С какво ви дразнят свекървите? - 176

Да, хипотетично, ако беше нормална баба и отношенията им бяха нормални, можеше да се разберат тя да гледа децата. Това казва Зло.
При конкретното поведение на тази жена тя няма никакво намерение да си оставя детето на нея.
А  мъжа носи огромна част от вината да, защото очевидно думата граница за него продължава да е географско понятие. От сума ти време си върти една и съща махленска драма, тормози жена си, себе си и всички в радиус от пет километра, вместо да събере кураж за един разговор от три изречения с майка си:
„Ние ще ходим на сватбата. Нямаме нужда от помощ с децата. В колата няма да има място за теб, така че си организирай транспорт.“

Е няма как да я спрат да прави планове от тяхно име и за тяхна сметка. Нищо обаче не ги кара да приемат тия планове , или да ги отхвърлят толкова детински в свой ущърб. Сега само за да прави сечено на майка си и да не е на нейната и мъжът "решава" да не ходи на сватба, защото не могат да и кажат "Ние ще отидем двамата, оправяй се". Затова най-лесното е да не ходи и мъжа.
И като се има предвид, че  Злодеида изобщо не е и имала намерение да ходи на тая сватба, сега прецаканият е главно той, а не майка му, която, както винаги, си е уредила въпроса.

Ако не виждате, че по тоя начин няма да се справят с нея, а само постоянно ще си правят драми в семейството, аз по-ясно не мога да го обясня.

Всички искат нормални отношения, мечтаят си просто , ама няма-който ги има не е в тази тема.

Ирис, няма да се оправят с нея и докато става както тя е планирала. Мъжа на Зло, ако тръгне само той за сватбата с нея, ще е точно както е наредиила тя.

За мен, най-правилно е мъжа да си отиде на сватбата, близък е с младоженеца и има нужда човека от едно празненство. Зло, ако не иска, да не ходи. Но в каквато и конфигурация да тръгнат, на свекървата се казва, че няма да ходят, а отиват според желанието и на двамата и със собствени планове. Ако ще ходи само мъжа ѝ, ако съм на него, дори няма да пътувам с майка си. Ако пътуват всички, е ясно.
Свекървата да си прави сметка как ще пътува и за собствена сметка.
Разбир се, че има как да я научат да не прави планове от тяхно име, да не говорим за тяхна сметка

Злодеида, трябва ти още време, за да приключиш с тази жена окончателно. Ще си приключила, когато спре да ти пука какви ги върши и говори. Обаче иска работа над себе си от твоя страна. Приеми, че тя е такава и няма да се промени. Ако мъжът ти не й играе по гайдата, проблем нямаш. Абстрахирай се от тъпотиите й, ама наистина. Не е лесно, но е напълно възможно, особено ако прекратиш личния контакт с нея. Пусни контрола и нещата ще си дойдат по местата. От опит говоря. Големи хора сте, можете да взимате решения и да действате по тях без да се обяснявате. И без да ви дреме кой какво мисли. Игнор и правите каквото сте наумили. Тя няма как да ви въздейства ако вие не й позволите. Работи над себе си, ще видиш, че ще стане и се живее много по-добре така.

Въпросите се решават ако няма очаквания - ни даваш ,ни вземаш. Край.

Ако таваше така, да си е решила проблема отадвна. Не иска нищо от свекървата, ни лютеница, ни да ѝ гледа детето. Дава кола и каквото трябва на момента. Ама пак няма край. И не заради очакванията на ЗЛОДЕИДА, а заради тези на свекървата

Не вземаш и  очаквания, просто нищо не вземаш, не материално, ами и  емоционално и всякакво.
 Тя Зло това не може ,все и се иска нормална връзка с роднини, не става. За нея  и двете страни трябва да са нормални.

Да, на този етап няма какво да се изненадваме, че свекървата на Зло прави и говори глупости. Все едно да се изненадваме, че някое куче лае. Ами такава си е и няма да се промени. Единствено контактът с нея може да се спре. На бебето не му трябва баба, която дели внучетата и която му приказва глупости как баща му не карал майка си насам-натам

За мен проблемът на Злодеида със свекървата е чисто комуникационен. Семейството не умее да изяснява проблемите и да им търси решение. Знам, че в тази тема основните съвети са синът да се оправя с майка си, но аз имам друго мнение, друг опит  и друг подход. С моите свекъри предпочитам да разговарям лично, ако има някакви недоразумения. Имало е такива моменти и точно с разговори сме ги разрешавали. Да кажа на мъжа ми, той да каже на майка си, не ми е много добър вариант. Малко крив телефон става. Какво съм искала да кажа аз, той какво запомнил, как го интерпретирал и предал и какво стигнало накрая... Какъв е смисъла? Предпочитам лично да си говоря и да се изясним и разберем. И сме го правили.

