Щом Чачо от две години нищо не казва на репортери и журналисти за героите му значи има нещо което на него не му харесва. Не става на въпрос приятелката му и ако на него така му харесва няма смисъл за се задълбочава. Явно е влязъл в този период от живота му където не всичко е на всяка цена. Ако иска да снима ще снима , ако не , няма да е проблем за него. Пари има , любовта я има, просто всеки човек с времето се променя.
Виж целия пост
"МЕЧТАТА НА ЕШРЕФ"💥ЧААТАЙ УЛУСОЙ❤️Вдъхновение, талант и чар❤️Проекти, колеги, приятели - ТЕМА 40
- Публикувана: 28 авг. 2026, 14:13 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2026, 20:52 ч.
# 660
17 септ. 2026, 15:22 ч.
# 661
17 септ. 2026, 15:30 ч.
Не е това. Явно зависи и какви договори и клаузи подписва и изисква. Още не мога да повярвам на ЧУДОТО и Спомена на Мипком в Кан - Франция. Няма спор, че може да си позволи изобщо да не снима и да избира внимателно и не всичко е на всяка цена . Доказал се е вече и има изградена кариера и имидж и е финансово независими. Обича си професията и няма лесно да се откаже от камерите и актьорството.
За Ешреф Тек съм абсолютно убедена, че му е било готино и с кеф и хъс и финес го играеше и си личеше. Екшън му е в кръвта и плюс това беше много различно и предизвикателно от всичко досега.
Виж целия пост
За Ешреф Тек съм абсолютно убедена, че му е било готино и с кеф и хъс и финес го играеше и си личеше. Екшън му е в кръвта и плюс това беше много различно и предизвикателно от всичко досега.
# 662
17 септ. 2026, 15:45 ч.
Едно е какво се показва на екран , друго е самия той какво е мислил и какво са му дали като обещание. Нали затова са актьори лесно може да ни баламосват и да ни карат да мислим че всичко е цветя и рози.
А за франция явно са му дали много щедър чек иначе и там нямаше да отиде.
Виж целия пост
А за франция явно са му дали много щедър чек иначе и там нямаше да отиде.
# 663
17 септ. 2026, 15:53 ч.
Така е обещават се много неща и в началото всичко е красиво , но после изведнъж нещата се променят.
Не мисля, че са му платили за Кан - Франция , но и това е възможно . На мнение съм че го направи , защото са го убедили и е дал дума. Все пак се водят аркадаши с Бурак Саяшар. Проекта си е Хитов и Рейтингов , още една причина да го представят по света на пазара . Чаатай и Демет си имат голяма фен база и отделно и като общо двамата .
Виж целия пост
Не мисля, че са му платили за Кан - Франция , но и това е възможно . На мнение съм че го направи , защото са го убедили и е дал дума. Все пак се водят аркадаши с Бурак Саяшар. Проекта си е Хитов и Рейтингов , още една причина да го представят по света на пазара . Чаатай и Демет си имат голяма фен база и отделно и като общо двамата .
# 664
17 септ. 2026, 16:22 ч.
е да, но нали този бурак го обвиняват че е съсипал сериала и от нищото са го спрели.. още се търси причина за внезапния край.
от последните сериали на тимса ешрефа е на второ място от към рейтинг след чукурова. тешко не го броя защото е на държавния, но ако и него сложа е на трето място ешрефа по рейтинги.
в кан ходят или до договорни с марки или нещо друго пак свързано с пари. от града така бяха първо със синем после заедно с озан. реално погледнато турските сериали по друг начин ги рекламират в кан.
Виж целия пост
от последните сериали на тимса ешрефа е на второ място от към рейтинг след чукурова. тешко не го броя защото е на държавния, но ако и него сложа е на трето място ешрефа по рейтинги.
в кан ходят или до договорни с марки или нещо друго пак свързано с пари. от града така бяха първо със синем после заедно с озан. реално погледнато турските сериали по друг начин ги рекламират в кан.
# 665
17 септ. 2026, 16:51 ч.
Част 1:
„Здравей от нощта към деня.“
Последните листа по клоните. Небето се е предало на облаците. Корабите вдигат котва от пристанища, към които няма да се върнат. А ние засега сме на кея. Да видим колко дълго ще наблюдаваме спектакъла, наречен живот.
