Любители на котки - Тема 215

Проблемът е че беше успял. И после нещо се прецака.
Другият проблем е тишината и празнотата в дома - на Таня ѝ се натрупа много за кратко време.

Пиша за последно по тази тъжна тема, но ми се иска търсачките да хващат тази информация и да предпазя доколкото мога някое друго коте. И без това съществува твърде малко информация на български за препарата Сенвелго/ SENVELGO. Това е нов препарат за котки с диабет. Приема се през устата, не се налагат инжекции с инсулин по 2 пъти на ден, не се налага да се проверява кръвна захар преди всеки прием на инсулин и е много по-безобиден от инсулина за котки с по-лека форма на диабет. Дори излизали в ремисия. Но Сенвелго/ SENVELGO-то уби Наско. Дъщеря ми беше чела за разни странични ефекти и няколко пъти питаше въпросната млада докторка няма ли опасност. Обаче толкова уверено ни отговаряше и непрекъснато повтаряше, че те са там и ще реагират, че се съгласихме. След "дъжд качулка" вече попадаме на следните неща за Сенвелго/ SENVELGO:

1. Никога не трябва да се прилага, ако котето вече е имало кетоацидоза и е склонно да има кетони.
2. Не трябва да е прилаган инсулин.
3. Не трябва да е имало панкреатит.

Наско се беше преборил и с кетоацидоза, и с панкреатит. Беше 2-3 седмици на инсулин. Абсолютно неподходящ пациент за лечение със Сенвелго/ SENVELGO.

Не спираме да се обвиняваме, че не прочетохме навреме за всичко това. Предоверихме се на докторката, която до този момент действаше така успешно. Друг е въпросът, че може би този диабет беше вторичен, т.е. появил се е от нещо друго около панкреаса. Така и никога няма да узнаем дали е било някакво възпаление или нещо злокачествено, но е имало нещо, което пречи на панкреаса да подава произведения инсулин.

В тази връзка да кажа, че ни останаха отворени и инсулин, и Сенвелго/ SENVELGO. Бих искала да ги подаря, ако трябват на някое коте или куче (Сенвелго/ SENVELGO-то май не става за куче). Не знам как са като цени и дали изобщо си заслужава подаряването. И двете лекарства бяха в общите сметки, които плащахме.

Cruella_de_Vil, DM имат хубави котешки консерви.
Моята котка докато живееше на улицата, хапваше всичко. Сега е голям каприз.

Суха храна в момента й търся нещо да хареса, че не може само мокра. Последно уж хапваше на Роял канин за капризни котки, после на Про план пак за капризни, но напоследък ги отказва и тях.

Предложете ми много вкусна суха храна, моля!!!

Случайно някой да има или да е попадал на котила с котенца на около 2 месеца ?
Търсим дългокосместо или чисто беличко.
Ако някой има информация, моля пишете на ЛС.

Таня, благодаря за споделеното, дано не се налага никой да го узнава!!
Не се обвинявайте (макар да е трудно), понякога сякаш съдбата се намесва, всичко така се завихря, че човек няма време да помисли и прецени... Така било писано...

При дъщеря ми има 2 чисто черни дългокосмести. Но определено са по-големи. През юли сме ги снимали - https://www.bg-mamma.com/?topic=1888616.msg51357253#msg51357253 Предполагаме, че са братче и сестриче, защото едното е по-дребно от другото. Не съм на 100% сигурна, че ще ги хванем лесно, защото дъщеря ми ги храни от терасата. Не ги е доближавала. Иначе мъжът ми се сети, че познат търсел дом на бели котенца, но и те трябва да са поотраснали. Ще попита по-късно.

Аз виждах и от двата вида по групите във ФБ. Но сега не ги намирам...

Котенцата от тази публикация не са точно снежно бели, но са много интересен цвят.
https://www.facebook.com/photo?fbid=10163561686635592&set=pcb.38372213549088856

А това?
https://www.facebook.com/photo?fbid=1064495413011995&set=pcb.38368042856172592

Ще потърся и други.

https://www.facebook.com/photo?fbid=4514253905387990&set=pcb.1084326777819474

На дамата от първия линк писах още преди няколко дни. Бялото котенце било запазено (но явно постът не е обновен).

Но като цяло във ФБ трудно се добираш до коте. Навремето търсих трицветно и докато намеря, писах на няколко души. Или котенцата бяха вече запазени, или ме третираха едва ли не като престъпник, защото не могат да ми ровят в профила (аз във ФБ не качвам нищо и гледам да съм максимално анонимна) и това явно им пречи.

Там хем е пълно с котенца, хем трудно ги дават.

Има много котета по групите във ФБ.

