Здравейте ! Момиче на 18 години съм и ми се случи нещо много тъжно .
Когато бях на 17 години аз и едно момче станахме гаджета . Много се обичахме , но понеже и на двамата ни беше първа връзка и двамата правихме грешки - от типа на това да се ревнуваме прекалено много , не винаги да си изразяваме мнението и т.н. . След 8 месеца той се раздели с мен . И аз усещах , че така е редно , но исках да се боря за нашите отношения , аз бях направила много компромиси , много го обичах и исках да оправим отношенията .
Аз много трудно преживях раздялата , такава мъка не бях усещала , имах чувството , че това е моя човек . Така де минаха 2-3 месеца и ми олекна , но пак се чувствах свързана с него .
Нямахме контакт 5 месеца докато в един случаен ден покрай приятели не се видяхме и заговорихме . Аз му казах всичко , което не ми харесва в него - в този момент нямах никакви очаквания и намерения към него , затова и не се съобразявах какво казвам .Съответно и той ми каза , какво момиче иска до себе си .
След трудната част от разговора обаче ние почнахме да си говорим сякаш сме най-добри приятели - да се смеем , да си разказваме за 5 месеца , в които не сме били заедно .
Минаха се 1-2 седмици и решихме пак да се съберем докато той не замине за чужбина да учи в университет. Това бяха 2 месеца , в които ние бяхме постоянно заедно , живяхме заедно , пътувахме заедно и т.н . Разбирахме се много добре , много по- здравословно от миналата ни връзка . Сякаш и двамата бяхме пораснали за тези 5 месеца . Обичахме се , радвахме се един на друг , достатъчна ни беше само нашата си компания . Нямахме проблеми с комуникацията или ревността , не сме се карали за нищо дори битови неща , от типа на кой ще зареди миялната . Живяхме в хармония , спокойствие и разбирателство . Той нямаше търпение да отиде в чужбина , да се запознае с нови хора , да е в нова среда и т.н. . Мен ме приеха да уча медицина в България и аз нямаше как да замина с него .
Дойде дата , на която той заминаваше . Като че ли той за първи път осъзна , че това е краят и започна да плаче . Аз ревах страшно много - близо 7-8 часа . Вечерта като пристигна се чухме и каза , че след като е влезнал в летището му е станало тежко , сякаш има буца в гърдите , не е могъл да спре да плаче ( а той е от тези хора , които рядко плачат ) , даже повърна докато бяхме на телефона , ревейки . Аз през целия разговор ревах , чувствах се ужасно , че и той толкова тежко преживява нещата . На следващия ден пак се чухме , ревахме и двамата и се разбрахме да си дадем време и да не си звъним и търсим , освен ако не се чувстваме много зле .
Та въпросът ми е какво да правя ? Много го обичам и имам чувство , че това е моят човек . Има ли шанс да се срещнем пак в бъдеще и да имаме отново взаимоотношения ? . Той се връща в България след 4-5 години
Виж целия пост
Когато бях на 17 години аз и едно момче станахме гаджета . Много се обичахме , но понеже и на двамата ни беше първа връзка и двамата правихме грешки - от типа на това да се ревнуваме прекалено много , не винаги да си изразяваме мнението и т.н. . След 8 месеца той се раздели с мен . И аз усещах , че така е редно , но исках да се боря за нашите отношения , аз бях направила много компромиси , много го обичах и исках да оправим отношенията .
Аз много трудно преживях раздялата , такава мъка не бях усещала , имах чувството , че това е моя човек . Така де минаха 2-3 месеца и ми олекна , но пак се чувствах свързана с него .
Нямахме контакт 5 месеца докато в един случаен ден покрай приятели не се видяхме и заговорихме . Аз му казах всичко , което не ми харесва в него - в този момент нямах никакви очаквания и намерения към него , затова и не се съобразявах какво казвам .Съответно и той ми каза , какво момиче иска до себе си .
След трудната част от разговора обаче ние почнахме да си говорим сякаш сме най-добри приятели - да се смеем , да си разказваме за 5 месеца , в които не сме били заедно .
Минаха се 1-2 седмици и решихме пак да се съберем докато той не замине за чужбина да учи в университет. Това бяха 2 месеца , в които ние бяхме постоянно заедно , живяхме заедно , пътувахме заедно и т.н . Разбирахме се много добре , много по- здравословно от миналата ни връзка . Сякаш и двамата бяхме пораснали за тези 5 месеца . Обичахме се , радвахме се един на друг , достатъчна ни беше само нашата си компания . Нямахме проблеми с комуникацията или ревността , не сме се карали за нищо дори битови неща , от типа на кой ще зареди миялната . Живяхме в хармония , спокойствие и разбирателство . Той нямаше търпение да отиде в чужбина , да се запознае с нови хора , да е в нова среда и т.н. . Мен ме приеха да уча медицина в България и аз нямаше как да замина с него .
Дойде дата , на която той заминаваше . Като че ли той за първи път осъзна , че това е краят и започна да плаче . Аз ревах страшно много - близо 7-8 часа . Вечерта като пристигна се чухме и каза , че след като е влезнал в летището му е станало тежко , сякаш има буца в гърдите , не е могъл да спре да плаче ( а той е от тези хора , които рядко плачат ) , даже повърна докато бяхме на телефона , ревейки . Аз през целия разговор ревах , чувствах се ужасно , че и той толкова тежко преживява нещата . На следващия ден пак се чухме , ревахме и двамата и се разбрахме да си дадем време и да не си звъним и търсим , освен ако не се чувстваме много зле .
Та въпросът ми е какво да правя ? Много го обичам и имам чувство , че това е моят човек . Има ли шанс да се срещнем пак в бъдеще и да имаме отново взаимоотношения ? . Той се връща в България след 4-5 години
