Все още на 17/Daha 17, Kanal D
- Публикувана: 23 авг. 2026, 17:16 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2026, 23:20 ч.
# 360
8 септ. 2026, 23:20 ч.
2 част:
Виж целия пост
2 част:
Скрит текст:
Тя гледа на търпението си по свой собствен начин. Разбира се, не съдя кой е прав и кой е крив, но това беше логичен ход от страна на Съла. Сега много хора са се вторачили в Теоман и боя между двете момичета, но това е ход, който можеше да се очаква от Теоман. Този човек е такъв, който слага корона на главата си и заявява: „Тези земи са мои.“ Заради начина, по който са отгледани Аккая — погледнете на Теоман като на растение, израснало в неподходяща почва. Гледайте на него така. Защото е израснал в неподходяща почва.
Преди няколко епизода казаха: „Ние сме Аккая.“ Имахме целия онзи разговор за „малките хора“ и други подобни неща. Не помните ли? И това е гледната точка на Теоман към привързаността и любовта. Това е грешен ход, но е в съответствие с характера му.
Сега всички искат да видят Демир. Разбира се. Той дори направи онова нещо с писмото до Джафер, надявайки се Теоман да умре или да изчезне. Изобщо не очаквах това. Вижте, той дори тръгна след Джафер тук. Колко ужасно. Аналогията с Жокера също е много добра. Сравнението Жокер–Батман. Но в крайна сметка това е ход, който можеше да се очаква от Теоман. А също така в крайна сметка можеше да се очаква и от Съла.
Това, че Дениз не реагира, създаде известна въпросителна, но все пак, ако някой те удари по главата, ще се стреснеш. Ще кажеш: „Какво става?“ или нещо подобно. За мен изглеждаше напълно нормално тя да не може да реагира в разгара на момента. Но на финала, когато го блъска в басейна, очаквам да реагира малко повече, но
точно когато ще го направи, случката вероятно ще избухне. С Арас, полицията и всичко останало реакцията на Дениз вероятно ще се изгуби сред всичко това. Мисля, че тя ще покаже реакцията си на по-късен етап.
Но в крайна сметка въпросът тук не е Дениз или нещо друго. Теоден не е същината, Лейля и Арас също не са същината, хора. Казах ви — в крайна сметка всичко е въпрос на йерархия. Винаги съм казвал това. Йерархията тук беше Арас и Теоман — братята. Братята Йозтюрк.
Вижте, според мен тук йерархията беше ясно определена. Има разказване от общото към конкретното. Сега казвате: „В 15-и епизод ще изградя целия епизод около Теоман и Арас.“ Някои приятели основателно се оплакаха, но аз смятам този ход за правилен.
Казаха нещо от рода на: „Теоман и Дениз постоянно се събираха.“ Но сцената беше прекъсвана и прескачана, преди да получим достатъчно удовлетворение. Постоянно питат: „Защо ни дадохте това?“ Но ако ще използваш сос в едно ястие, той не трябва да подкопава вкуса на храната. Той трябва да подобрява качеството ѝ, да бъде помощен елемент, но не може да доминира над вкуса.
След като приключиш с храненето, вкусът на основното ястие трябва да остане. Не вкусът на соса да е този, който остава в устата ти. Например, когато ядеш паста или пържени картофи с кетчуп, вкусът на картофите трябва да остане повече от вкуса на кетчупа.
Така че, ако сега дадете толкова много място на Теоден и в края на епизода се задълбочите прекалено много в Лейля и Арас, какво се случва, братле? Нещо остава в края на
епизода. Не успяваме да усетим правилната тежест на основната тема. Затова намирам това решение за правилно.
Искам да кажа, че сцените с Теоден са чести, но с ниска интензивност. Същото важи за Лейля и Арас или дори за Нурай, например. Преди ми беше приятно да гледам героя Нурай. Тя беше забавен персонаж.
