Имат ли си село децата ви?
- Публикувана: 16 май 2007, 01:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 15:18 ч.
# 60
16 май 2007, 14:59 ч.
Нямам си село, детето ми също си няма село, но си има Варна, има си и Бургас
Виж целия пост
# 61
16 май 2007, 15:03 ч.
Ние пък си имаме Ловеч 
Селската атмосфера никога не ми е била по вкуса. Градско чедо съм си аз
И на малката не мисля, че би и била с тези нейни страхове от де що гадини има.
В Ловеч, хем спокойно, хем чист въздух и рекичка има и Стратеш и Башбунар, ако искаш поляни. А животни искаш ли, има си страхотен зоопарк
Тъкмо моята гледа животните през решетка и по-малко пищи 
Виж целия пост
Селската атмосфера никога не ми е била по вкуса. Градско чедо съм си аз
И на малката не мисля, че би и била с тези нейни страхове от де що гадини има.В Ловеч, хем спокойно, хем чист въздух и рекичка има и Стратеш и Башбунар, ако искаш поляни. А животни искаш ли, има си страхотен зоопарк
Тъкмо моята гледа животните през решетка и по-малко пищи
# 62
16 май 2007, 15:14 ч.
Село, не. Имаме си Силистра. Татито ни е от там и все е възможност за разнообразие.
Виж целия пост
# 66
16 май 2007, 15:56 ч.
Моите родители са в град и там децата са все едно тук - оживена улица, само под надзор.
Родителите на мъжа ми са в малък град, в тих квартал и там са точно като на село.
Иначе лелята на мъжа ми живее на село, на 100км от София и там най-често децата беснеят
Виж целия пост
Родителите на мъжа ми са в малък град, в тих квартал и там са точно като на село.
Иначе лелята на мъжа ми живее на село, на 100км от София и там най-често децата беснеят
# 67
16 май 2007, 15:59 ч.
Много обичах да прекарвам лятните ваканции на село при прабаба ми 
Диана няма, освен ако не борим няколко уикенда на вилата до София, когато сме в България. Но затова пък живее в къща с голяма градина, с пързалки, люлки, пясъчник.
Виж целия пост
Диана няма, освен ако не борим няколко уикенда на вилата до София, когато сме в България. Но затова пък живее в къща с голяма градина, с пързалки, люлки, пясъчник.
# 68
16 май 2007, 16:01 ч.
Първа опция. Малко селце, в което всички сме някакви братовчеди. Много голям род и когато отидох за първи път ми беше много мило.
Виж целия пост
# 70
16 май 2007, 16:33 ч.
Аз си имах село и ваканциите там за нищо на света не бих ги заменила с нещо друго. Прекрасно време беше. 
И детето ми си има село, но при него положението е дрог. При нас селото не е свързано с баби или дядовци, а с една близо 150-годишна къща, останала на майка ми от нейната майка. Там никой не живее, нито пък има човек, на когото да плащаме, за да поддържа поне двора. Когато бях малка прекарвах доста време там, защото майка ми е учителка, а татко - Бог да го проти, беше актьор - тоест и двамата имаха големи отпуски. С две думи - цяло лято бях на село. събирахме се деца от цяла България, страшен купон беше. С дъщеря ми обаче няма как да стане, тъй като моята отпуска е малка, а мъжът ми има важни ангажименти дори през лятото. С майка ми пък не смея да я пусна, защото селото е вече обезлюдено и наоколо няма комшии. А малката с такъв копнеж чака времето, когато ще отидем на село. Затова прави друго: през седмица прекарваме по един дълъг уикенд, започващ още от петък, там. Това там обаче е на 300 км от София и пътуването е много. Но пък си заслужава.
Виж целия пост
И детето ми си има село, но при него положението е дрог. При нас селото не е свързано с баби или дядовци, а с една близо 150-годишна къща, останала на майка ми от нейната майка. Там никой не живее, нито пък има човек, на когото да плащаме, за да поддържа поне двора. Когато бях малка прекарвах доста време там, защото майка ми е учителка, а татко - Бог да го проти, беше актьор - тоест и двамата имаха големи отпуски. С две думи - цяло лято бях на село. събирахме се деца от цяла България, страшен купон беше. С дъщеря ми обаче няма как да стане, тъй като моята отпуска е малка, а мъжът ми има важни ангажименти дори през лятото. С майка ми пък не смея да я пусна, защото селото е вече обезлюдено и наоколо няма комшии. А малката с такъв копнеж чака времето, когато ще отидем на село. Затова прави друго: през седмица прекарваме по един дълъг уикенд, започващ още от петък, там. Това там обаче е на 300 км от София и пътуването е много. Но пък си заслужава.
# 71
16 май 2007, 22:49 ч.
Като малка живеех в къща и всичките ми съученици ме питаха - кога ще ти дойдем на гости в апартамента? Ха сега де. Обаче ми завиждаха за двора, дърветата за катерене, люлки и други екстри.
Сега живея в апартамент, но от март до октомври - ноември с малкия сме на село на вилата - двот, зеленина, място за игра и чист въздух. В началото на лятото ходим само петък, събота и неделя, но от 1 юни се преместваме там за постоянно.
Виж целия пост
Сега живея в апартамент, но от март до октомври - ноември с малкия сме на село на вилата - двот, зеленина, място за игра и чист въздух. В началото на лятото ходим само петък, събота и неделя, но от 1 юни се преместваме там за постоянно.
# 72
16 май 2007, 23:44 ч.
Нито аз, нито детето ми има село. Като ученичка много съжалявах за това, защото почти всички мои приятелки заминаваха за ваканциите там.
Виж целия пост
# 73
17 май 2007, 01:50 ч.
Аз ходех в родния си по-малък град през ваканциите, но детето ми няма да има къде да ходи ...
Виж целия пост
# 74
17 май 2007, 09:45 ч.
Има и много обича да ходи.Аз никога не съм имала селото е на бащата 
Виж целия пост
Препоръчани теми