С какво ви дразнят свекървите? - 176

Братът на мъжа ми през седмица идваше с деца и понякога с тъстове.  Свекър получи инсулт, аз го водих по доктори, казах да не става поне десет дни ,да спазва решим, да си вземе отпуск да се възстанови - не чуха, повтори го вече сериозно ,че бе леко.  Прибираше децата от детска градина, час преди моето работно време , с тайната мисъл да я пуснат рано ,съседката е началника  и.
  Помагала е  с присъствие  и зорък поглед, няма да допусне да направят беля.
  Сложи габърчета в галошите си да не ги обуе някой , обуваха ги гостите , не ние. Това да се разбере ,че нейното е нейно,  и чиниите, дава ги за много хора като има, но си ги иска под брой после. Нейното не се пипа.
 Колко е гледала деца - мой грях, накара ме да набера другия син, децата бяха на гости, едното ожулило коляно и добър повод да им каже да си ги прибират.
 Работех, няма как да остана да гледам племенници, пък нали при баба са.
 Аз набрах номера, че изпълнявах каквото каже и не поодзирах за какво иска да говори.
 Два дни изкара с далечните внуци,  смятай колко е гледала близките.
 Веднъж си отидохме  при мама на сбора, съвпаднаха  на един ден,  овика ме после ,че съм я оставила сама да готви на другия син, толкова е трудно да посрещне  и сина си. Свикнала да има слуга.

 Няма да забравя едно - изнасяме с нея каца за зеле ,100 л по стълби от мазето. Не правя сметка ,хванала съм което е близо към мен. Не се сдържа ,каза , аз мислех да те ПРЕКАРАМ на тежката страна. Тогава се усетих, че каквото да правя както да мисля другите ,че са като мен - не са.
 Мъжът ми я  е подслушал, прозорецът и е ниско, не каза какво ,но после се разделихме ,всеки да си готви , ако имам излишно  им нося. Заради свекъра особено ,много се радваше.
 Той бе човек.
  Научих се с времето да не я слушам, то личи ,прави делви в подготовка да дирижира. Сърдеше се ,че споделям с мъжа си всичко,  не трябвало ,мъж трябва да знае  жена си от кръста надолу - нейни думи. Зорът е ,че не може само нейната версия да стои като се оплаква.
  Забравила съм вече повечето неща ,само емблематичните.
  След като почина мъжа ми ,преди него свекъра и другия и син,    промени нещо в разума и съвсем  стана зле.
 Първи признак - даде сини сливи за ракия на  нейта приятелка ,дето все до нея стига за услуга ,тя  я учи да плете ,тя  и шие, след 20 дни взе  една кофа и си поиска сливите обратно, за който не разбира , вече са на ракия дето се вика ,джибри.
 И се почна ,слага ми галош през външната врата да не би нощем да излизам и  ходя по мъже,  и така нататък все такива ,подслушва под прозореца ми, пъшкала съм, пита ревеш ли или охкаш само.
 Крем Дунавски върни съм откраднала,  паднал и го ритнала под леглото си ,като и чистих го намерих.
 Получи инсулт, тежък, ходих всеки ден в болницата, посъветваха ни да не се разправяме с морги и  документи , да я приберем, че няма да  се оправи,много е засегнато. Не дойде в съзнание. Почина часове сле като я прибрахме,  отредих по обичаите каквото трябва.
 Бях с опит вече.
  Това накратко.
  Просто я игнорирах, защото не се трае да командори и намира кусури, нямах време , пък и погребах много близки, баща, мъж, майка, освен нейните.
 За старческо изперкване  цяр не знам, и  пари нямах, двама студенти имах тогава и аз страдах от загуби, та   каквото можах по нея, да я  обслужа, може да е имало помощ с лечение , подобрение ,но в онези времена - едва ли нещо съществено.

 Та само едно не разбирам - вярно е напрегнато времето днес, работи се не под час /повечето хора/, но отделно да живееш и да не можеш да кажеш НЕ , може би само младостта извинява.