С какво ви дразнят свекървите? - 176

Веуроятно ги е оставила, за да печели пари и да им праща.

Да. Самата тя обаче ми е казвала как едва отделяла по 50 евро на седмица и трудно свързвали двата края. Нито е знаела как се топлят, нито как си готвят.

Не, че ще открия топлата вода, ама къде в картинката е бил бащата на тези деца?

Много се дразня някой цял живот да се оправдава с детството, има си значение, моделът на едно семейство се възпроизвежда или дава  отпечатък, но възрастен човек осъзнава кое - що или му помагат и работи да го неутрализира , промени ,да си оздрави  белезите, дето има. Ако още не носи рани де ,че тях първо трябва да лекува, ако са белези говоря. Всички имаме такива , дори неосъзнати, но не ревем сто години  заради тях.
 А и да си ревем, си действаме по задачи  ,дето се вика ,не лежим , психически, върху тях.
 Има значение всичко,  но се отработва.

Тук никой не се оправдава Боряна.
С нея в чужбина. Те са се разделили при вече  поотраснали деца.

Аз доста оправдания прочетох, или поне така звучи.

Тогава не разбирам защо упреците са само към нея. Май и таткото не си е давал много зор как живеят и се справят децата му. Не съдя никого, защото току така от лесно не се заминава на гурбет.
Права е Боряна, всеки си има по нещо от детството, но като големи хора е хубаво да се отърсим и да гледаме напред.

Таткото може и той да не е цвете за мирисане и двамата дружно са си оставили децата на баби, но поне не е манипулатор с мания за контрол

Майката на мой колега го изостави, когато беше още дете, при баба му, уж да печели в странство. Тя беше разведена, а бащата почина след развода. За всичките години веднъж му прати 300 евро и това си беше. Не се и прибираше през годините. После си дойде и нямаше пукната пара спестена.
Просто на това ми напомня тази свекърва, може да не съм права и наистина да си е издържала семейството.

В студентските си години имах приятел, чиято майка го беше оставила при баща му и баба му и беше заминала в чужбина да работи. Пращала пари, разбира се. И по неговите думи е имал неща, които половината му връстници тогава в дивия Северозапад са виждали основно по телевизията.
Само че баба му, с която впоследствие имах удоволствието да се запозная и лично да се убедя, че историята не е художествена измислица, години наред му е набивала в главата едно и също: „Майка ти те остави.“
И този човек беше израснал с толкова тежък страх от изоставяне, че той се виждаше във всичките му отношения.
Винаги се влюбваше в значително по-възрастни от него жени и до голяма степен търсеше в тях не просто партньор, а майчина фигура. Връзките му следваха един много странен и повтарящ се модел.

В началото всичко беше грандиозно – огромна страст, силно сексуално привличане, любов като по филмите, усещане, че е намерил жената на живота си. След известно време обаче, когато връзката вече стане стабилна и жената е сигурно до него, сексуалната част постепенно изчезваше.

Но той не искаше да се разделят. Не искаше друга жена, не искаше тя да си тръгне. Напротив. Искаше да продължават да живеят заедно, да спят в едно легло, да бъдат близки, да си говорят, тя да е до него, да се грижи за него, да има цялата емоционална близост и сигурност на връзката, но без интимните отношения.

В един момент партньорката сякаш преставаше да бъде жена в романтичния смисъл и започваше да заема ролята на майчина фигура.

Той не я отхвърляше. Точно обратното – имаше огромна нужда от нея. Просто нуждата вече не беше партньорска, а зависимо-обгрижваща. Все едно търсеше не жена, с която да сподели живота си като двама възрастни, а майката, която този път ще остане. Колкото повече една жена се превръщаше в негов „дом“, толкова по-малко изглеждаше способен да я възприема като сексуален партньор.

Имаше проблеми с хазарта и още един куп саморазрушителни поведения, които няма да изброявам, защото ще стане анамнеза.

Баща им не си е знаел дори заплатата колко му е. Бюджета го е разпределяла тя. Те са работили да построят къщата им.
Не я съдя де. Аз нещата ги свързвам от нейни разкази. Не ми се е оправдавал моя с детството си.
Бащата не е изобщо манипулатор и контролиращ. Живее си с негово старо гадже и си правят сглобяема къща в момента.

Една позната на родителите ми така си разби семейството, от зор да се местят в САЩ, мъжа й не искаше. А бяха хора с хубави професии, жилища, имаха само едно дете и определено не страдаха от липса на пари. Разведоха се, той се ожени повторно, родиха му се още две деца. След петнадесетина години работа, тя си дойде в България, със спестените пари купи апартамент на сина си в столицата и сега си живее сама. Не изглежда нещастна обаче и определено не мисля, че ако сина й си създаде семейство някой ден, ще го обсебва и ще му се меси.

Поне имат оправданието, че са били на гурбет и са спечелили пари за да построят дом. Нас ни оставяха на баби  по дефолт. Даже ние сме две деца, едното на едната баба, другото на другата. В късния соц не се работеше особено, та не може да се каже, че се се скъсвали и от работа. Просто така се правеше с децата,  бабите млади, обикновено в провинцията, гледат внуци. Не беше лошо, спестили сме си и детските градини, но от днешна гледна точка си е направо родителско изоставяне. После много трудно се възстановява връзка, ако в ранните ти детски години родителите ти  са били съботно-неделни. От моето обкръжение малко са хората със здравословна връзка с майките си.

   А защо да са "разбили" семейството ? Просто в един момент тръгват по различни пътища,с различни цели и мечти. Нма гаранция, че ако жената беше останала тук, няма да се стигне до развод. Когато не гледате в една посока с партньора и имате такива сериозни различия не е нужно единият да стои във връзка с другия.

Аз също не виждам оправдания в свекървата на Зло, даже напротив - тя мисли, че е правила жертви и в отплата на тези жертви трябва другите да си оформят поведението и отношението. А всъщност нещата са доста по-различни от гледната точка на децата. Разбира се, всеки живее както смята за правилно. Но с годините все трябва да се направи някаква равносметка. А свекървата вместо да си промени отношението и да компенсира годините, в които я е нямало, се държи все едно са онези майка и дете от някога. И детето трябва да сложи границата, за да й подскаже и на нея. То е и за нейно добро, макар тя да не го разбира.