Историята стана толкова богата, започнаха да представят братята Йозтюрк толкова добре, че Аккая отново оживяха. Аккая бяха мъртви, но през последните четири-пет епизода ги възкресиха. И тонът им, и историята им,
и ретроспекциите. Нали знаете онова нещо, което чакахме — „Защо не влезем в миналото на Шебнем и Хакан?“ Наистина много харесах този герой — брата. Актьорът, който играе брата, според мен има перфектна динамика с Аккая — с външния си вид, харизмата, мистерията и тона на гласа си.
Независимо дали са сцените на вечеря или други моменти, изпитвам невероятно удоволствие, когато гледам техните сцени. Върнаха ни Аккая. Върнаха ни и братята Йозтюрк. И автоматично какво се случи, хора? Нали знаете как хората имат едно нещо в главата си — сравнение, автоматично.
Нурай, не знам, Джафер, Доукан или който там е — започват да се появяват и така нататък. Осъзнавате ли колко много глупости сме гледали? Когато започнаха да ни показват истинската същност на сериала, се оказа колко празен е бил той, колко много сме се отклонявали в странични истории и сме се отдалечавали от основния сюжет.
Освен това много ми хареса още нещо. Знаете, че преди казвах: „Понякога историята не напредва, но ти заблуждаваш публиката.“ Мисля, че сценаристът ни заблуди в този епизод. Те можеха...
Арас разбира резултата от ДНК теста, хуква към Теоман, идват оттук-оттам с една перфектна емоционална музика и се прегръщат. И това можеше да се случи. Тогава щеше да има сериозен финал, но те ни направиха малък номер. Вече навлязохме в доста клишета.
Самото разместване на ДНК теста е похват на 40 години, но в случая има някакъв смисъл. Защото какво казвах аз? Казвах, че сякаш никога никой не следи семейство Аккая. Този път най-накрая се сетиха да го направят. Арас буквално ходи навсякъде като мишка.
Хакан най-накрая успя да му сложи човек на опашката. Размениха ДНК теста. Използваха това клише, но отново успяха да го пречупят.
Има един начин, по който можеше да покажат срещата между братята във финала. А сцената в мазето — Теоман, който си пее онази приспивна песен или каквото беше от миналото, потънал в собствения си свят, Серат лежи на пода в кръв, а Арас бавно се приближава...
Атмосферата, музиката, напрежението, което се изгражда... Човече, това са прекрасно режисирани, прекрасно измислени и внимателно изградени сцени. Те не са просто нахвърляни една след друга, както ви казах.
Можеха да изберат лесния вариант, но наистина са помислили върху тях.
Сцената, в която Арас наблюдава Теоман пред вилата. Сцената в училището ми се стори доста аматьорска, но в същото време и доста добра.
Арас го хваща за косата, Теоман е малко... все пак те са на 17 години. От една страна, не можеш да очакваш кой знае какво, но от друга — сериалът в началото беше много тежък и мрачен.
Може би сте искали да заснемете тази сцена малко по-леко, за да внесете баланс. Не знам.
Не е ли забавно? Главата на този човек, дърпането за косата, разбиването на носа му, за да се стигне до ДНК теста... Но всъщност това бяха приятни за гледане сцени.
Много ми харесаха и сцените в училището. Дениз удря някого, после пребиват Доукан.
Ето, например, и това е много добра сцена. Можехте просто да пребият Доукан на някое обикновено място, но сте го направили точно там — пред училището.
Първо Доукан отива и започва да се заяжда с Лейла. Дениз го вижда и веднага се опитва да я защити.
После Теоман отива и удря Доукан. Точно когато Доукан се кани да удари Тео, Арас идва и спасява брат си.
И веднага преминаваме към миналото с един флашбек. Точно както някога, когато са били на увеселителния парк и по-големият брат е спасил по-малкия си брат.
Така че, приятели, това не са сцени, които просто са паднали от небето. Когато един сценарист мисли как да разкаже една история, се раждат добри сцени.
А аз ви казвам — в епизоди 7, 8 и 9 такива сцени, за съжаление, нямаше.
Винаги сме казвали, че Лейла е написана непоследователно и нелогично, но тук те просто прескочиха всичко.
Искам да кажа — има начало, среда и край, нали? А сега са пропуснали началото.
Преди няколко епизода казаха: „Ние сме Аккая.“ Имахме целия онзи разговор за „малките хора“ и други подобни неща. Не помните ли? И това е гледната точка на Теоман към привързаността и любовта. Това е грешен ход, но е в съответствие с характера му.
Сега всички искат да видят Демир. Разбира се. Той дори направи онова нещо с писмото до Джафер, надявайки се Теоман да умре или да изчезне. Изобщо не очаквах това. Вижте, той дори тръгна след Джафер тук. Колко ужасно. Аналогията с Жокера също е много добра. Сравнението Жокер–Батман. Но в крайна сметка това е ход, който можеше да се очаква от Теоман. А също така в крайна сметка можеше да се очаква и от Съла.
Това, че Дениз не реагира, създаде известна въпросителна, но все пак, ако някой те удари по главата, ще се стреснеш. Ще кажеш: „Какво става?“ или нещо подобно. За мен изглеждаше напълно нормално тя да не може да реагира в разгара на момента. Но на финала, когато го блъска в басейна, очаквам да реагира малко повече, но
точно когато ще го направи, случката вероятно ще избухне. С Арас, полицията и всичко останало реакцията на Дениз вероятно ще се изгуби сред всичко това. Мисля, че тя ще покаже реакцията си на по-късен етап.
Но в крайна сметка въпросът тук не е Дениз или нещо друго. Теоден не е същината, Лейля и Арас също не са същината, хора. Казах ви — в крайна сметка всичко е въпрос на йерархия. Винаги съм казвал това. Йерархията тук беше Арас и Теоман — братята. Братята Йозтюрк.
Вижте, според мен тук йерархията беше ясно определена. Има разказване от общото към конкретното. Сега казвате: „В 15-и епизод ще изградя целия епизод около Теоман и Арас.“ Някои приятели основателно се оплакаха, но аз смятам този ход за правилен.
Казаха нещо от рода на: „Теоман и Дениз постоянно се събираха.“ Но сцената беше прекъсвана и прескачана, преди да получим достатъчно удовлетворение. Постоянно питат: „Защо ни дадохте това?“ Но ако ще използваш сос в едно ястие, той не трябва да подкопава вкуса на храната. Той трябва да подобрява качеството ѝ, да бъде помощен елемент, но не може да доминира над вкуса.
След като приключиш с храненето, вкусът на основното ястие трябва да остане. Не вкусът на соса да е този, който остава в устата ти. Например, когато ядеш паста или пържени картофи с кетчуп, вкусът на картофите трябва да остане повече от вкуса на кетчупа.
Така че, ако сега дадете толкова много място на Теоден и в края на епизода се задълбочите прекалено много в Лейля и Арас, какво се случва, братле? Нещо остава в края на
епизода. Не успяваме да усетим правилната тежест на основната тема. Затова намирам това решение за правилно.
Искам да кажа, че сцените с Теоден са чести, но с ниска интензивност. Същото важи за Лейля и Арас или дори за Нурай, например. Преди ми беше приятно да гледам героя Нурай. Тя беше забавен персонаж.
Историята стана толкова богата, започнаха да представят братята Йозтюрк толкова добре, че Аккая отново оживяха. Аккая бяха мъртви, но през последните четири-пет епизода ги възкресиха. И тонът им, и историята им,
и ретроспекциите. Нали знаете онова нещо, което чакахме — „Защо не влезем в миналото на Шебнем и Хакан?“ Наистина много харесах този герой — брата. Актьорът, който играе брата, според мен има перфектна динамика с Аккая — с външния си вид, харизмата, мистерията и тона на гласа си.