Трябва да се вслушаме в думите на Гьоте. Нали е казал, че човек трябва всеки ден да слуша малко музика, да прочете хубаво стихотворение, да види красива картина и, ако е възможно, да каже няколко смислени изречения. Ние сме готови да направим заедно поне няколко от тези неща, ако не всички. Както винаги, а особено що се отнася до музиката.
И то не просто да се оставим да ни понесе някаква мелодия, а да превърнем музиката в надежда с помощта на оркестър, на който живот дават деца.
Разбира се, ден преди 29 октомври ще бъдем изпълнени и с гордостта от Републиката.
Детският симфоничен оркестър Doğuş ще отбележи 102-рата годишнина на Републиката със специални концерти. Младите музиканти ще внесат празничната атмосфера на Деня на републиката в Galataport Istanbul чрез музиката.
С наближаването на своята 20-годишнина Детският симфоничен оркестър Doğuş добавя още един концерт към традиционните си концерти по случай Деня на републиката.
Оркестърът, съставен от около 70 ученици, ще пренесе празничното настроение по случай 102-рата годишнина на Републиката на площад Doğuş в Galataport Istanbul с два специални концерта.
Под ръководството на генералния музикален директор проф. Ренгим Гьокмен в концерта ще прозвучат произведения на редица композитори — от Вивалди и Моцарт до Хасан Ниязи Тура и Джемал Решит Рей, както и „Марш на 10-ата година“ и „Младежки марш“.
От години празнуваме Деня на републиката в Galataport с Детския симфоничен оркестър Doğuş. Всеки път за нас е особено вълнуващо да празнуваме Републиката заедно с нашите деца, които са бъдещето на Турция.
Разбира се, стараем се да избираме произведения, които едновременно вдъхновяват децата и доставят удоволствие на публиката — произведения, познати и обичани от широк кръг хора.
На концерта като солисти отново ще се срещнат с оркестъра цигулари, които са направили първите си стъпки именно в Детския симфоничен оркестър Doğuş и днес успешно развиват международните си кариери.
За нас е огромна чест да бъдем поканени отново, вече като възрастни музиканти, и сме наистина много щастливи да свирим заедно с приятелите си.
След толкова години отново да сме тук, да се срещнем и да бъдем заедно, ми носи съвсем различно вълнение, щастие и гордост. Когато виждам новите млади лица, се чувствам така, сякаш срещам себе си отпреди години. Като среща между миналото и настоящето.
Лицата се променят, но чувствата не се променят. Това място винаги ме е карало да се чувствам като у дома.
Този концерт на 29 октомври е много ценен за нас. Ще преживеем заедно празничната атмосфера на Деня на републиката.
Концертите ще се проведат на 29 октомври от 14:00 и 17:00 часа и ще бъдат отворени за всички.
През последните дни от уста на уста се разпространяват новини, че времето не тече хронологично, както винаги сме вярвали, а се огъва назад. Може би това е работа, която ще даде шанс на тази теория и ще свърже миналото с настоящето чрез един магически архив.
Министерството на културата и туризма и Генералната дирекция по кинематография ускориха дигитализирането на 13 500 кутии филмов материал, съдържащи и кадри от последния период на Османската империя и първите години на Републиката, за да бъдат предоставени на обществеността.
Генералната дирекция по кинематография към Министерството на културата и туризма дигитализира своя архив от хиляди филми. 13 500 кутии филмов материал, сред които има и кадри от последния период на Османската империя и първите години на Републиката, се прехвърлят в цифров формат, за да бъдат предоставени на обществеността.
Освен филми с документална стойност, архивът съдържа и късометражни филми, филми, представящи Турция, както и експериментални продукции. От тях 4752 кутии филми вече са дигитализирани.
Процесът на дигитализиране на старите филми е доста трудоемък и изисква специализирани знания. След като филмите бъдат почистени, те се прехвърлят на сканиращо устройство. Проверява се дали изображението и звукът са отделни и се синхронизират. След като бъде направен анализ на съдържанието и етикетите, материалът се преглежда отново.