   Злодеида, с най-добри намерения и без никаква гаранция за успех , предлагам следното. Покани свекърва си на неутрална територия, излезте някъде на кафе, на коктейли още по-добре и си поговорете. Без деца! Само двете. Кажи нещо от сорта: "Виж, Марийче, не се разбираме добре с теб и бих искала да положим малко усилия и двете да променим това. За мен не е приемливо да идваш у нас без предварителна уговорка и да правиш планове за семейството ни, без дори да си ни питала. Нека поставим някакви граници какво може и какво не може. Когато имаш нужда от помощ, първо се обади, попитай, ако можем, ще се отзовем. Ако не можем или не е удобно, ще ти откажем, няма да те лъжем. Не си прави плановете с нас. Например, за тази сватба, ти както искаш, така иди. Ние още не сме решили. Много се надявам да се спогодим, ако не, здраве да е. Можем да се подминаваме и да не се срещаме. Но за доброто на сина ти, моя мъж, е по-добре да не скъсваме тотално отношения. Твърде много навлизаш в личното ми пространство и това е неприятно и неприемливо за мен. Моля, направи усилие."

Супер звучи и с нормален човек ще е добре да се пробва. Не вярвам, че ще има някакъв положителен ефект със свекървата на Злодеида - при нея не е въпрос на лоша комуникация или пък липса на ясни граници - проблемът е, че тя е нагла, лъже без срам за пълни глупости и прави интриги. Това с разговор не се решава

Многократни разговори са провеждани със свекървата, ефект нулев.
Тя не е нормален човек и нормална връзка няма да има. Това е, няма какво излишно да се дълбае.

То винаги първите съвети са: подобрете комуникацията, говорете, кажете ясно какъв е проблема. Обаче тук е направено отдавна, а положението не само същото, а става по-зле. И Зло има късмета мъжа и да е зад нея и пак не помага

Вижте, ако беше дошла и питала "какви са ви плановете, ще ходите ли на сватбата?" е друго. Да каже "щом си решила да не ходиш ще попитам сина ми дали мога да пътувам с него и какви са му плановете зя нощувма, аз ще остана да спя при дъщеря си за да гледам малкия". Аз нямам нищо против. Обаче" говорихме си с дъщерята, че няма смисъл да идваш, ти няма да разбереш нищо от сватбата, дето ще влачите детето по пътищата и да реве или да се разболее стой си тук". Коя е тя и коя е дъшеря и че да решават аз къде ще стоя? Допълнението после "ми то ако сме двамата сина ми ще вземе стая в хотела над ресторанта и без това малкия ще иска да спи по някое време, аз ще се кача  там, а и ние да си починем, да не тръгваме през ноща на обратно" беше капака. Значи едното дете би го гледала като си легне, а другото да не ходи въобще. Освен това мъжа ми има къде да спи в София ако е сам и хотел не му трябва. Апартамент в хотел щяхме да вземем ако бяхме четиримата и тя да се оправя както реши. Но сам мъжа ми няма да вземе стая, другия му братовчед, брата на младоженеца си има апартамент и място и ще се радва да го приеме. Тя откъде на къде решава кой къде ще ходи и къде ще спи? Хем иска да е на сватба, хем да угоди на дъщеря си. Най-лесно и е някой да плати хотел за тази цел, че дъщеря и ще я изпрати през два квартала и ще си остане там. Ама хак и е. И тя няма да види сватба.
Аз така или иначе си бях решила да не ходя. Знам, че ще се оправим, но ми е изморено. Днес приключихме ремонта, остана само кухнята да е готова и да я монтират, а и да се правят някой покупки за нея. Доста зор видях в последните месеци. Освен това бебето е малко, в момента започнах захранване, учим се и да спим, когато се спи, тя в количката не иска спи, какво остава на чуждо място. От чужди хора плаче, а там ще има много. По-пътя няма да издържи, тя от нас до Кауфланд за 7 минути с колата иска да излиза от столчето и крещи. Ми не ми се минават почти 350км., то ще е мъчение за всички. Кучето ми почина, нямам настроение, а и ще съм в цикъл. Много са нещата и няма смисъл да се тормозя.
Издразних се, че пак тънки сметки се правят не е друго. Нито съм настройвала мъжа ми, нито нищо. Има време до тогава, ще се успокои и ще иде. Да я вземе с него си, не е проблем, все пак не я носи на гърба си, но за хотела вече ми е в повече. Защо да се дават пари след като могат да не се дават?
Ей това е просто. Нито ми е в съзнанието, нито се занимавам с нея. Откакто се скарахме дойде един път с предварителна уговорка, изтърси това и ми поиска тенджера да си варяла бурканите и си тръгна. Целта и не беше да види внучето за каквото уж дойде.

Ами нагла и груба е. Как да не и се дразниш - като не говориш с нея и не я пускаш във вас. Тогава да си приказва приказките на други, които ще я търпят. То е ясно, че на нея не и дреме за внучето и не е добра баба за него