Аз съм от Добрич - имаме група за Добрич и Варна. Но не знам относно транспорта как би могло да стане...

https://www.facebook.com/photo?fbid=4512184942362572&set=pcb.1773936040311840

https://www.facebook.com/photo?fbid=4510410535873346&set=pcb.38315463131430565

https://www.facebook.com/photo/?fbid=1456949106295320&set=gm.285 … y=143802962367638

Има, така е. Не е да няма.
Но първо аз самата имам доста условия (едното, от които е, че категорично търся малко котенце, защото адаптацията е по-лесна). Второ трябва да ми грабне сърцето и трето да успея да се доредя (а и за това си има условия).

Все пак две от котките ми са именно от ФБ, така че не е невъзможно. Но е тегаво.

Танче,  без думи съм! Тази уж докторка е била абсолютно некомпетентна! Поне да беше прочела листовката на производителя! Да се беше посъветвала с по-опитни колеги!
Не оставяйте това така! Един разговор със собственика на клиниката Поне! Да си подбира доктори, то с дипломи всеки втори вече... Умориха душичката!:broken_heart:

Много, много, много съжалявам за загубата ви, Таня Много се надявах и стисках палци да се пребори Наско Надничах за новини и се молех да се пребори заедно с нашето Марче (Мари), която на 5 октомври трябва да  стане на 14г.
Толкова се измъчихме от 16 септември до вчера, че може би са намалели оставащите от предполагаемите 9 живота, с един.
Всичко започна късно вечерта с котешка трева, малко по-различна от тази, която обикновено купувам. Задави се жестоко, започна се жестоко повръщане, до пяна стигна. Спря да се храни и да пие вода. Веднага я заведохме на вет. на следващата сутрин, последва инжекция с препарат за спиране на повръщането, палпиране - нищо не се откри. Не можеше или не искаше да яде. Препратиха ни по-късно в клиника със спешен прием, там не я седираха, искаха да времат кръв за изследвания като я държат ... естествено не успяха, въпреки че им обясних, че така няма да стане. Още една инжекция против повръщане и ни отпратиха у дома. Поискаха да им поведа Марчето седирана с една капсула, която получих в хартиен плик и по-късно видях, че не се вижда името на препарата, за да вземат кръв. Пратих ги по дяволите. Намерих 3та клиника, където най-накрая направиха нещата както трябва и по щадящ начин (на 7мия ден от задавянето). Марчето вече не повръщаше, но не се хранеше. Седираха я, кръвни - в норма, на рентген и ехограф видяха "нещо" обхващащо корема и черния дроб ... рухнах. От 10 години живеем в Люксембург, намерихме първата квартира трудно, защото имахме условие, да приемат Марчето ... Изписаха за следващите дни хапчета вместо инжекциите против повръщане. Запазих час за Компютърна Томография на корем във Франция, както препоръчаха от читавата клиника. Слава Богу резултатите отхвърлиха тотално съществуването на каквото и да било "нещо" в тялото и. Вероятно е било възпаление на корема. Точно на 10тия ден се изходи за първи път и много дълъг, абсолютно непокътнат, жилав стрък трева беше изхвърлен с акото. Сега спряхме медикаментите, лека полека започва да се храни сама, но още не мога да се успокоя, че мина ... Дано да е минало.
Сега и аз купувам какви ли не храни, само и само да започне да се храни по-нормално, че и тя е страшен каприз, но явно свързва храните, които харесваше с повръщането и ги отказва.

И Наско, а после и Боги и Кирчо бяха по на 6-7 месеца, когато ги взехме. Никакъв проблем не е имало с адаптацията. Да не говорим за Рижко, който беше на 7 години и за майка му, която дъщеря ми прибра преди няколко месеца и е може би на 16 години.

Иначе за сърцето е вярно. Котето трябва да те "грабне".

landlake5, дано Марчето се възстанови бързо!

Имам лош опит със събиране на вече възрастни индивиди и затова търся малко коте.
Може би аз не знам как точно става.

Миналата ни "тройка" се състоеше от два мъжки, които буквално се обичаха като братчета. Спяха заедно, ядяха заедно, играеха си постоянно, миеха се, търсиха се. Изобщо бяха много грижовни един към друг. Никога не са се били. Но вторият го взехме като малко коте и всичко стана много лесно. После доведох и женската ми котка, но тя вече беше на 2 години. Пробвахме какво ли не, но единият мъжки така и не я прие, постоянно я ловуваше. Принудихме се да ги разделим и така си живяха в мир и спокойствие докато ни напуснаха.

Сегашната ни "тройка" са две женски и един мъжки. Първо намерихме мъжкото, когато беше на около месец и нещо. И после доведохме и женските, и те да са били на около 2-3 месеца. Разбират се. Не са първи приятели, като предишните ни мъжки, но живеят в разбирателство и рядко се стига до някаква свада. Просто понякога в игрите някой е по-груб и на другия това не му харесва и го показва.
Тоест за мен приобщаването с бебе е по-успешно. Не ми се иска да се стига пак до разделяне на животни.

До характери е. Защото моят лош опит е с предишните ми два котарака. Живяха 2-3 години в сговор и приятелство и след това се скараха. После 10 години трябваше да ги държим в отделни стаи в един апартамент.