили сърми и руска салата в менюто, защото аз това правя най-добре и майка му ми каза "добре направи те и без това са най-трудоемките, аз да имам време за питка и баница". От 5 сутринта станах. Моите сърми ги правя мънички за две хапки. Навих 90 сърмички и ги сложих в най-голямото ми гърне 7 часа на бавен огън. Салата я направих с домашна майонеза, киселите краставички домашни. Абе много старание вложих. И познайте какво - отиваме и ние и подаваме гърнето и купата на майка му. Тя ги слага на плота и там си остават. Когато започнаха да ядат всички, моя мъж се огледа, разбра че моята храна не е на масата, отиде взе и си сложи директно пред него и така започна директно от съдовете да яде. Тогава гостите разбраха, че има и сърми и салата и си взеха. Това толкова ми се е запечатало в главата, че няма да го забравя никога. След няколко години за Велик ден бяхме поканени на агне. Пак заради мъжа ми отидох, но без да нося нищо освен няколко пържоли, защото ние с дъщеря ми агнешко не ядем. Добре, че беше топло и бяхме на двора. Веднъж влязах в къщата и запипнах да се давя и повръщам от миризмата и леля му веднага тръгна да търси Деган, но майка му се изказа "няма нужда, не виждаш ли, че се лигави". После аз си карах празниците с татко докаот беше жив. Не ходех на техните събирания. Знаете ли какво, наистина в мен е вината. Подсъзнателно винаги съм искала семейство каквото съм нямала. Аз съм сама тук, всичките ми роднини починаха, а живите са в чужбина. Колкото и да отричам мъжа ми е с голямо семейство. Каквито и да са те се събират и се изтърпяват по празниците и си правят веселото. Майка му направи така, че аз да не се чувствам на място там и да не ходя. Малко ще ви се стори странно, но тя никога не беше идвала вкъщи до преди бебето, та реалната комуникация с мен и тези разговори наистина започнаха от сега, защото контактите ни до преди бебето са били много редки.

На Велуна на свекървата не и бях чувала изпълненията досега, ама тя вярно е изплискала легена. Надявам се, че лекарите са я отрязали от началото. Ненормална работа.

А на future - те не само искат видео разговор малко след като са се видели на живо, ами че и да е с уговорен час. Направо да го слагат на календара като работна среща. Откачена работа, и това само за да набиват канчета. Съгласна съм със Злодеида, че за тези хора е най-добре информационна диета - всичко с бебето е наред, проблеми няма, всичко е 6. И толкова. Ако ще плашат, че малкото няма да има баба и дядо - ами то си има вече, техен е изборът дали ще имат внуче или ще мрънка до безкрай

Зло, в петия месец от бременността ми се наложи да ми направят спешна операция заради здравословен проблем, който нямаше общо със самата бременност. Бях консултирана, а и аз самата много добре знаех, че операцията е наложителна, но и рискова, защото можеше да предизвика преждевременно раждане. А в петия месец, въпреки напредъка на медицината, шансовете на едно бебе не са особено големи.
След операцията обаче не се събуждам от анестезията. Знам каква беше причината, но няма смисъл сега да влизам в медицинските подробности. Изпадам в коматозно състояние и се налага да ми направят компютърна томография на главата — изследване с йонизиращо лъчение, което по принцип се избягва при бременност, но когато животът и здравето на майката са застрашени, първо се стабилизира тя.
Прекарвам две нощи в реанимация.

Виждала съм хората пред реанимация. Виждала съм как стоят там и чакат някой да излезе през онази врата с някаква добра новина. Затова мога само да си представям какво е било за родителите ми и за мъжа ми в онези два дни.

И ще ти кажа нещо, което за мен казва много. Точно тогава свекърите ми бяха на почивка. Мъжът ми им се е обадил разплакан и им е казал какво се случва. Те не дойдоха. И дори не говоря да дойдат заради мен. Да бяха дошли заради собствения си син. Да седнат до него, докато жена му е в реанимация, бременна с детето му, и никой не знае как ще се развият нещата.
Не знам какво точно е ставало през тези два дни, но мъжът ми и до ден днешен е безкрайно благодарен на моите родители. Казвал ми е, че те буквално са го държали психически и че не знае как би издържал без тях. Аз не мога да се оплача от семейството, в което съм израснала. И може би точно затова, също като теб, имах една доста наивна мечта — да се събираме по празници всички: моите родители, свекърите, децата, братовчедите. Така сме израснали ние и аз много исках и нашето дете да има същото.
Само че семейството не е индивидуален спорт.

