До Астрала и обратно ... или какво има в " отвъдното" - 4

И те просто казаха: „Не, няма. Не ти е писано да останеш. Тук си само за информация.“ И тогава съзнанието ми се пренесе в друга сцена и се озовах с един мъж. Той носеше карирано сако и шапка. Пред него имаше голяма празна количка за пазаруване. И той каза: „Нека изберем живота ти.“ И ме поведе по пътеките на един духовен супермаркет. По стените на коридорите в хранителния магазин бяха подредени гигантски кутии с корнфлейкс. И на всяка кутия беше изписано някое житейско преживяване. И аз знам, че идвам на Земята за Голямото пробуждане като едно малко кълбо светлина, тази малка душа. И си казвам: „Е, да го направим. Голямо пробуждане, идвам!“ И започвам да грабя всяка кутия с корнфлейкс, до която мога да достигна с метафоричните си ръце. Там няма физически ръце, а фигуративни. И просто започвам да грабвам всичко. Имам предвид, че грабнах наистина тежки неща.
Семейната ми линия вече беше избрана, защото имаше определени неща, които трябваше да преживея. И така, родовата линия вече беше избрана. Родителите ми бяха избрани. И така, имаше определени житейски преживявания, които задължително трябваше да бъдат изпитани поради семейството, в което се раждах – като сексуална травма в детството. Това беше едно от житейските преживявания. То е наследствено преживяване в тази семейна линия и аз идвах тук, за да бъда човекът, който ще разчупи всички родови проклятия.
Да, това е много трудна задача. Не знам какво си мислех, когато я приех. Но знам, че го направих. В тази сцена ми стана толкова ясно, че всяка ситуация в живота ми, в която някога съм се чувствала жертва – а имах дълъг списък с такива неща – всяко едно от тях бях избрала за еволюцията на душата си. Сега, човешкият ми ум не може да проумее какво, по дяволите, означава това. Как изборът на житейско преживяване като това да бъдеш малтретиран като дете може да развие душата ми? Нямам някакъв велик и кратък отговор за това. Просто знам, че е истина. Знам, че аз избрах тези неща. Имам автономия в преживяванията си. Не съм жертва на света около мен. Аз съм божествен сътворец на моята реалност.
И така, в мен се запечата това разбиране за манталитета на жертва. Оковите на срам и вина бяха разбити от мен. Върнах се пред масата със съществата и бях толкова благодарна. Паднах на колене. Това е информацията, която бях търсила през целия си живот. Благодаря ви много за това. Чаках това. Всичко вече има толкова голям смисъл. Все още няма да се връщам на Земята, защото това място е пълно бедствие. Но съм толкова развълнувана да знам, че аз управлявам съдбата си. Ще остана тук. Ще гледам това шоу за Голямото пробуждане точно тук, от уюта на собствения си дом. Ще си взема пижамата и купа с пуканки. Просто ще си го стриймвам. Каква е вашата стрийминг услуга? Нещо като Земна ТВ ли е? Мога ли да взема назаем нечия парола? И просто бях готова да остана на това място. Напълно се съпротивлявах на идеята да си тръгна.
И отново ми казват, че си тръгвам. Не ми е позволено да остана там. Превърнах в малко дете и казах: „Но вие не ни казвате каква е Земята в действителност. Толкова е трудно. Толкова по-трудно е, отколкото ми казахте, че ще бъде. Не мога да го направя.“ А те ми казаха, че казвам това всеки път, когато се връщам там, и че се връщам и прераждам отново и отново, за да играя тази игра, която наричаме живот тук, хиляди пъти. Правила съм го, откакто Земята съществува. И че всеки път забравям.
И ми казаха, че първата част от живота ми е била тренировъчен лагер. И нали никой не харесва тренировъчните лагери? Какво се случва в тренировъчния лагер? Правиш хиляда лицеви опори в калта. Някакъв с гола глава ти крещи в лицето. Вали дъжд. Студено е. Мъчно ти е за вкъщи. Ужасно е. Но те ми казаха, че втората част от живота ми ще бъде изпълнение на божествената ми мисия. Че ще имам сродни души, ментори, учители и общности. И че ще бъде толкова различно. И всичко, което трябваше да направя, беше да им се доверя. А аз бях като: „Но аз не ви вярвам, хора. Не сте ми дали нито една причина да ви вярвам. Няма да ви се доверя.“ Както и да е, просто си помислих, че цялото това нещо е психоза, предизвикана от наркотици. След това преживяване съзнанието ми започна да се връща обратно в тялото ми.