Любители на котки - Тема 215

Нашият Балу се строява до една стена, винаги една и съща, и гони сенки. Разперва лапи и се мята целия И не е оранжев, а графитено сив.

Те са като дечица!
Днес ще нощува в клиниката една млада бяло-сива писана, много дребничка. Утре следобед ще я кастрират. Ще постои 2-3 дни, ще обезпаразитим, и ще я върна до входа. Стиснете й палци утре в късния следобед, моля! Днес забравих да й направя снимки.

Здравейте, нашата котаранка се оказа с астма. Лекарят препоръча да потърсим Aerokat. Моля ако някой го е купувал да сподели откъде и как? Благодаря много!

Как поставиха диагнозата? Какви признаци има котето?
Питам, защото една лекарка беше изразила подобно мнение за Джуджи.
От време на време почва да издава звуци пдобни на давене.

Току-що попаднах на това

Благодаря!
И аз я видях, но е вече големичка.

Попаднах и на едно варненско бяло коте (вече го виждам навсякъде по групите). Изглежда на точната възраст, но е от Варна.

Отдавна не бях влизала в темата.
Тази сутрин реших да си ви нагледам и новината за Наско ме блъсна като стена в лицето.
Миличка Танче, приеми моите най искрени съболезнования за загубата на прекрасния Наско. И не се упреквайте за нищо. Когато Мая си отиде първото беше защо, как, какво се случи, аз съм виновна, вета е виновен, вселената е виновна, защо не забелязах по рано, защо не направих или направих, защо вета не направи, ами, ако, дали...Истината е, че няма виновни, дошъл е края и това, което е писано се случва. Не можем да променим съдбата. Затова, не се упреквайте, трудно е, боли, все си мислим, че е можело да направим още, да направим друго, но не е могло. Сега Наско е на друго място, там го чакат други душици, Мая ще го посрещне, ще е щастлив, няма да има болки, земния му път е завършил, донесъл е радост, обич, топлина, получил е дом, грижа, любов и си е отишъл в мир.
Прегръщам те силно, Таничка. И много съжалявам за загубата ви. Сега боли, дълго ще боли, но после хубавите спомени ще стоплят сърцето ти и дори спомняйки си за веселите моменти с Наско ще се усмихваш. Плача за него и защото и моите спомени около загубата на Мая се върнаха. Не мога да я прежаля, но се сещам за веселите случки с нея и се усмихвам през сълзи.
Още веднъж, прегръщам те от все сърце.

Стейси, стискам силно палци за Женка.

Снощи прочетох, че поетът Недялко Йорданов, на когото съм се възхищавала цял живот, е пуснал пост, че вече няма кой да гледа кучето и котката, които си отглеждат в бургаската къща и заради това кучето щяло да бъде пратено в приют, а за котката търсят вариант. Но котката била сляпа.
Много ми стана тъжно. Разочаровах се.
Трябва да си много наивен /може вече и от възрастта при Недялко Йорданов/, за да смяташ, че сляпа котка ще свикне на друго място или пък куче ще живее добре в приют.
Дано да измислят друг вариант!

Защо да се разочароваш? Човекът е на 86, явно не може да се грижи вече. Не ги е захвърлил на улицата.

Да бе, не ги е захвърлил, а какво прави? Кучето е пратено в приют, а котката преди година е била изпратена в Германия в дом. Някакви жени са се погрижили да и намерят дом, а той е вдигнал вой до небето да му върнат котката. И ето върнали са я. За какво? За да я захвърли сега. Точно това прави. Захвърля животните. Няма да пиша какво точно мисля, защото ще ме баннат. Но това не е начина. Да наеме друг човек, който ще се грижи за имота му в Бургас. До сега човек се е грижел, но е починал, доколкото разбрах от писанията във фейсбук.

Защото няма значение на колко години си. Като си си взел животни, си поел ангажимент към тях. Жестоко е толкова години да са били обгрижвани и сега да се запратят незнайно къде. То дали на улицата, дали в приют - същата работа.

Конкретната ситуация е следната - тези животни винаги са живяли в къща с двор и за тях се е грижил друг човек, който сега е починал. Недялко Йорданов и семейството му са им се радвали само през лятото, когато са в тая къща. Просто трябва да се търси друг вариант и да се помисли и за безопасността и доброто съществуване на тия животни и занапред - те не са играчки и временно развлечение.

И аз мисля, че намирането на друг човек, който да продължи да се грижи за животните, както до сега, е най-добрия вариант. Дано да се сетят!