Независимо дали са сцените на вечеря или други моменти, изпитвам невероятно удоволствие, когато гледам техните сцени. Върнаха ни Аккая. Върнаха ни и братята Йозтюрк. И автоматично какво се случи, хора? Нали знаете как хората имат едно нещо в главата си — сравнение, автоматично.
Нурай, не знам, Джафер, Доукан или който там е — започват да се появяват и така нататък. Осъзнавате ли колко много глупости сме гледали? Когато започнаха да ни показват истинската същност на сериала, се оказа колко празен е бил той, колко много сме се отклонявали в странични истории и сме се отдалечавали от основния сюжет.
Освен това много ми хареса още нещо. Знаете, че преди казвах: „Понякога историята не напредва, но ти заблуждаваш публиката.“ Мисля, че сценаристът ни заблуди в този епизод. Те можеха...
Арас разбира резултата от ДНК теста, хуква към Теоман, идват оттук-оттам с една перфектна емоционална музика и се прегръщат. И това можеше да се случи. Тогава щеше да има сериозен финал, но те ни направиха малък номер. Вече навлязохме в доста клишета.
Самото разместване на ДНК теста е похват на 40 години, но в случая има някакъв смисъл. Защото какво казвах аз? Казвах, че сякаш никога никой не следи семейство Аккая. Този път най-накрая се сетиха да го направят. Арас буквално ходи навсякъде като мишка.
Хакан най-накрая успя да му сложи човек на опашката. Размениха ДНК теста. Използваха това клише, но отново успяха да го пречупят.
Има един начин, по който можеше да покажат срещата между братята във финала. А сцената в мазето — Теоман, който си пее онази приспивна песен или каквото беше от миналото, потънал в собствения си свят, Серат лежи на пода в кръв, а Арас бавно се приближава...
Атмосферата, музиката, напрежението, което се изгражда... Човече, това са прекрасно режисирани, прекрасно измислени и внимателно изградени сцени. Те не са просто нахвърляни една след друга, както ви казах.
Можеха да изберат лесния вариант, но наистина са помислили върху тях.
Сцената, в която Арас наблюдава Теоман пред вилата. Сцената в училището ми се стори доста аматьорска, но в същото време и доста добра.
Арас го хваща за косата, Теоман е малко... все пак те са на 17 години. От една страна, не можеш да очакваш кой знае какво, но от друга — сериалът в началото беше много тежък и мрачен.
Може би сте искали да заснемете тази сцена малко по-леко, за да внесете баланс. Не знам.
Не е ли забавно? Главата на този човек, дърпането за косата, разбиването на носа му, за да се стигне до ДНК теста... Но всъщност това бяха приятни за гледане сцени.
Много ми харесаха и сцените в училището. Дениз удря някого, после пребиват Доукан.
Ето, например, и това е много добра сцена. Можехте просто да пребият Доукан на някое обикновено място, но сте го направили точно там — пред училището.
Първо Доукан отива и започва да се заяжда с Лейла. Дениз го вижда и веднага се опитва да я защити.
После Теоман отива и удря Доукан. Точно когато Доукан се кани да удари Тео, Арас идва и спасява брат си.
И веднага преминаваме към миналото с един флашбек. Точно както някога, когато са били на увеселителния парк и по-големият брат е спасил по-малкия си брат.
Така че, приятели, това не са сцени, които просто са паднали от небето. Когато един сценарист мисли как да разкаже една история, се раждат добри сцени.
А аз ви казвам — в епизоди 7, 8 и 9 такива сцени, за съжаление, нямаше.
Винаги сме казвали, че Лейла е написана непоследователно и нелогично, но тук те просто прескочиха всичко.
Искам да кажа — има начало, среда и край, нали? А сега са пропуснали началото.
Препоръчани теми