За обществото и килограмите

  • 7 091
  • 183
# 165
Като дете живеех е малък град, с едно единствено училище, на мен ми отнемаше към 20 минути пеша да стигна до училището, през доста разнообразен релеф, а имаше и деца, които живееха по-далеч, всички ходехме пеша. Сега училището на дъщеря ми е на 10 минути пеша от автогарата, голяма част от които по равни алеи в градския парк, и ми викат "Ах, горкото дете, как се мъчи пеша".
Виж целия пост
# 166
За мое съжаление и дъщеря ми е качила някое и други килце в Англия. Хем не яде много и внимава какво яде, чат пат спортува. Ходи пеша, а не с транспорт. Гадният ми мъж обаче казва, че причината била
Скрит текст:
недоебване
, понеже и тя като поне 1/3 от връстниците и смята, че да имаш гадже е досадно и ограничаващо и ти пречи да си живееш живота...
Виж целия пост
# 167
Понеже и аз сложих доста кг отгоре в UK-мисля че е от липсата на движение.
Има логика. В същото време, всеки който се е интересувал от отслабване, знае, че успехът е в корекция на хранителните навици - 70% и корекция на двигателните навици - 30%.
Виж целия пост
# 168
По тази логика по добре да ходим доброволно в концлагери, за да сме слаби и да живеем над 100 години. Покрай дългия ковид бях поотслабнала и корема ми се беше поприбрал, сега от съвсем скоро се чувствам по добре и не вдигам температура вечер и веднага започнаха да ми отесняват панталоните и да се чувствам подута, а уж не ям повече. Разбира се предпочитам това, а не вечно болна.                                                          Иначе и аз не одобрявам прекалената чувствителност по отношение на килограмите и външния вид, особено за деца. Седят 8-9 годишни момиченца с видимо наднормено тегло с часове на пейката, люпят семки и обсъждат кой минава, вместо да поиграят на криеница, гоненица или просто да се раздвижат. Ако съм им близка, ще направя забележка, как бих направила, ако ги видя да пушат.                                                 Аз до 34 години бях 50 кг с мокри дрехи. Сега съм повече, но не си доспивам (и не мога нищо да направя по въпроса), седя по цял работен ден + в транспорта на път към нас, вечер краката ми отичат, понеже имам хронично заболяване и ми е трудно да стоя права, за да си свърша домакинската работа, камо ли да спортувам. Сутрин съм добре, но в работата трябва да седя. Единствено внимавам с храната и гледам да правя крачки, когато мога.
Виж целия пост
# 169
Както казваше дядо ми - то не може хем това в онова, хем душата в рая.
Искаме хем да сме успешни и ако може да работим по 24 ч. на бюро.  Да сме "независими", да ни е "удобно", "бързо" и "лесно" и да сме слаби и здрави. А, и задължително добри майки, едновременно и татковци щото мъжете пречели на "развитото ни" видите ли. Пък и време за себе си да имаме....
С колата на работа и обратно, а вечерята - поръчка по телефона или готова храна каквато срещнем по пътя за вкъщи. Други са сготвили вместо нас, ние сме важни, нямаме време или не си цапаме кухнята. Е няма как!
Виж целия пост
# 170
Храната в САЩ определено помага да се качват килограми. Казвам го като човек, който използва всяка удобна възможност да ходи и който има възможност да купува качествена храна. И все пак съм с 20 кг повече отколкото като пристигнах тук. Освен това метаболизмът се променя с възрастта, та не е само до желание. Дори чревната микрофлора се променя след време под въздействие на различни фактори, което има огромно значение за метаболизма - 99% от гените в нас не са човешки.
Виж целия пост
# 171
Не познавам нито един човек, който да е отслабнал (съзнателно и желано), и да не е по-щастлив, по-жизнен и по-доволен от живота, отколкото е бил преди.

Трансформацията (пак повтарям - когато е съзнателна и желана) повишава изключително много качеството на живот във всички аспекти. Някои хора си смениха работата, други излязоха от токсични връзки, трети разшириха социалния си кръг, и се избавиха от самотата. Нормално - когато човек се харесва, самочувствието му се вдига, става по-уверен, и започва да иска по-добро отношение към себе си, съответно по-добър живот. Та не става въпрос само за здраве, а за личностната реализация като цяло.