Написал е, че котката ще замине в Пловдив при жена, която е пожелала да се грижи за нея. Кучето е в приюта, на 14 години е и едвам ходи. Това е. Остаряваш и ставаш ненужен.

Копирам текста от личната страница на Недялко Йорданов

Скъпи и нескъпи приятели, извинявайте, че си позволих да поискам съчувствие за съдбата на Лъки и Шаро. Не малко от вас ме разбрахте и изразихте своето съчувствие, но и не малко изляха жестока болезнена помия върху мен 87 годишния поет. Милият Иванчо, на когото 9 месеца от годината Шаро и Лъки бяха любовта и грижите му в Бургаската ни къща везапно почина на 91 години. А живееше в приземния ни етаж цели 34 години и всъщност Лъки и Шаро бяха негови.  Ивана втора година храбро се бори с най-страшната болест и единствено през лятото си позволяваме да дойдем в Бургас. Аз не се оплаквам, но моите съграждани ме виждат как почти не мога да вървя. Извинявайте, че дадох публичност на проблема с желание за съвет. Получих от няколко личности такива обидни думи, които никога не съм имал в живота си  за мен и моята поезия. Въпреки това не съжалявам, че публикувах вчера молбата за съвет и помощ. Вече помощта дойде от една прекрасна жена, която наскоро е погребала своята котка и много ме помоли да й дам Лъки като ще мога да си я виждам когато поискам. Тя живее в Пловдив. Имам и предложения за Шаро и се надявам да избегна приюта. Но той горкият едва се движи, защото е вече 14 годишен.Все пак благодаря за вашата съпричастност и за съветите.
Сега ще публикувам едно стихотворение, което разказва за първите години на Лъки и Шаро.

СРЕЩУ ПРИРОДА

Едно котенце... Мъничко... Слепичко... Ранено...
Плачеше отвън пред къщи току що родено...
Аз го грабнах... Без да мисля... И го кръстих Лъки...
Все пак оживя горкото... Бяха страшни мъки.

Лъки... Сляпото момиче... Ходеше из двора...
И изпитваше... Защо ли?.. Страшен страх от хора...
И се гушваше... Абсурдно... В кучето ни старо...
А пък той... Типично куче... И се казва Шаро...

И така ... Първоначално Шаро бе гипсиран...
Ни да мръдне, ни да лайне... Стоп! Парализиран...
Знам ли аз какво му беше... Тъпо и противно...
Но търпеше ли търпеше... Жално... Инстинктивно...

Ала Лъки поизрасна... Беличко... Красиво...
И по всичко си личеше... Ще остане живо...
Тъкмо Шаро се предаде, гадни котараци
почнаха да обикалят с котешки мераци.

Тъй ли! Шаро ги разгони... От любов и ревност...
Куче с котка уж враждуват от дълбока древност...
Уж не се понасят никак... Уж до кръв се мразят...
Ама ха де...Шаро с Лъки май, че ще загазят...

В крайна сметка всеки носи своята порода.
Няма начин да излъжат майката природа.
И не щеш ли, че се случи... Лъки със коремче...
И роди... Две чернобели... В двора... За кадемче...

Таткото съсед... И черен... Работата ясна...
Но от страх... От тук нататък даже не се вясна...
Шаро виеше... Прибра се в своята колиба...
Сякаш със камшик жестоко някой го нашиба...

Но най-странно... Лъки беше някак раздвоена...
Котенцата ѝ умряха... Няма два-три дена...
Тя не си поплака даже... Кротко си мълчеше...
Шаро пак излезе... Всичко бе тъй както беше...

И за да не се повтори тази изневяра
моментално се намеси тук ветеринара.

Тъжно ми е... Болно ми е... Но пък са щастливи.
Лапичките й играят с космите му сиви...
Той старателно я ближе и ръмжи доволен
дълго, дълго всяка вечер без да бъде молен...

Мисля си... Любов какво е... Странно е... От Бога...
Щастие ли или мъка?.. Може би тревога?..
Идва Тя.... На бой решена... Още там... На входа...
Срещу смърт... И срещу всичко... И срещу природа.

Не съм проверявала днес дали е писал нещо ново. Не смеех да проверя.........
Много тъжно, много. Според мен на тази възраст той дори не осъзнава какви са точните последици от решенията му - толкова ли няма край себе си и по-млади и по-разумни хора...

Дано да се намери някой, който да се реши да даде дом на това възрастно куче. Случаят е с широка гласност.

utro77 редактирах по-горе и добавих какво е написал.

Разхвърля ги като вещи и се изкарва жертва... Ех...