А иначе историята с „прибирането“ на бебето от родилното има и продължение. Лекарят я е попитал съвсем директно: „Къде сте виждали бебе да бъде изписано без майка си?“

А нейният аргумент бил: „Ами да не се разболее нещо там, в болницата.“
Тогава лекарят ѝ е казал: „Препоръчвам ви повече да не се обаждате на този телефон. Информация за бебето се предоставя само на родителите.“

Да ,всеки има причини за постъпките си.
 Син и снаха живяха заедно около 10 години преди да се оженят. За пръв път ходих в квартирата им на сватбата. Веднъж преди това ходих да ме заведе на лекар в София, заведе ме синът в МОЛ да изчакаме часа за лекаря,  даже измрънка ,че рано съм отишла. Сменям превоз, нямам на  всеки час да чакам кога им е удобно. На питката същото, поканена , ама да съм чакала два часа на автогарата, че да стигна точно за обряда, да не стоя  у тях, това пък от снахата дойде, че и личеше на лицето ,но го каза синът, стигнах  около10.30, не трябвало преди 12. . Не  е приятно дори да не надникна в дома му, посрещам ги и  до сега с масите, вече вниманието не е същото ,че не мога да го дам. Като дойдат е сервирано  и преди излизах да забавлявам децата ,сега се забавляват с таблетите.
 После за бебетата, наистина ме повика на изписването,  причината да занеса пари ,защота сметна ,че няма да му стигнат.  Стигнаха му, беше помислил чеза всяко дете по толкова ,бе за двете за някакво изследване решили на момента.Няма банка тук, той до поща не иска да ходи, трябваше да отида до града, а нямам времето да се върна като отида. Никога не се съобразяват с време, от днес за вчера дето се вика.
   Покани ме все пак, но не исках да развалям каквото си е нагласил да посрещне децата си, отседнах при жена от тук, имаме си  приказка.
 Та не са ни горещи отношенията чак. Стандартите ни са различни, аз като тях не мога.
 Но не само с ходене, и с приказки не се меся, дори да виждам неща. Защото знам какво е, защото те днес се сдърпали ,но утре ще си е същото и ако изтърся нещо криво ще съм виновна.
 Пак не е както им е угодно понякога, но от него упреци не съм чула, намеците разбирам.
 Задето не мога да гледам деца са ни търкания, но по-добре така, отколкото да се изтрепем. За седмица съм ги приемала малките и то не точно бебета. Повече не издържам.

  Няма сръдни, поне това. Че някой рекнал нещо - минало.
 И със свекърва 35 години изкарах. Имало е да  я прескачам, имало е да отвърна, навикаме се като се събере ,но спираме без да минем линията , дето няма връщане. Съседката - то мрежа оградата и не само се чува , ами и вижда, ми е казвала ,карате се и след малко и носиш чиниите.
 Не държа злоба.
 За това  и не я приемам.
  И аз съм разбрала, че не сме еднакви хората, като не пасва - разстояние.

Велуна чета това за операцията и за изписването на бебето и просто съм в тотален шок! Грам не им пука за твоето здравословно състояние. Те просто искат да си приберат бебето пък ти се спасявай. Така ми изглежда ситуацията така ми звучи! Отвратително! Лекаря много хубаво й е казал хареса ми
Видео разговора беше пълна пародия. Втори такъв няма да има. Мъжа ми ги блокира.

Future, то беше ясно какъв ще е тоя "разговор". Хубавото в случая е, че мъжът ти е на твоя страна.

Това не е краят.
 Как пък нямат какво да правят, та тровят.

Боряна, точно последното ти изречение според мен е най-важното – „като не пасва, разстояние“.
Иначе аз, докато още живеехме под наем, съм канила свекърите вкъщи и са идвали. Моите родители пък дойдоха чак след като си купихме собствено жилище. Никога не съм имала проблем нито да ни идват на гости, нито ние да ходим при тях. Даже почти всяка седмица пътувахме до провинцията при свекърите, по празници също сме били заедно.

Така че при мен дистанцията не е съществувала по принцип и не е започнала от позицията това са родителите на мъжа ми и не ги искам около себе си. Напротив. Появи се вследствие на конкретни неща, които се натрупаха с времето.
При теб защо отношенията със сина ти и снаха ти са били толкова дистанцирани още от самото начало, няма как аз да знам. Ти вероятно имаш много повече информация за причините. Но когато някой десет години не те кани в дома си, според мен въпросът не е само защо снаха ми е такава, а и какво в отношенията ни е довело дотам.
И за това, че си дошла по-рано – аз лично не бих имала проблем, особено като знам, че човекът сменя транспорт и алтернативата му е да виси два часа по гари, само и само да се появи в уречения час.
Но другото ми направи по-силно впечатление – синът ти да те извика на изписването основно защото е сметнал, че няма да му стигнат парите и трябва да му донесеш… На мен това никак не ми звучи добре. Не знам на теб как ти е прозвучало и как си го почувствала, но аз бих се почувствала доста неприятно, ако детето ми ме потърси за такъв важен семеен момент не защото иска да бъда там, а защото му трябва да изпълня ролята на мобилен банкомат.
„Аз като дойдат, масата е сложена“ е чудесно, ако ти искаш да ги посрещаш така. Но това не създава задължение те да те посрещат по същия начин.
Не знам какъв е този манталитет всичко да се измерва в „аз като дойдат, масата е сложена“.
Аз лично предпочитам нормални отношения и една пица от кутията. И точно така сме правили, когато са идвали у нас. С мъжа ми бяхме поели страшно много ангажименти, аз учех, имах тежки изпити и последното, за което имах време и сили, беше да редя маси.
А това за свекърва ти даже не знам дали да го коментирам. Но аз лично не приемам за някакъв житейски идеал отношения, в които периодично се навикваме, гледаме съседите да не изпуснат епизода и после една чиния мусака символично рестартира системата.
За мен „не държа злоба“ и „приемам лошо отношение“ са две съвсем различни неща.

При нас снощи след видео разговора се включи после брат му и той да ни упреква как сме могли така да постъпваме видиш ли и да решаваме за нащо дете ))) та се наложи да изслушаме и неговите глупости

Има такива криви хора. Игнор и толкова. Хубаво и, че ТМ е на ваша страна.

Бащата на един бивш беше такъв тип човек. Сутрин сърдит на себе си, следобед - сърдит на целия свят. Според мен яко го тресяха някакви комплекси. Все беше нещо недоволен, мрънкащ и изискващ. Беше ми писнало да им ходя на аудиенция да му гледам кривата физиономия. Лошото е, че този бивш много искаше да е в добри отношения с тях и не само се сгъваше на 4, а и искаше и аз да участвам в цирка. Понякога си мисля дали толкова напуснах него, колкото ми беше писало от родителите му

Велуна, не искам реципрочност, пиша ,че ги посрещам, да уточня ,че не променям отношение.
 И  заради друго - веднъж нямаше скара, печено месо, беше свинско с ориз, снаха ми попита къде е месото. А питах сина какво да е менюто. Каза че за децета само имал предвид. Изискват си , макар не изрично.

 Няма нищо мъчно. Те  и двамата са се намерили и не го отдавам само на снаха.
 Или той  просто угажда на жена си в повече, няма лошо. Но и като студент не ме е канил, то и време нямах да ходя. Другият ме е канил, работеше във Варна, отидох, разходи ме и  показа града ,почерпи ме. Спах в квартирата му, различен е. Това доста по-късно, като работи вече.И аз нямах животни тогава.

 Каквото - такова, не изисквам отношение. Но  и си пазя дистанция. Та има причини да  смятам, че може по-близо да  е. И аз израстнах в семейство ,дето бе дружно, не попаднах на такова, поне свикнах.

Boryana 5591, наистина хората сме различни, аз това,  да седя два часа на автогарата не бих го изтърпяла.Изобщо не бих отишла,  питка, бебе,  все тая. Сърцето ми ще кърви, ще се пръска, но няма да преглътна това унижение.

Не съм имала проблем със свекърва, не зная аз каква свекърва ще бъда(в очите на евентуалната снаха), но има наистина неща, които трудно се преглъщат. И ако човек е лош по природа, без значение е в каква житейска роля ще е лош, снаха, свекърва и тн, роднини.

За случая на future, изобщо не бих участвала в подобен "спектакъл", мъжът да се разправя с родителите си, да си кажат, каквото има да казват, може и в прост телефонен разговор.

Има хора, така да се каже, "натурално лоши" и зли. Защо обаче има хора, които им се подчиняват на лошотията, никога не съм разбрала. С криви хора съм имала контакт и сблъсък в професионален план,  но не е такава темата, споменавам го в случай, че някой реши, че не съм имала представа какво е крив човек.

Дори има българска пословица :"Криво дърво се изправя, крив човек не се оправя".