Филмите от архива на Генералната дирекция по кинематография и архива на Министерството вече са достъпни в YouTube канала Sine.
За един любител на музиката е малка гордост сам да открие качествени албуми, за които не знаят много хора. Те винаги имат различен вкус. Но има и такива албуми, които са крайъгълни камъни както в музикално, така и в социологическо отношение. Именно тези албуми се превръщат в обща част от музикалната култура на всички, а подреждането им винаги е повод за дискусии.
Редакторите на The Telegraph се заеха със задачата и подредиха 50 албума, оставили дълбока следа в паметта на слушателите от различни музикални жанрове.
Вестник The Telegraph подреди 50-те най-добри албума на всички времена.
На първо място е „Abbey Road“ на The Beatles, превърнал се в икона не само заради песните в него, но и заради прочутата си обложка. Издаденият през 1969 г. албум съдържа незабравими песни като „Come Together“ и „Here Comes the Sun“.
Носителят на Нобелова награда за литература Боб Дилън е на второ място с албума „Blood on the Tracks“. Изпълнен с раздяла, съжаление и копнеж, албумът е издаден през 1975 г.
Албумът „What's Going On“, определян като шедьовър, поставил основите на модерния соул и R&B, нарежда Марвин Гей на трето място.
В списъка присъстват още Fleetwood Mac с „Rumours“, Pink Floyd с „The Dark Side of the Moon“ и Kate Bush с „Hounds of Love“.
Nirvana, една от най-популярните групи в гръндж музиката, влиза в топ 10 с албума „Nevermind“, а след нея се нарежда Бионсе с „Lemonade“, представител на по-новото поколение.
Daft Punk и The Rolling Stones също намират място в списъка — съответно на девето и десето място.
Вчера вечерта, въпреки силния югозападен вятър, дъжда и трафика, в Atatürk Kültür Merkezi имаше развълнувана публика. Причината беше бляскавата премиера на филма „Uykucu“, продуциран от Paul Films.
Екипът на филма, който събира звезди като Чаатай Улусой и Елчин Сангу с утвърдени имена като Тамер Левент и Дженгиз Бозкурт, се срещна с нас на сцената на АКМ и проведохме приятен разговор за „Uykucu“.
„Добре дошла в живота ми.“
„А ти с какво точно се занимаваш?“
„Аз просто пера мръсните дрехи.“
„В живота ми се появи една жена.“
„Значи сърцето ти омеква.“
„Милостивият и Всемилостивият показва милостта си.“
От „Gece Gündüz“ ви поздравяваме от Бейоглу — сърцето на изкуството, и от Atatürk Kültür Merkezi — сърцето на изкуството. Заедно сме на сцената на АКМ.
Тук можеше да се играят какви ли не неща, но с „Uykucu“ вие разбивате досегашните представи. От друга страна, със сигурност има и страни, които се припокриват с досегашната ви професионална история, както и такива, които са различни. Но сякаш именно историята изпъква на преден план.
Г-н Чаатай, какво бихте казали? Знаем, че има опасна борба, екшън, психологически трилър и персонаж на име Ферман.
Всъщност освен физически битки, филмът съдържа и емоционални конфликти. Това е историята на човек, който е изгубил своята идентичност и се опитва да я открие отново.
Разбира се, във филма има физически екшън, но емоционалните сблъсъци са много по-силно застъпени. Това е тежка драма, която се развива дълбоко и постепенно.
Разполагаме с хубава история, изградена върху много логична основа и прекрасно структурирана от сценариста ни. В нея има и много метафорични елементи.
Кюбилат — разбира се, няма как да не го споменем, сценаристът на филма. Преди това той се е откроил с много филми, но изглежда, че и този път ще накара хората много да говорят за него. Той има и много ключова роля в тази история.
Ние възприехме Ферман и Сайе като две ранени души.
Каква е тази рана? Можем ли да я разгледаме малко по-подробно, без да даваме твърде много спойлери?
Тази рана всъщност идва от травмите в миналото на Ферман. Той търси своя път, търси светлината и затова се насочва към суфизма. От гледната точка на Ферман това всъщност е история за търсенето на любовта.
При Сайе ситуацията е малко по-различна. Както самата Елчин казва, във филма се случва среща, при която двамата герои допълват липсващото един в друг.
Можем ли да го наречем малко „двойно безумие“? Тоест Сайе и Ферман двама герои ли са, които са едновременно проблемът и лекът един за друг?
Госпожо Елчин, вие какво ще кажете?
Може би това е опит да намериш лек, който идва от неочаквано място.
Ферман търси светлината. Той наистина се опитва да намери своя път и разкрива една страна от себе си, която не сме свикнали да виждаме.
При Сайе ситуацията е малко по-различна. Не можем да кажем много за нея, защото ще стане спойлер.
Историята върви към финала чрез преплитащите се пътища на героите и малко по малко започваме да разбираме накъде ще се развие тя и какво може да се случи след това.
От това, което аз разбирам, между Ферман и Сайе има една наистина магична среща. Това е нещо, което във всеки момент може да се развие във всяка посока. Казахте да не даваме спойлери, затова в момента само спекулирам.
Има едновременно много сладък конфликт и възможност за нещо красиво, но е необходим и някакъв балансиращ елемент. И предполагам, че именно тук се намесвате вие, г-н Ферит, с героя Афро.
Да, с героя Афро. Той е най-близкият приятел, партньор и същевременно съквартирант на Ферман. Той е свидетел на случващото се между Ферман и Сайе и на отношенията им. Донякъде изпълнява и ролята на посредник. Както казахте, той е персонажът, който осигурява този баланс.
„Какво да правим? Имаме гост. Нашият гост е тук.“
„Отворете прозорците. Брат ми Ферман ще полети.“
Вие сте актьор, който се е доказал в екшън филмите и продукциите от този жанр.
Благодаря ви.
И сега се появява персонажът Ферман. Каква е разликата му спрямо героите, които сте играли досега?
При Ферман физическият екшън е по-слабо застъпен в сравнение с предишните ми герои. Макар че отвън изглежда много студен и дистанциран, той всъщност няма толкова силна физическа динамика. За сметка на това вътрешният му ритъм е много силен заради нещата, които е преживял.
Освен това той има склонност към изкуството. Занимава се с ебру. Причината да го прави всъщност е свързана с миналото му. Чрез ебруто, играейки с цветовете, той се опитва отново да съживи някои от изгубените цветове в душата си. По този начин се опитва да внесе цвят и в безцветния си живот.
Г-н Чаатай, а вие имали ли сте някога досег с ебру? Имали ли сте някаква връзка със суфизма? Случвало ли се е някоя идея да ви привлече и да я последвате?
С ебру не съм се занимавал, но рисувах. Имам усет към рисуването. Понякога рисувам с маслени бои, понякога с молив. Затова сравнително бързо разбрах какво е необходимо.
При ебру трябва да се правят много по-малки и внимателни движения. Почти няма място за грешка и не можеш просто да изтриеш и да започнеш отначало. Затова трябва много добре да предвидиш накъде ще те отведе всяко твое движение и да го направиш планирано.
Госпожо Елчин, какво открихте от себе си в Сайе?
Не бих казала, че съм открила много от себе си в Сайе. Нейният характер всъщност е коренно различен от моя. Но именно това беше един от елементите в историята на Месневи, които ме привлякоха.
Важно е персонажът да не е непременно близък до твоя собствен характер. Не обичаш даден герой само защото има нещо общо с теб.
Понякога харесваш един персонаж, но историите на други герои те докосват още по-силно. Мисля, че при Ферман е точно така.
Това, че той търси себе си по един напълно различен път и по напълно различен начин, е нещото в тази история и в Месневи, което най-много ме впечатли.
Дори когато нямах снимки, когато снимаха някои от сцените, свързани с Месневи, отивах на снимачната площадка, защото исках да бъда там. И това ми действаше много добре.
В този смисъл историята на Ферман ми се струва още по-впечатляваща.
„Защо ме гледаш така?“
„Как?“
„Като че ли си влюбен.“
„А какво е любовта, ако не двама души да покажат раните си един на друг?“
Сега сме заедно с Тамер Левент и Баръш Фала. Вече поговорихме малко и с младите актьори, но вие двамата изпълнявате много специални и ключови роли във филма.
Г-н Левент, г-н Фала, в историята има и елементи на мевлевийството и суфизма. Суфизмът е вплетен в един от пластовете на историята по много красив начин.
И вие, разбира се, изпълнявате много важна роля в това отношение.
Да.
Когато тръгнем от суфизма, сякаш оставаме с впечатлението, че на преден план стоят по-скоро мистичните ценности. Сякаш няма обяснение за чудесата и за нещата, които се случват — те просто се случват. Съществува някакво разбиране, че това са божествени събития и не трябва да бъдат прекалено подлагани на съмнение.
Но при Мевляна аз сякаш виждам едно по-реалистично проявление на суфизма. Думите му и изреченията, които са се превърнали в част от живота ни, ми звучат изключително реалистично.
Той сякаш казва: „Старото си отиде, скъпи мой. На нас са ни нужни нови неща.“
Под „ново“ сякаш има предвид, че времето се променя и че всеки процес на промяна се увенчава с нов продукт, който от своя страна води до създаването на нови процеси.
А Мевляна е живял през XII век, нали? Затова се питам — когато разглеждаме Мевляна в контекста на суфистката литература, виждали ли сме го само от мистичната му страна или и от реалистичната?
Във филма аз също смятам, че играя един реалистичен човек. Човек, който се сблъсква с противоречията на живота, с проблемите и слабостите, които срещаме в него.
Това звучи малко метафорично, но сякаш напомня за един начин на мислене, който би трябвало да притежаваме.
„А ти с какво точно се занимаваш?“
„Аз просто пера мръсното.“
„В живота ми се появи една жена.“
„Значи сърцето ти омеква.“
„Милостивият и Всемилостивият показва милостта си.“
В тази история, която на пръв поглед изглежда като екшън и психологически трилър, но с разговорите разкрива все повече свои пластове — какво всъщност представлявате вие?
Тамер аби го каза много добре и го обясни прекрасно. За мен е удоволствие да седя до теб.
За мен системата играе някакви странни игри. В наши дни това стана и много по-видимо. Хаосът и разтърсването на всичко около нас правят много неща по-видими.
Аз винаги казвам, че съм човек, който отдава голямо значение на любовта. И говоря за любовта във всичките ѝ форми — не само любовта към партньора или приятеля, но и любовта към работата, към създаването, към ценностите.
Смятам, че има сериозна атака срещу тези ценности. А от друга страна, сякаш се създава усещането, че тези ценности изобщо не съществуват.
Виж целия пост
Част 1:
„Здравей от нощта към деня.“
Последните листа по клоните. Небето се е предало на облаците. Корабите вдигат котва от пристанища, към които няма да се върнат. А ние засега сме на кея. Да видим колко дълго ще наблюдаваме спектакъла, наречен живот.
Трябва да се вслушаме в думите на Гьоте. Нали е казал, че човек трябва всеки ден да слуша малко музика, да прочете хубаво стихотворение, да види красива картина и, ако е възможно, да каже няколко смислени изречения. Ние сме готови да направим заедно поне няколко от тези неща, ако не всички. Както винаги, а особено що се отнася до музиката.
И то не просто да се оставим да ни понесе някаква мелодия, а да превърнем музиката в надежда с помощта на оркестър, на който живот дават деца.
Разбира се, ден преди 29 октомври ще бъдем изпълнени и с гордостта от Републиката.
Детският симфоничен оркестър Doğuş ще отбележи 102-рата годишнина на Републиката със специални концерти. Младите музиканти ще внесат празничната атмосфера на Деня на републиката в Galataport Istanbul чрез музиката.
С наближаването на своята 20-годишнина Детският симфоничен оркестър Doğuş добавя още един концерт към традиционните си концерти по случай Деня на републиката.
Оркестърът, съставен от около 70 ученици, ще пренесе празничното настроение по случай 102-рата годишнина на Републиката на площад Doğuş в Galataport Istanbul с два специални концерта.
Под ръководството на генералния музикален директор проф. Ренгим Гьокмен в концерта ще прозвучат произведения на редица композитори — от Вивалди и Моцарт до Хасан Ниязи Тура и Джемал Решит Рей, както и „Марш на 10-ата година“ и „Младежки марш“.
От години празнуваме Деня на републиката в Galataport с Детския симфоничен оркестър Doğuş. Всеки път за нас е особено вълнуващо да празнуваме Републиката заедно с нашите деца, които са бъдещето на Турция.
Разбира се, стараем се да избираме произведения, които едновременно вдъхновяват децата и доставят удоволствие на публиката — произведения, познати и обичани от широк кръг хора.
На концерта като солисти отново ще се срещнат с оркестъра цигулари, които са направили първите си стъпки именно в Детския симфоничен оркестър Doğuş и днес успешно развиват международните си кариери.
За нас е огромна чест да бъдем поканени отново, вече като възрастни музиканти, и сме наистина много щастливи да свирим заедно с приятелите си.
След толкова години отново да сме тук, да се срещнем и да бъдем заедно, ми носи съвсем различно вълнение, щастие и гордост. Когато виждам новите млади лица, се чувствам така, сякаш срещам себе си отпреди години. Като среща между миналото и настоящето.
Лицата се променят, но чувствата не се променят. Това място винаги ме е карало да се чувствам като у дома.
Този концерт на 29 октомври е много ценен за нас. Ще преживеем заедно празничната атмосфера на Деня на републиката.
Концертите ще се проведат на 29 октомври от 14:00 и 17:00 часа и ще бъдат отворени за всички.
През последните дни от уста на уста се разпространяват новини, че времето не тече хронологично, както винаги сме вярвали, а се огъва назад. Може би това е работа, която ще даде шанс на тази теория и ще свърже миналото с настоящето чрез един магически архив.
Министерството на културата и туризма и Генералната дирекция по кинематография ускориха дигитализирането на 13 500 кутии филмов материал, съдържащи и кадри от последния период на Османската империя и първите години на Републиката, за да бъдат предоставени на обществеността.
Генералната дирекция по кинематография към Министерството на културата и туризма дигитализира своя архив от хиляди филми. 13 500 кутии филмов материал, сред които има и кадри от последния период на Османската империя и първите години на Републиката, се прехвърлят в цифров формат, за да бъдат предоставени на обществеността.
Освен филми с документална стойност, архивът съдържа и късометражни филми, филми, представящи Турция, както и експериментални продукции. От тях 4752 кутии филми вече са дигитализирани.
Процесът на дигитализиране на старите филми е доста трудоемък и изисква специализирани знания. След като филмите бъдат почистени, те се прехвърлят на сканиращо устройство. Проверява се дали изображението и звукът са отделни и се синхронизират. След като бъде направен анализ на съдържанието и етикетите, материалът се преглежда отново.
Филмите от архива на Генералната дирекция по кинематография и архива на Министерството вече са достъпни в YouTube канала Sine.
За един любител на музиката е малка гордост сам да открие качествени албуми, за които не знаят много хора. Те винаги имат различен вкус. Но има и такива албуми, които са крайъгълни камъни както в музикално, така и в социологическо отношение. Именно тези албуми се превръщат в обща част от музикалната култура на всички, а подреждането им винаги е повод за дискусии.
Редакторите на The Telegraph се заеха със задачата и подредиха 50 албума, оставили дълбока следа в паметта на слушателите от различни музикални жанрове.
Вестник The Telegraph подреди 50-те най-добри албума на всички времена.
На първо място е „Abbey Road“ на The Beatles, превърнал се в икона не само заради песните в него, но и заради прочутата си обложка. Издаденият през 1969 г. албум съдържа незабравими песни като „Come Together“ и „Here Comes the Sun“.
Носителят на Нобелова награда за литература Боб Дилън е на второ място с албума „Blood on the Tracks“. Изпълнен с раздяла, съжаление и копнеж, албумът е издаден през 1975 г.
Албумът „What's Going On“, определян като шедьовър, поставил основите на модерния соул и R&B, нарежда Марвин Гей на трето място.
В списъка присъстват още Fleetwood Mac с „Rumours“, Pink Floyd с „The Dark Side of the Moon“ и Kate Bush с „Hounds of Love“.
Nirvana, една от най-популярните групи в гръндж музиката, влиза в топ 10 с албума „Nevermind“, а след нея се нарежда Бионсе с „Lemonade“, представител на по-новото поколение.
