"Далечен град" - Сезон 3

Зерин е в правото си защото е майка. С това се изчерпва всичко. Майките тук ще ме разберат.

Всяко последствие е в следствие на предходно действие. Когато объркаш нещата до такава степен и причиниш огромно страдание , страдаш и ти. Казва се карма. Вероятно това ни показват и режисьорите и сценаристите?
Да не обръщаме нещата към реалния живот и кой има повече права над едно дете. Придържайте се към това , че наблюдаваме "измислица", сценарии.
Жалко , че опропастяват една толкова прекрасна история от първи сеозн.Жалко.

Ами то това е логиката на драмата - сблъсък на воли. Тяхното не е просто битови скандали, а конфликт на ценности. Момиче, което се жертва непрекъснато заради роднините си, което се ожени за Демир, защото беше изнудено от баща си срещу свободата на брат си, което беше принудено да живее с оня лудия, за да не навреди на любимия си и т.н. и т.н. И което е учено, че единствената  му роля е тази на майка няма как да понесе и лишаването от майчинство. Търпението и подчинението, както се видя и при Наре, не е безкрайно. Махалото се люшна в другата крайност... И това си заслужава внимание.
Освен това, Зерин учеше и то в университет за разлика от Кая, за който не е споменавано нещо да е учил, освен да се учи от практиката на по-големия си брат.
Ми да, тя Зерин от самото начало има само правото да се оплаче на Кая, а пък той като мъж с брат си ще оправи нещата. Жена, значи тъпа, нали...

Истината е, че до този момент Зерин беше по-скоро разменна монета в отношенията между Албора 1, Албора 2 и Байбарс, отколкото човек със собствен глас и право на избор. Дори в собственото си семейство тя сякаш беше фигурант - присъстваше, но другите решаваха вместо нея, заради нея и най-често без нея.

Единствен Шахин я приемаше истински като човек. Донякъде и майка ѝ, но дори връзката Фидан - Зерин получи истинска дълбочина едва към края на втори сезон. Дотогава Зерин просто съществуваше за удобството на останалите, като дъщеря, сестра, бъдеща съпруга, средство за съюзи и конфликти. Все нечия роля и никога самата себе си.

Дори Кая се държеше с нея повече като завоевател, отколкото като истински влюбен мъж. Искаше я, бореше се за нея, заявяваше я, но между това да искаш една жена и да я виждаш като отделен човек има огромна разлика.

Едва след бременността Зерин започна истински да отстоява позиция. И пак не заради себе си. Първо заради детето. После заради Кая.
Тя скри бременността. Скри бащинството. Понесе ужаса да вярва, че е загубила детето си. Беше готова да даде собствения си живот, за да даде живот на Кая. А когато разбра, че детето ѝ е живо, го скри отново. Не от жестокост и не защото не обича Кая, а защото вече беше преживяла най-страшното за една майка и не искаше да го загуби отново. Страхът я държеше в лапите си.

Да, във всеки един момент можеше да каже истината. На Кая. На Джихан. На Шахин. Това е факт, но точно тогава се появява Садакат и онова отчаяно: „Ще ми я вземе!" казано в разговор с Айля.

Най-жестокото е, че Зерин се оказа права.

Взеха ѝ го.

Не някакви врагове. Не Байбарс. Взеха ѝ го майка и син.

Не просто пренебрегнаха страха ѝ. Не просто обезцениха решенията ѝ. Отнеха ѝ единственото нещо, заради което тя направи всички тези жертви, изтърпя цялото страдание, намери сили да премине през незрялото поведение на Кая и дори да уби мъчителят си.

Точно детето.

Онова, заради което за първи път Зерин престана просто да съществува за удобството на другите и започна да се бори.
Защото с детето до себе си Зерин най-после е някой, майка и личност. Обаче, Кая и семейството му решиха, че имат повече права от нея.

Само че този път Зерин вече не е същото момиче.