И не разбирам тази двойнственост - ако е болест, защо хората трябва да се харесват и да си стоят, каквито са? Не е ли по-правилният съвет да се лекуват? Не е ли редно да има профилактика и здравна превенция? Обикновено болестите ги лекуваме и гледаме да се отървем от тях, никой не казва "Супер си с тази екзема, много ти отива, харесвай се каквато си!" Rolling Eyes А затлъстяването хем е болест, хем да си го харесваме? Не разбирам, наистина.
Виж целия пост
# 172
Цитат
Не е ли редно да има профилактика и здравна превенция?

Каква превенция и профилактика, хората искат вълшебно хапче - да ядат неограничено и да са слаби. Е, дадоха им го и очевидно много хора са щастливи въпреки всички странични ефекти. Това е истината.
Лакомията не се лекува нито се профилактира за съжаление.
Имам близък, който пие по две шепи хапчета три пъти на ден и яде всеки път когато мине покрай храна в неограничени количества. Всички лекари му казват, че трябва да отслабне и не прави нищо по въпроса.
Виж целия пост
# 173
Науката напредва, измислили са Мунджаро и други препарати за тежките случаи. След 50 годишна възраст трябва да се яде адски малко само за да не се търкаляш, това е. Да смяташ, че можеш да се нахраниш до насита и да си с нормално тегло е илюзия. Колкото по-бързо човек го разбере, толкова по-добре.
И аз не съм фиданка и по критериите на Черна станция съм дебела, а  реално имам само 3 кг повече над нормалния BMI. Това е защото всеки ден си смятам калориите. Отпусна ли му края, 5 кг ще ми се лепнат за нула време. А после и още 5 и т.н.
Виж целия пост
# 174
Беа, колко смяташ нормалния БМИ? 25 или 20?
Виж целия пост
# 175
Ами, то не е концерт по желание как се смята индексът на телесната маса и в какви граници е нормалното тегло.
Виж целия пост
# 176
С напредването на възрастта, по принцип след 40 г. количеството храната трябва да се намалява в обратна пропорция на годините.
Спомням си преди няколко години, случайно попаднах на едно предаване по руска телевизия за среща на бившите съветски моделки от времето на Регина Збарская /Актуална за времето си манекенка. Даваха и филм за нея по нашата телевизия - "Червената Кралица"/.
Та, всички бяха типични руски баби - бели и много дебели Grinning, последна в студиото влезе една, която не беше мръднала като визия и физика, буквално като модел от списание.  На въпроса на водещата - как го постига и с какво се храни, отговорът ѝ беше - по един сандвич на ден - филийка с колбас или сирене, плод или зеленчук и 2 - 3 чая без захар. Всички в студиото гледаха така - Flushed
Тая картинка буквално ми се е запечатала в мозъка и всеки път когато ми прегладнее, първо си давам сметка какво съм изяла до този момент, а след това ми изплува картинка от предаването и апетита ми изчезва яко дим. Grinning
Виж целия пост
# 177
Лола, според моя ендокринолог нормалния индекс е между 19 и 25. Хапчета се дават при индекс над 30. Но някои го смятат 20, защото се води идеално тегло и затова питах. Мен лично в момента 25-26 ме устройва, като станат повече ми тежат и пречат. Като млада бях 20 и аз.
Виж целия пост
# 178
Ами то си има формули. Съвсем си е точно всичко, не е кой както си го желае за съжаление Simple Smile Аз съм супер на БМИ 23 или 24, хич не смятам да става 20, не е за мен.
Виж целия пост
# 179
В Дания като съм била, почти не видях дебели хора. Всички карат колело, дори да е много гадно времето, дори да са дълги разстоянията. Но и храната им е гадна, та предполагам че не ядат много. Качествени продукти, масово био и органик, но подправки изобщо не ползват, мазнина, захар и сол също мнооого пестеливо. И предполагам че като не е вкусно, не ядеш много и това улеснява нещата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия