"Далечен град" - Сезон 3

На мен пък ми хареса като за трети сезон, поне дотам, до където заспах. Време беше да видим традиционните влюбени двойки противопоставени и тази линия ми харесва- т.е. имаш ли право, когато си прав, да действаш без съгласието на другия и да го принуждаваш към решения. Очаквам акушерката да напише , че Джихан не е Албора и не е син на Садакат и семейството- ето това ще е криза. Хареса ми и Зерин като игра- много жестока съдба има това момиче. Но бях толкова изморена, че съм заспала...
Честит ден на независимостта!

Здравейте! Очаквано рейтингът е надолу. Не може да даваш през повечето време Ипек, Кая и другите второстепенни герои за сметка на главните Джихал, да пишеш тъпотии за ГГ, да правиш от доскоро влюбена двойка врагове и да чакаш рейтинг. Е, няма как да стане! Още снощи турците се разбунтуваха! Време е, или да сменят Гюлизар, или тя да си седне на .....и да пише логичен сценарий, по възможност без повторения, защото на всички ни омръзна да гледаме едно и също - отвличания, летище, скандали в конака, борба за попечителство! Като е нямала свежи идеи сценаристката, защо изобщо отидоха на трети сезон? Зрителите не са глупави и не можеш вечно да ги мамиш с повторения!

Здравейте,

Честит национален празник!

"Съединението ражда силата. Силата ражда Независимостта" Стамболов
❤️🇧🇬


Сега по темата:

Гледах с много интерес първия сезон, втория  - без особен интерес, дотолкова, че дори не го изгледах докрай. Затова и към първия епизод на трети сезон подходих с доста резерви. След края му те все още са там.

И все пак има нещо, което събуди любопитството ми - образите на Айля, Зерин и Наре. За мен това са трите най-големи жертви в този безумно абсурден сюжет. Три много различни жени, поставени в различни житейски ситуации, но всъщност водещи една и съща битка - правото да бъдат себе си, да избират и да обичат.

Зерин - момиче, възпитано според традициите на тази земя, но инстинктивно усещащо, че някъде съществува и друг живот. Живот, в който любовта, свободният избор и личността на човека са ценности, които се уважават.

Наре - жена, израснала под терора на майка си, традициите и властта, но въпреки това успяла да запази чистотата и любовта в сърцето си. Жена, която никога не поиска кой знае какво от живота, единствено свободата да обича човека, когото е избрала.

И Айля - модерна, образована и цивилизована жена, която съдбата постави в почти невъзможни ситуации, на място, където властват тесногръдието, жестокостта, отмъщението и разбирането, че някой друг има право да решава вместо теб. Жена, която от самото начало не искаше нищо повече от това да живее спокойно и да възпита сина си в мир, уважение и толерантност към другите.

А срещу тях сякаш стои цял един свят, в който болката не се лекува, предава нататък.

Джихан, който в собствената си болка стига до жестокост точно към жената, която твърди, че обича. Кая, превърнал страданието си в жажда за отмъщение, превръщайки момичето което уж обича в тъжна и ранена жертва. Злобната Садакат, за която любовта означава власт, контрол и право да определя живота на другите. Лицемерната Ипек, която удобно подрежда истината според собствените си желания и интереси. И Еджмел - човек, загубил почти всичко, но вместо загубата да го направи способен да разбере чуждата болка, отново използва страданието на най-близките си като оръжие, с което да отмъщава на останалите.

Точно тук за мен е огромният контраст в тази история.
Едните страдат и въпреки това продължават да търсят любов. Другите страдат и превръщат собствената си болка в право да нараняват.

Болката може да обясни жестокостта, но не я оправдава. Раните от миналото могат да обяснят защо Джихан отблъсква, защо Кая отмъщава, защо Еджмел руши. Но в един момент всеки човек носи отговорност за това какво прави със собствените си рани - дали ще ги лекува или ще започне да ги нанася на другите.

Може би точно затова Айля, Зерин и Наре са ми толкова интересни. Защото сред цялата тази омраза, власт, традиции и безкрайно отмъщение те представляват нещо удивително просто и човешко.

Три различни жени. Три различни истории,  едно общо желание - сърцето да има свободата да обича и да бъде обичано.

Защото може би точно това е най-великото и едновременно най-сложното нещо в живота - да срещнеш любов, която не притежава, не наказва и не изисква да се откажеш от себе си. Любов, която лекува, а не създава нови рани. Която насърчава, вместо да подчинява. Която дава сила, вместо да я отнема.

