Как отговаряте на въпроса къде сте били?

  • 1 478
  • 43
# 30
Какво значи бях си на село и копах, тъпо е.
Не лъжа, наскоро в градината на децата една от лелите ме попита няма ли да водя малките на море.
Да се преструвам, че отивам у нашите на чист въздух под водопада, то и за там има мераклии.
Миналата година оставихме две външни лампи включени, два дни ги гледали две съседки баби, засичали, че не гаснат, хора не се виждат и се сетили, че няма никой. Връщаме се, на другия ден едната ми звъни и вика - гледах кога ще изгасне лампата, значи от снощи сте тук.
Нищо лошо, още охрана сме имали.

С колеги чак време за подробности няма, всеки си е преценил отдавна къде ще ходи
Виж целия пост
# 31
Хорската злоба не мож я спря, ако си имаш работа с такива хора. И като пукел да мълчиш, пак ще намерят за какво да се хванат. Затова, дразнИ ги такива на макс. Ама тънко, деликатно и добронамерено.
Виж целия пост
# 32
Нямам колеги, които биха ме разпитвали с нездрав интерес. Споделям с близките колеги, ако ме попитат и аз питам за подробности, ако съм набелязала тяхната дестинация и това се оказва много полезно.
Ако има някой нахалник, сигурно бих отговорила така: "О, бях на море, но за съжаление за кратко и сега е време за месечния отчет - искаш ли да ми помогнеш да го направя, че ме мързи?"
Гаранция, че ще избяга Joy
Виж целия пост
# 33
Да си представим следното - върнали сте се след отпуска. Не сте се виждали известно време с колегите. Всеки е бил някъде. После се срещате и някоя колежка ви пита къде сте били, къде сте ходили. Но вие не искате да казвате.  Примерно, тя няма възможност да пътува в чужбина и за да не ви завижда, не искате да и казвате нищо.

Какво ще отговорите, когато тя ви попита и не искате да и казвате нищо? Обаче да не звучи нелюбезно. Хем да спазвате добрия тон, хем да не се карате, хем леко да се измъкнете от отговора и да не отговаряте.

Ако не ми се влиза в подробности, ще отговоря набързо “малко на почивка, до морето” или нещо от сорта.

Но това че тя няма възможност да пътува не би ми било мотив да я отбивам. Щом пита, значи й е интересно - бих споделила. Това как ще се почувства тя си е нейна работа, няма как аз да поема отговорност за нейните чувства и да обгрижвам нейната евентуална реакция, при положение че инициативата идва от нея.
Виж целия пост
# 34
Ами ...аз цял живот съм се дразнила от реплики на хора и колеги, на които като им  кажеш къде живееш и започват...
"Ааа ти там в баровския квартал."
Особено преди 15 - 20 години.

Нямаше канализация, влачеха се кюмури,  тока спира по 2 пъти дневно, безумни данъци  и да да слезеш до центъра без кола си беше приключение. Слава богу, вече го пренастроиха имаме всичко и много колеги си купиха апартаментчета, та спрях да чувам такива подмятания.
Но винаги са ми   били неприятни такива коментари., но не спираха с години.
Виж целия пост
# 35
Ако колеги ме питат отговарям учтиво. Няма какво да крия. Нямам страх, че някой ми завижда. Мишкарско ми се вижда да се правиш на ударен и да не отговаряш. Съвсем друго е да постваш снимки от скъпи дестинации и да се хвалиш, това е доста просташко.
Виж целия пост
# 36
Оказа се, че имам какво да крия. Споделях си, надявам се без ТМИ, но в един момент започнах да получавам непоискани мнения, коментари и характеризации. Оттогава за пред коментиращите животът ми рязко стана ужасно скучен и празен.
Виж целия пост
# 37
С колегите винаги си споделяме кой къде е ходил и какво е видял. Това ни е сред основните приятни теми за разговор. Рядко ходим на екзотични места, но на мен винаги ми е интересно да слушам разкази и да гледам снимки - дори от места, които познавам много добре. Никой на никого не завижда при нас, страхотен екип сме.
Виж целия пост
# 38
Питам - как си след почивката. Ако човекът има желание да разказва, сега е моментът. Ако няма, отговаря едносрично и за мен е ясно, че не му се говори.
Та затова съветът ми е, отговаряй кратко. Ако насрещната страна задълбае, значи няма чувство за такт.
Виж целия пост
# 39
Ако тази колежка конкретно ми е неприятна ще се хваля и още как, ще я гледам как се гърчи от завист и много ще ми е добре.
Ако някой не може да приема какво имаш/нямаш и прочие проблема си е негов.
Виж целия пост
# 40
Много странни колеги имате. С кеф си разказваме кой къде е ходил, особено пък ако някой е имал по-екзотична обиколка е още по-интересно за всички.
Виж целия пост
# 41
И аз съм имала завистливи колежки, факт, срещат се. Имах една която го раздаваше много миличка, дружелюбна, а в същото време ходеше да злослови зад гърба на хората. Страшен лицемер.
Виж целия пост
# 42
Като ви чета, аз явно съм голяма късметлийка. Винаги съм имала страхотни колеги, всъщност основно колежки, защото ми е такава професията (повече жени я практикуват), но все пак и мъже - сърдечни, дружелюбни и винаги готови да помогнат.
Виж целия пост
# 43
Ако вземе човек да се занимава да угажда на хората, да не му завиждат, много напразни усилия ще хвърли. Ами че някой може да му завижда, че е здрав, друг - че има деца, трети за жилището, за образованието, за позицията в отдела.
И все да се снишава ли, този горкият, който се съобразява с всички?
Не е здравословно толкова да ги мислиш хората. Достатъчно е да не парадираш, а кой как ще възприеме живота ти, си е лично негова работа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия