Работа, CV-та, HR-и, съвети - 108

И любимото ми, аз сам се научих, никой не ми е помагал, аз защо да обяснявам.

Бих се обърнала към ръководител да обърне внимание. Не е нужно да се топи колегата, който не иска да обяснява, а да се посочи, че другият има пропуски и има нужда от повече подкрепа.
Имала съм подобни случаи, въпросът е дали новият колега си води записки и дали е достатъчно, за да разбере работата, или опитният не разполага с достатъчен капацитет, било то време, нерви, чисто като характер и подход, за да предаде знанията си. Но това е въпрос за мениджър или ръководител, той трябва да прецени ситуацията и да измисли план за разрешаването ѝ.

А така не се ли топи недообученият колега, който може би си води записки, има добра памет, справя се, но нарочно се крие информация от него, за да бъде спънат? Защо виновният, т.е. този, който отказва да обяснява, да не се рипортва, а трябва да го отнесат невинни?

Гадно е. Била съм в тая ситуация. Наследявам работа, не ми е дадена цялата комуникация с клиента, не ми е обяснено всичко. Имат информацията и нарочно не я дават, а аз половин ден като пате в кълчища, защото ровя и разследвам по едни мейл чейни. И ръководството се оказа, че е наясно. То едно ръководство, де, почнали като старт ъп и се развили до фирма с 20 човека. Не е някаква корпорация с правила, беше оцеляване.

Ще дам два отговора - чисто човешки и като мениджър.

Чисто човешки - щом някой пита, значи се чувства несигурен и иска да валидира случващото се. Никой не пита ей тъй за идеята, а защото или е забравил или не знае или е уплашен и несигурен. Аз отговрям обикновено, защото така е по-лесно: времето да отговоря е минутка- две, а времето за спор - 30 мин.
Обаче - факт е, че има хора, които много мразят да мислят. Кара се по системата "овча мисъл" и давайте да даваме.  И все не знае, не може и т.н. Ми дразни си. Затова и реакцията, че по 100 пъти се пита едно и също и се наерчват.

Сега като мениджър.
Имаме две хипотези + хиляди нюанси по средата. Аз ще разгледам двете крайни, като за междинките ще преливат реакции от едната и другата страна.
Едната крайност е незаинтересован обучаващ се. В тази ситуация ще изискам да се води база данни със записки (в тефтер, тетрадка или там квото, което лично ще дам + химикалка, да не е да се окаже, че тя е проблема).
Ще инвестирам време да го поизпитвам оттук оттам докато посвикне. Защо ще го правя - не, за да го унижавам, а за да разбере, че няма мърдане и трябва да се научи.
Втората крайност е самозабравил се синиър. Ако е това - ясно ще обясня на синиъра, че част от задълженията му са да онбордва новите и очаквам ако е видял проблеми със същия този онбординг, веднага да ми каже. Често, поради лични несимпатии, новите хора се демонизират, а истината е, че те не са виновни, но имат нещастието да не са симпатични на синиърите, настройва се колектива срещу тях и т.н. Естествено, тук синиърът ще го отнесе.

Тези крайни ситуации рядко са толкова крайни, а по-скоро са хилядите нюанси по средата. Във всеки случай - аз грубо отношение не търпя и източникът му ще си носи последствията.

Всъщност, сега се замислих, че имаме и трета хипотеза: аз (като мениджър) да съм виновна. В тази ситуация - внасям ред, дефинирам процес и правила и действаме.

Ако някой ме пита сто пъти едно и също, ще се подразня. Ако някой е над половин година на работа и още задава тъпи въпроси, също....
Никой не е длъжен да учи друг на основни неща, но има специфики за всяка фирма, в които човек трябва да бъде въведен.

Пример: Не трябва да обясняваш на назначен за счетоводител какво е баланс или ОПР и как да ги чете, но трябва да кажеш къде се осчетоводява нещо специфично за самата дейност.

Това не е топене за мен. Ако някой има пропуски, не разбирам защо няма да иска да бъдат адресирани. Правим лоша услуга на всеки, на когото не обръщаме внимание за проблемите. Същото ще важи и за другия колега, ако му куца менторството, той трябва да знае, че има над какво да работи и да му се напомни, че нов човек, както си го научиш, така ще работи и в крайна сметка е в твоя полза всичко да е наред.

Ти допускаш, че има пропуски от страна на питащите, а описаната ситуация за мен ясно показва, че има саботаж спрямо тях или куца менторството. Съответно пропуските са на тези, които отказват сътрудничество.  И отклоняването на отговорността от главния виновник е точно набеждаване на друг, който няма вина.

Работадетелят няма задължение да приеме оттеглянето на предизвестието, доколкото помня.

По другия въпрос - напълно се подписвам под мнението на Soul Free. Едно е да даваш информация за звената, договорите на компанията, друго е на финансов анализатор да обясняваш какво e vlookup и как се прави.

В повечето случаи мен лично са ме карали "да показвам методологията" на случайни задачи, демек да им кажа как да подходят и те само да изцъркат нещо. Еми, дразнила съм се много. И от дузина обучавани само двама са си записвали и водили бележки. На тях с удоволствие съм обяснявала. Ама да ми пишеш през 5 минути "а къде е тая папка"... и после да си в намериш сам, ако не ти отговорят отсреща е признак точно на мързел, готованчество и най- лекото съпротивление.

В момента не се сещам кога съм обяснила на някого нещо и той след кратко време да си е повторил въпроса. Също и съм забелязала, че ако някой не знае фирмената специфика, 99% е заради цялостна липса на обяснение, включително аз да не съм обяснила. В същото време онези, дето демонстрират раздразнение от въпроси и не обичат да обясняват, после демонстрират раздразнение и че някой не знае спецификата. Как точно се очаква да я научи - не е известно и не бива да се пита. После си оценяваме работата в екип и трябва оценката да е висока, защото сме все екипни играчи, нали.

Аз съм от хората, които вечно обясняват, така че всички са ме взели за мезе и се допитват дори за въпроси, за които въобще не съм правилният човек. Казвайки това, имам колеги, които наистина са просто мързеливи. Даже не говорим за джуниъри или работещи от вчера, просто това е манталитет, то и аз не помня всяка формула в Excel, ама просто ще питам Гугъл, не е квантова физика, но има доста, които ще отидат директно при някого да го питат. Смятам, че от там идва раздразнението, че често не са специфични въпроси, а неща, които можеш да намериш много лесно сам.