Любов, която не използва слабостите ти срещу теб. Не те кара да плащаш за чужди грехове. Не превръща собствената си болка в твое наказание.

Любов, която просто създава красота в ежедневието.

И може би точно заради тези три жени все още ми е любопитно накъде ще тръгне този иначе все по-абсурден сюжет.

Синем работи в почивните дни. Можем да очакваме нова реклама.

Дано все пак на финала има щастлив край и Алия и Джихан се съберат отново , Наре да намери нова любов в лицето на Ялчън , а Кая да разбере ,че зад пропастта между него и Зерин е Ипек и да я разкара от живота си .
Уви Садакат до края си остава зло в края на сезон 2 уж се радваше ,че Джихан и Алия пак ще си оженят ама тайничко и се искаше Серхатчо да се окаже нейн внук , за да го убеди да вземе отново Мерием .

Здравейте,
Честит празник!🌺

Не знам, защо очакванията към сценария са толкова големи,а той според мен върви в естествения си ход.Характерите на героите не са се променили особено и ескалацията в поведението им е очаквано, имайки предвид какво преживяха…
Джихан искаше единствено Алия да е до него и да не си заминава,но не можа да промени начина си на живот и да й осигури повече комфорт.Не може да искаш нещо толкова настоятелно и да не разчистваш пътя си към него.Отношението му към Мерием беше неадекватно и Алия трупайки негодувание в края на 2 сезон взе адекватно решение да тръгне..Джихан трябва да спре да моли и да иска,а да не променя себе си….
Харесва ми как започва сезона и дано мрънкащите фенове и настроения наравно с рейтинга не променят замисъла на сценария за сезона…Трябва да отчетем и народопсихологията и нравите в Мардин.
Подкрепям напълно и мнението на ДениАра
За Аля, Наре и Зерин…Струва ми се революционно това поведение за техните образи.И на мен ми е интересно да ги анализирам..В серията снощи Наре направо ме взриви с преобразяването си и бунтарско поведение..Бунтът й опустошителен. Ще очаквам с нетърпение какво предстои.

И малко клюки от социалните мрежи…
Моментът  в който Аля плаче без сълзи в последната сцена на 1 епизод от 3 сезон е станала вайръл  и публиката се е разделила на два лагера..Някой казват,че Синем е преиграла и не е изиграла сцената добре (аз не смятам така) а, турската актриса Еврим Алася силно критикува Синем и се е почувствала длъжна да коментира играта й (за мен напълно неадекватно поведение на колега). В отговор обаче е получила тотално лоши коментари за себе си и тотално положителни за играта на Синем Юнсал..
Явно липсата на добри проекти,задържащи се на екран и тоталното надмощие на Далечния град са нагнетили гилдията…

Благодаря за линка, Zlatina3!

Защо им е 6-7 месечно момиченце???
Едва преглъщам възможността Джихан да не е син на Садакат! Появата на това момиченце ме напряга.

Може би им трябва по-голямо бебе за ролята на Шимал.

Zlatinna3, благодаря за линка! В почивният вторник успях да изледам и двата епизода на трети сезон. Първият вече го коментирах, но вторият съвсем ме извади от обувките 😃

Противно на повечето коментари, аз харесвам тази Айля и случилото се в епизода. Харесвам и напрежението между нея и Джихан, защото поне за мен то сваля романтичната опаковка от отношенията им и показва нещо доста по-грозно от „двама души, които се обичат, но са наранени“.

Джихан се оказа истински анадолски башибозук.

Колкото повече гледам назад към отношенията им, толкова повече оставам с усещането, че той беше добър, разбиращ и умоляващ дотогава, докато нещата се случваха според неговите представи и желания. В края на втори сезон Айля най-после направи правилния за себе си избор и замина. Избра себе си, детето си и свободата си. А Джихан остана да се дави в собствената си болка, като я превърна в жажда за мъст.

Диалогът в спалнята във втория епизод за мен беше особено показателен. Думите на Айля осветиха истинската причина детето да бъде задържано при него. Джихан прекрасно знае, че тя никога няма да остави сина си. Следователно, държейки детето, държи и нея. Това вече не е любов и дори не е защита. Това е власт.

Всъщност цялото семейство действа по този начин. Държат и двете деца не защото това непременно е най-доброто за тях, а защото могат. Защото властта е в техните ръце.

Еджмел е гнусен до безобразие и поне при него злото не се нуждае от особена маскировка. Но за мен Албора са дори по-гнили точно защото тяхната жестокост непрекъснато се прикрива зад някаква измислена „справедливост“, чест, семейство, традиция и право. Когато Еджмел е жесток, знаем, че е жесток. Когато Албора са жестоки, те първо обявяват жестокостта си за справедливост.

А Джихан в момента ми прилича на зло куче, което пази кокала – няма да го изяде, защото е обидено, но и няма да го пусне. Ще го държи до себе си, ще го измъчва и ще гледа как страда, само защото може.

Точно това ме отблъсква най-много в него. Не болката му. Болката разбирам. Не и гнева му, дори него мога да разбера. Отблъсква ме решението му да превърне собствената си рана в наказание за жената, която твърди, че обича. С което показва, че нищо не е научил от двете години живот и отношения с Айля.

И Кая върви по същия път. Братята все повече приличат на майка си - хора, за които любовта съществува само докато другият се подчинява на правилата им. Когато престане да го прави, любовта много бързо се превръща в наказание, контрол и отмъщение.

Затова аз вече не искам романтичен финал, в който Айля и Джихан, Зерин и Кая магически преодоляват всичко и любовта оправя стореното.

Искам безапелационна победа за Айля, Зерин и Наре.

Искам тези три жени най-после да получат онова, което през цялото време им е отказвано - правото сами да определят живота си. Да обичат, ако искат. Да си тръгнат, ако искат. Да бъдат майки, жени и личности, без някой мъж, майка, клан или „традиция“ да решава вместо тях.

И ако трябва да избирам финал - искам го без Джихан и Кая в живота им.

Не защото двамата не обичат тези жени. Може би ги обичат по единствения начин, който познават, но не се учат и не искат да се научат, че любовта не е насилие и подчинение.
И защото понякога просто не е достатъчна,
особено когато човекът, който казва, че те обича, използва най-болното ти място, за да те държи до себе си.

Айля, Зерин и Наре заслужават любов, която ги освобождава, а не любов, от която трябва да се освобождават.

🤗💗 Ехааа, колко много нови хора са писали в темата своите разсъждения  за сериала, много ви благодаря. 💗🌹👏
Прочетох всичките с голяма радост и удоволствие, много ми харесаха всички коментари.👌
Продължавайте да пишете тук, не се отказвайте .
💗💗💗💗💗
Интересното предстои в сезона, само Алия трябва да разбере, че не може да живее далеч от този град.
Трябва да почуства и да  повярва, че наистина принадлежи на този град.
Огромната празнота която чувства вътре в себе си може да запълни  именно  тук в този град в тези земи  до любимия си мъж, до сина си, който също обожава тези земи.
Алия трябва да повярва и да почувства, че се е върнала  точно там където и е мястото.
Точно тук на това място много хора я обичат, уважават и имат нужда от нея.
Мисля, че любовта на Джихан и Алия ще пламне отново след някой тежък инцидент, който ще се случи на някой от тях.
Тогава двамата  ще се осъзнаят, че не може повече да се нараняват,ще осъзнаят също, че споровете за детето и заминаването им да живеят в чужбина  нараняват както Дениз така и тях двамата.
Защото сега Алия и Джихан не живеят, нещастни са,
те просто сега далеч един от друг само изпълняват всекидневните си задължения.
Тежки дни се задават за Джихан, като глава на клана Албора.
С много семейни проблеми,
с много врагове ще трябва да се справя, но той може да се справи с това само ако Алия е до него.
Той знае, че на нея може да и се довери да и сподели, а тя ще стои здраво и непоколебимо до него.
Както веднъж Джихан в първи сезон и беше казал:
"... Ако един ден падна, именно ти ме вдигни.
Ти ме вдигни,за да не падам повече."
И сега тези думи ще  продължават да важат.

💫💫💫👏👏👏💫💫💫
Снощната и предишната серия бяха сериите на Наре. 👏👏👏
Сахра Шаш не играе, тя преживява героинята си. 👏

✨✨💫

💫✨

✨💫

Здравейте и от мен! Рядко пиша, но искам да благодаря за превода… всеки път съм изключително благодарна за усилията
Ще бъда кратка, ако бях на мястото на Алия щях да си тръгна с Дениз и … Наре. Мисля, че тя също има нужда да се махне от Албора… Аз лично много се ядосах на Джихан. Иска ми се повече романтика …

Здравейте!
За първи път пиша. Аз също благодаря за превода и за  информацията, която давате. С удоволствие чета различните мнения и коментари. Приятна вечер!