Любители на котки - Тема 215

Почерпете се за здравето на Мишето! Трябваше официалното й име да е Мишел, но стана Михаела (като ме ядоса )
Почерпете и косматковците



А ей я и нея

нека си яде котанката. Сега расте с дни. Така е с всички малки. Дали ще стане огромна... аз американските котки ги намирам за по-едрички. Но може и да се заблуждавам.

Като казах американските котки та се сетих... имаше една потребителка преди години, която живееше в САЩ. Котката ѝ беше сякаш така забележимо едричка спрямо тукашните. Някой помни ли потребителката? Аз съм забравила ника.

Не мога да я претегля на моя кантар, дръгата седмица ще я водя на ветеринар.

Днес я запознахме с на сестра ми кучето, че ще трябва да й я оставя в края на месеца... Голям смях падна - хем са любопитни, хем много ги е страх. Шанел се наежи, изви гръб и стана двойна, съскаше му, но ходеше да го търси къде е. Не знам дали ще им се получи, бе съм обнадеждена.

Защо… , за Ивекс ли говориш? С коте Уши?

По-скоро за Дидитка с коте Богданка. Имаше и една Мис Нели с Бекончо и Яйчице. Бекончо беше закръглен.

А! точно за Дидитка с коте Богданка. Какво стана с тях?

Нямам представа. Беше активна докато не беше семейна. Почти спря да пише, когато роди първото си детенце, а след второто май писа само веднъж. 😃 Или няма време за губене, или форумът ѝ е омръзнал.

Привет. Нямам много време за форума и пиша рядко.  Но сега съм в отпуск и наваксвам с кафето. След смяната на времето Бети ме буди редовно около 4 през нощта и докато не стана не мирясва. Днес даже ми пречи на компютъра докато довършвах една задача.

Две забавни снимки от вчерашната среща. Първо се беше качила на плота и го наблюдаваше от високо, после малко по малко го доближи, но пак му съскаше. Накрая го изпрати до вратата. Някой има ли опит с куче, какви са шансовете да се сприятелят?

Аз имам голям опит






Но преди да се стигне до тези дружески отношения беше Студената война.
Когато доведох кучето Дейзи, тя беше 1 килограмов страшен звяр на 4 месеца

Тогава имах две котки. И двете се скриха на най-скришните възможни места. И така излизаха само да ядат през нощта и да ходят до тоалетна. Това продължи повече от месец. След това разбраха, че звяра не е толкова страшен, и най-вече могат да го набият ако се налага.
После се сприятелиха.

Здравейте!

Имам котарак на 4 години, кастриран, казва се Рагнар. Осиновен от организация. Грижа се за него от малко преди да навърши годинка.
Вчера приветствахме ново попълнение към семейството - 2-годишна дама, казва се Фрея. Осиновена от същата организация, от която взех Рагнар.
Тъй като в апартамента ни няма врати освен на банята и тоалетната, се наложи да ги запознаем доста набързо вместо постепенно както е препоръчително.
Рагнар винаги е бил изключително социален, гальовен, добър. Никога не го бях чувала да съска или да ръмжи... до вчера. Фрея също е много социална, гальовна, любопитна и игрива.
Първоначално я затворихме в банята, но тя не желае да стои затворена. Изпадна в истерия. От организацията ни препоръчаха да я пуснем и двамата да се опознават постепенно, да наложат сами свои граници - направихме го. Купичките им с храна и вода, както и тоалетните, са разделени в две отделни стаи, всеки си знае неговото място.
Нощта премина сравнително тежко. Аз легнах в едната стая заедно с Рагнар, приятелят ми в другата стая заедно с Фрея. Само че Фрея реши да патрулира (нормално поведение), от което пък Рагнар се дразни... Преживя се някак нощта.
Тъй като аз съм "човекът" на Рагнар, му обръщам повече внимание, галя го, говоря му, играем си. Искам да го успокоя, че това, че има още едно коте не означава, че ще спра да го обичам и да се грижа за него, както до момента. Междувременно, приятелят ми изгражда връзка с Фрея.

Днес има малък напредък - двамата стоят в една стая, легнали на различни места и дремват.
Но вчера, след запознанството им, се почувствах като най-ужасният човек и абсолютен провал като "котешка майка". Поревах си, няма да лъжа.
Това, което ме успокоява доста, е, че и двамата имат апетит и ходят нормално до тоалетна. А тя се чувства вече доста комфортно.

Малко след дъжд качулка, ама... Всякакъв съвет как мога да улесня този процес за тях (по-скоро за Рагнар), а и за нас, е добре дошъл.

Мила, първата снимка е чудесна! Много онагледяващо!

Bloodletter, да и най-кроткото животно, което никога не е ръмжало или съскало, може да се превърне в дзвер ако не харесва новото попълнение. И да, ревнуват, тъгуват, понякога видимо отслабват. В темата е имало какви ли не случаи. Някои свикват, други не - седмиците се нижат една след друга, после месеците. И вместо да се подобрят нещата се влошават. Вкъщи беше така. Други пък се адаптират, спиятеляват и после търчат волни като екзотични братя както е например при Cardu. Няма гарантирана рецепта, няма и еднакви случи. Въоръжете се с търпение.

Сърцето ми се къса, че ще трябва да оставя Шанел за няколко седмици. Тъкмо сега ни е времето да се сдушаваме, тя е малка. Дано ми прости. Пътуването беше ясно за мен, но котето ми е подарък. Пътувам често и не бих си взела коте, но така стана...

Е, нали все пак ще се върнеш в един момент. Пак ще си те припомни.

Помнят. Не се огорчавай, ако след отсъствието ти изсъска и направи четка. Ориентират се по миризмата, а нейната върху теб ще е изчезнала. Дъщеря ми често отсъства и при всяко идване е посрещана войнствено. После разбира коя е и е много смешно гузното й усукване.