"Далечен град" - Сезон 3

 Да, сега разбрах! Първо помислих, че е свързано с писмото на акушерката до Садакат.
 Надявам се, че турското правосъдие няма да издаде какъвто и да е акт за Дениз, който признава роднинство по бащина линия с Еджмел! Абсурдно звучи.

———————————
Малко снимки от Атакан.











И дъга над двамата влюбени!




——————————
Едно прекрасно видео! Дано всички успеят да го отворят.





https://vkvideo.ru/video-198834522_456251926

🤎💫🆕🆕🆕💫🤎
📸🎬 Снимки зад кадър  🎬 Днес снимките са в офиса на Джихан.


Алия е била в офиса. 🎬📸
🎬 Клип🤎
https://www.instagram.com/reel/De1fJC4iVkL/?rpxt=Z3dpcW5oZHJtcG5i

Багодаря Ви, за превода, снимките и прекрасното видео! Прекрасни са двамата заедно!
Приятен ден!

💥🎬📸🆕🆕🆕📸🎬💥
 Алия и Джихан ще имат доста сцени май във фирмата на Джихан.
Още сцени от днес,
🎬 2 Клипа които са снимани от рускини, днес  са били на екскурзия в Мидят-Мардин и са видяли случайно, че снимат сцени от сериала "Далечен град".
(тези сцени май ще ги гледаме в понеделник, като гледам дрехите с които са облечени, явно тези сцени ще са преди случката в съда.) 🤔🙄😊
https://www.instagram.com/reel/De18xOntpyx/?vrfl=Y3piejhjaWtvNHd6
💫💫💫💫
https://www.instagram.com/reel/De19nzfxRE_/?exln=MXMzZXlramZsMHBxdQ==












🤎🤎🤎🌤️☀️ 🤎🤎🤎
Озан зад кадър
https://www.instagram.com/reel/De2C1ggRvE1/?psln=ZjM5bjkzaWx4bW56

💫💫💫💫💫💫💫
Снимка на част от екипа които снимаха днес в офиса на Джихан 📸

Айде да се събират вече  вече и стига вече излишно разтягане на драми по-добре третият сезон да е по-малко серии ,но по -съдържателни и да приключи бързо и щастливо . Но дали сценаристите на сериала са на това мнение вече друг въпрос .
А Садакат колко ми е противна под влияние на Ипек почна да подкукуросва Кая да даде Шимал на Зерин т.е на майка и, а те с Ипек да гледат да я дарят с внук от мъжки пол.

💫🎬🆕🆕🆕 📸 💫
Днес Кузей е на снимачната площадка🎬📸💫

📸🎬

💫📸🎬

💫🎬🆕🆕🆕🎬💫
От снимачната площадка📸

Здравейте!

Утре Гонджа ще участва в много популярно кулинарно шоу по Канал Д.







Участници в шоуто са били и други актьори от ДГ.





————————————
Един любопитен колаж



Прочетох, че последната “годеница” също ще иска да стане Албора! Няма лесно да се откаже от Джихан. Дано трисерийното ѝ участие не се проточи като на Боран.

Здравейте, знам, че скоро е понеделник и всички трейлъри подсказват развитието на сюжета, но аз още съм в 69 епизод, защото едва днес го изгледах.

Споделям моят прочит на сюжета и епизода, като предвалително искам да заявя, че не оспорвам нито едно мнение тук или където и да било, нито заемам страна на някой от героите в сериала. 🙂


„Далечен град“, епизод 69 - когато дългът и честта погребват любовта, а самотата се превръща в съдба...

69-и епизод не ме докосна толкова силно, колкото предишните. Липсваше ми онази емоционална дълбочина, която ме кара да се връщам към отделни сцени и да откривам нови и нови пластове в тях. И все пак имаше няколко момента, които според мен се свързват по-силно от всичко останало и разкриват същността на историята.

Започвам отзад напред, докато впечатленията ми са още пресни...

Аля в лекарския кабинет и Джихан с Мирза в една натруфена мидятска къща. Две сцени, два свята, две представи за бъдещето и за стойността на човешкия живот.

В едната сцена Аля получава неочаквана новина. Съвсем сама. Както всъщност винаги е била, когато животът я изправя пред най-важните решения и най-тежките изпитания.

Новина, която я разплаква и усмихва едновременно. В живота ѝ идва плодът на любовта. И няма никакво значение, че тази любов в момента е заровена под пластове обида, гордост, ярост, неизречени думи и изречени грубости.

Аля плаче и се усмихва. И аз виждам в тази усмивка не просто радостта на една бъдеща майка, а скритата надежда на една жена, че животът може би ѝ дава втори шанс. Че не всичко е изгубено и под развалините на една любов все още има нещо живо.

И колко тъжно е, че дори в този момент на огромно лично щастие тя няма с кого да го сподели! Човекът, с когото е създала този живот, е едновременно толкова близо до нея и толкова непостижимо далеч.

Едновременно в  другата сцена двама мъже се договарят за бъдещо дете. Дете, което още не е заченато, но вече има предназначение. То трябва да бъде залог за доверие, гаранция за мир, инструмент за уреждане на отношения.

Неродено дете, натоварено с дълг още преди да е създадено!

Единият предлага, другият приема. И за тях това е съвсем естествено. Защото в техния свят животът не принадлежи на човека, който го живее. Той принадлежи на рода, на традицията, на обещанията, на честта.

И тук е жестокият контраст.

В единия свят детето идва като плод на любовта, дори когато самата любов е ранена. В другия детето се превръща в средство за постигане на мир, без някой изобщо да се замисля за неговото бъдещо щастие.

Дълг и чест!

Две думи, които по същество са ценности. Ценности, които би трябвало да изграждат характер, да възпитават достойнство, отговорност и човечност. В нормалния свят те могат да съществуват заедно с любовта, щастието и свободата.

Но в Албора тези думи отдавна са изгубили човешкия си смисъл. Там дългът е присъда, а честта е оправдание за насилие, контрол и страдание.

Всъщност самата Албора през всички сезони се превърна в синоним на страдание. Род, който непрекъснато говори за чест, но не успява да опази щастието на нито един от своите хора.

И колкото повече защитава тази чест, толкова повече разрушава всичко, което уж се опитва да съхрани.

Сцените с Наре и Аля са другият силен акцент за мен.Защото именно там истината се изрича без заобикалки.

"Не сме виновни за всичко, което преживяваме." казва Аля. Но понякога се оказваме пленници на чуждите решения, на чуждите страхове и на чуждата представа за правилно и грешно.

Аля се опитва да продължи. Въпреки болката, отхвърлянето, унижението и раните. Тя търси път напред, макар че всеки възможен път изглежда затворен.

Наре пък се самонаказва. По начина, по който всички в този свят се наказват, само че нейното оръжие е алкохолът. Тя не воюва с пистолет, не поставя условия, не раздава присъди. Тя насочва разрушението към себе си.

Зерин играе с огъня, поставя ултиматуми и се опитва да си извоюва правото на собствен живот със средствата, които е научила от света около себе си.

Три различни жени. Три различни реакции на болката.

И нито една от тях не е щастлива. Но още по-страшното е, че нито една не вижда истински изход.

А мъжете?

Кая полудява от ревност, но дори не се замисля за собствените си грешки, които доведоха отношенията му със Зерин до положение на открита вражда. Той вижда предателството, но не вижда собственото си участие в разрушаването на доверието.

Джихан полудява от мъка, любов и наранена гордост. Но и той не успява да погледне отвъд собствената си болка. Не разбира, че можеш да обичаш една жена до полуда и въпреки това да я нараняваш със собствените си решения.

И може би това е най-голямата трагедия на Джихан. Той е готов да воюва с целия свят за Аля, но не успява да спре войната между самите тях.

Защото за него любовта все още е неразривно свързана с властта, защитата и правото да решава. За Аля любовта без свобода постепенно губи смисъла си.

Садакат продължава да живее в своето самодоволство, без дори да допуска мисълта, че целият ѝ живот е една огромна грешка. Че всичко, което нарича саможертва, всъщност е оставило след себе си поколения нещастни хора.

Картал изведнъж се е сетил да защитава новооткритата си дъщеря. Но от кого? От какво? И той не знае. Защото и за него защитата означава противопоставяне, заплаха и демонстрация на сила.

Всички искат да защитават някого. Никой не се пита дали човекът отсреща има нужда точно от тази защита.

Войните следват една след друга. Дългът става все по-голям. Честта все така стои изписана на челата им, а сърцата им се давят в кървави сълзи.

И никой не печели.

Особено силен символ за мен беше разкъсаната рокля.

Не просто дреха, разкъсана в момент на ярост, а образ на тоталното безсилие да върнеш нещата назад. На онова отчаяние, когато думите вече не стигат, разумът отстъпва, а чувствата се превръщат в разрушителна сила.

Можеш да разкъсаш роклята, но не можеш да разкъсаш болката. Можеш да унищожиш предмета, но не можеш да унищожиш спомена, чувството или човека, когото продължаваш да обичаш.

И колко болезнено показателно е, че в този сериал дори най-обикновените разговори се превръщат в бойно поле!

Въпросите звучат като обвинения. Отговорите се приемат като нападение. Мълчанието се тълкува като предателство. И всеки опит за близост се сблъсква с нова стена от гордост, страх или недоверие.

Комуникация практически няма.

Всеки говори от собствената си болка, но никой не чува болката на другия.

Всеки иска да бъде разбран, но почти никой не полага усилие да разбере.

Всеки очаква другият да направи първата крачка, да признае грешката си, да сведе глава.

И така любовта постепенно се превръща в състезание по надмощие, в което победителят неизбежно губи най-ценното.

А самотата... Самотата е навсякъде.

Аля е сама с новия живот, който носи.

Джихан е сам със своята любов, мъка и гордост.

Наре е сама с отчаянието си.

Зерин е сама в битката за правото да избира.

Кая е сам със своята ревност.

Дори Садакат е сама в крепостта от убеждения, която сама е построила.

И това е големият парадокс на Албора. Всички живеят за рода, за семейството, за принадлежността. Всички са непрекъснато заобиколени от хора. А всъщност всеки е безкрайно сам.

Може би затова сцената с Аля в лекарския кабинет ме докосна най-силно.

Защото сред цялата тази омраза, жестокост, гордост и безсмислени войни животът тихо се появява отново.

Без да пита за чест. Без да признава родови правила. Без да се интересува кой е победил и кой е загубил.

Просто като напомняне, че любовта може да създава живот дори там, където хората правят всичко възможно да я унищожат.

И остава един въпрос, който за мен е много по-важен от това дали Аля и Джихан ще се съберат отново:

Ще успеят ли най-после да прекъснат този порочен кръг или и следващото поколение ще наследи същия дълг, същата чест и същата самота?

Защото едно е да дадеш живот на дете. Съвсем друго е да му дадеш правото да изживее собствения си живот.

Точно там, според мен, е истинската същност на „Далечен град“.

Май в следващите епизоди когато Джихан е в опасност Алия ще тръгне да го защитава и тогава ще му каже за бебето . Макар и наранен от нея той не е спирал да а обича и да я пази от разстояние .Но това да и взема малкият Джихан от инат под предлог ,че иска да го защити от похищения от страна на Еджмел ми идва нанагорно ,личи си че детето страда от цялата ситуация.

Съществен въпрос! Той ни отвежда към причините за съществуването на клановите общности, каквито са тези като Албора.
Основната причина е липсата на лоялност към държавата и закона. Когато тази лоялност стане по-изгодна или безопасна от лоялността към клана,  родовите структури започват да губят своята сила. Свидетели сме на това как атрибутите на държавата по тези земи (правосъдие, полиция, армия) присъстват като някакъв декор, който може да се премести, надлъже или въобще игнорира. Свидетели сме и на съществуването на кланови военни отряди, които са верни до гроб на местния вожд. Тук и кръвното  отмъщение, което уж е криминализирано от държавата, ама уреждането на сметки става основно чрез стрелби или чрез женитби.
Другата причина е клановата собственост върху земите, която води към затворено кланово стопанство и колективна зависимост. Какъв отпор от Садакат срещна решението на Джихан да даде на Шахин собствеността, която му принадлежи по наследство? Не е случайна и борбата на Зерин за придобиване на собственост от наследството на Демир. А селяните са си направо крепостни, които чакат Бащицата да се погрижи за тях.
И накрая - по тези земи концепцията за гражданството, идеята, че всички хора имат равни права и задължения пред закона като граждани на една нация, тук въобще не е достигнала. Заменена е от вярност към вожда на клана, възпроизвеждане на традицията старите са "корените", те знаят как трябва да се живее.
Затова и любовта такава, каквато ние я познаваме и ценим, се деформира и си е жива мъка. А децата стават жертва на родови амбиции.

😂💫🆕🆕🆕💫😂
СТОРИ В ИНСТАГРАМ ОТ КУЗЕЙ ГЕЗЕР
ЕДИН ЗАБАВЕН КОЛАЖ

НАПИСАНО Е:
Джихан Дениз...
"Само аз и Бог знае през
какво съм преминал.🤣🤣 "

"Знам,че Алия е бременна..."
    
"Но,баща ми не знае..."                                      
"Как да го кажа?Кога?  Сега ли е
   подходящият момент?
 
"Ако разкажа историята,ще имам проблеми.
Нека помислим кой ще поеме вината "              "Обещах на майка ми,но "

Интересно според мен ще такова развитие на сюжета на ДГ, при което Джихан да се окаже неистински син на Албора.

Вероятността да не е син на Садакат и Албора е все по-голяма. Подозирам, че бебето на Садакат е родено мъртво, а някоя нещастна женица е починала при раждането, близките са отказали да вземат бебето. Хасан решава, че сестра му няма да преживее загубата и бързо сменя бебетата. Акушерката помага в тази размяна и мълчи до самия край. Страхът от извършеното я кара да пише писмо, което след смърта й да разкрие истината. Не разбирам ужасът на Хасан защо е толкова голям, но шансът Джихан да не е Албора е голям. Ако стане така, Дениз вече няма да е наследник на Садакат. От друга страна ще е Албора чрез Еджмел.

Всъщност разбирам - истината, че Джихан не е Албора ще свали Садакат от трона и ще я превърне в най-обикновенна жена. Кланът ще се срине...