Daft Punk и The Rolling Stones също намират място в списъка — съответно на девето и десето място.
Вчера вечерта, въпреки силния югозападен вятър, дъжда и трафика, в Atatürk Kültür Merkezi имаше развълнувана публика. Причината беше бляскавата премиера на филма „Uykucu“, продуциран от Paul Films.
Екипът на филма, който събира звезди като Чаатай Улусой и Елчин Сангу с утвърдени имена като Тамер Левент и Дженгиз Бозкурт, се срещна с нас на сцената на АКМ и проведохме приятен разговор за „Uykucu“.
„Добре дошла в живота ми.“
„А ти с какво точно се занимаваш?“
„Аз просто пера мръсните дрехи.“
„В живота ми се появи една жена.“
„Значи сърцето ти омеква.“
„Милостивият и Всемилостивият показва милостта си.“
От „Gece Gündüz“ ви поздравяваме от Бейоглу — сърцето на изкуството, и от Atatürk Kültür Merkezi — сърцето на изкуството. Заедно сме на сцената на АКМ.
Тук можеше да се играят какви ли не неща, но с „Uykucu“ вие разбивате досегашните представи. От друга страна, със сигурност има и страни, които се припокриват с досегашната ви професионална история, както и такива, които са различни. Но сякаш именно историята изпъква на преден план.
Г-н Чаатай, какво бихте казали? Знаем, че има опасна борба, екшън, психологически трилър и персонаж на име Ферман.
Всъщност освен физически битки, филмът съдържа и емоционални конфликти. Това е историята на човек, който е изгубил своята идентичност и се опитва да я открие отново.
Разбира се, във филма има физически екшън, но емоционалните сблъсъци са много по-силно застъпени. Това е тежка драма, която се развива дълбоко и постепенно.
Разполагаме с хубава история, изградена върху много логична основа и прекрасно структурирана от сценариста ни. В нея има и много метафорични елементи.
Кюбилат — разбира се, няма как да не го споменем, сценаристът на филма. Преди това той се е откроил с много филми, но изглежда, че и този път ще накара хората много да говорят за него. Той има и много ключова роля в тази история.
Ние възприехме Ферман и Сайе като две ранени души.
Каква е тази рана? Можем ли да я разгледаме малко по-подробно, без да даваме твърде много спойлери?
Тази рана всъщност идва от травмите в миналото на Ферман. Той търси своя път, търси светлината и затова се насочва към суфизма. От гледната точка на Ферман това всъщност е история за търсенето на любовта.
При Сайе ситуацията е малко по-различна. Както самата Елчин казва, във филма се случва среща, при която двамата герои допълват липсващото един в друг.
Можем ли да го наречем малко „двойно безумие“? Тоест Сайе и Ферман двама герои ли са, които са едновременно проблемът и лекът един за друг?
Госпожо Елчин, вие какво ще кажете?
Може би това е опит да намериш лек, който идва от неочаквано място.
Ферман търси светлината. Той наистина се опитва да намери своя път и разкрива една страна от себе си, която не сме свикнали да виждаме.
При Сайе ситуацията е малко по-различна. Не можем да кажем много за нея, защото ще стане спойлер.
Историята върви към финала чрез преплитащите се пътища на героите и малко по малко започваме да разбираме накъде ще се развие тя и какво може да се случи след това.
От това, което аз разбирам, между Ферман и Сайе има една наистина магична среща. Това е нещо, което във всеки момент може да се развие във всяка посока. Казахте да не даваме спойлери, затова в момента само спекулирам.
Има едновременно много сладък конфликт и възможност за нещо красиво, но е необходим и някакъв балансиращ елемент. И предполагам, че именно тук се намесвате вие, г-н Ферит, с героя Афро.
Да, с героя Афро. Той е най-близкият приятел, партньор и същевременно съквартирант на Ферман. Той е свидетел на случващото се между Ферман и Сайе и на отношенията им. Донякъде изпълнява и ролята на посредник. Както казахте, той е персонажът, който осигурява този баланс.
„Какво да правим? Имаме гост. Нашият гост е тук.“
„Отворете прозорците. Брат ми Ферман ще полети.“
Вие сте актьор, който се е доказал в екшън филмите и продукциите от този жанр.
Благодаря ви.
И сега се появява персонажът Ферман. Каква е разликата му спрямо героите, които сте играли досега?
При Ферман физическият екшън е по-слабо застъпен в сравнение с предишните ми герои. Макар че отвън изглежда много студен и дистанциран, той всъщност няма толкова силна физическа динамика. За сметка на това вътрешният му ритъм е много силен заради нещата, които е преживял.
Освен това той има склонност към изкуството. Занимава се с ебру. Причината да го прави всъщност е свързана с миналото му. Чрез ебруто, играейки с цветовете, той се опитва отново да съживи някои от изгубените цветове в душата си. По този начин се опитва да внесе цвят и в безцветния си живот.
Г-н Чаатай, а вие имали ли сте някога досег с ебру? Имали ли сте някаква връзка със суфизма? Случвало ли се е някоя идея да ви привлече и да я последвате?
С ебру не съм се занимавал, но рисувах. Имам усет към рисуването. Понякога рисувам с маслени бои, понякога с молив. Затова сравнително бързо разбрах какво е необходимо.
При ебру трябва да се правят много по-малки и внимателни движения. Почти няма място за грешка и не можеш просто да изтриеш и да започнеш отначало. Затова трябва много добре да предвидиш накъде ще те отведе всяко твое движение и да го направиш планирано.
Госпожо Елчин, какво открихте от себе си в Сайе?
Не бих казала, че съм открила много от себе си в Сайе. Нейният характер всъщност е коренно различен от моя. Но именно това беше един от елементите в историята на Месневи, които ме привлякоха.
Важно е персонажът да не е непременно близък до твоя собствен характер. Не обичаш даден герой само защото има нещо общо с теб.
Понякога харесваш един персонаж, но историите на други герои те докосват още по-силно. Мисля, че при Ферман е точно така.
Това, че той търси себе си по един напълно различен път и по напълно различен начин, е нещото в тази история и в Месневи, което най-много ме впечатли.
Дори когато нямах снимки, когато снимаха някои от сцените, свързани с Месневи, отивах на снимачната площадка, защото исках да бъда там. И това ми действаше много добре.
В този смисъл историята на Ферман ми се струва още по-впечатляваща.
„Защо ме гледаш така?“
„Как?“
„Като че ли си влюбен.“
„А какво е любовта, ако не двама души да покажат раните си един на друг?“
Сега сме заедно с Тамер Левент и Баръш Фала. Вече поговорихме малко и с младите актьори, но вие двамата изпълнявате много специални и ключови роли във филма.
Г-н Левент, г-н Фала, в историята има и елементи на мевлевийството и суфизма. Суфизмът е вплетен в един от пластовете на историята по много красив начин.
И вие, разбира се, изпълнявате много важна роля в това отношение.
Да.
Когато тръгнем от суфизма, сякаш оставаме с впечатлението, че на преден план стоят по-скоро мистичните ценности. Сякаш няма обяснение за чудесата и за нещата, които се случват — те просто се случват. Съществува някакво разбиране, че това са божествени събития и не трябва да бъдат прекалено подлагани на съмнение.
Но при Мевляна аз сякаш виждам едно по-реалистично проявление на суфизма. Думите му и изреченията, които са се превърнали в част от живота ни, ми звучат изключително реалистично.
Той сякаш казва: „Старото си отиде, скъпи мой. На нас са ни нужни нови неща.“
Под „ново“ сякаш има предвид, че времето се променя и че всеки процес на промяна се увенчава с нов продукт, който от своя страна води до създаването на нови процеси.
А Мевляна е живял през XII век, нали? Затова се питам — когато разглеждаме Мевляна в контекста на суфистката литература, виждали ли сме го само от мистичната му страна или и от реалистичната?
Във филма аз също смятам, че играя един реалистичен човек. Човек, който се сблъсква с противоречията на живота, с проблемите и слабостите, които срещаме в него.
Това звучи малко метафорично, но сякаш напомня за един начин на мислене, който би трябвало да притежаваме.
„А ти с какво точно се занимаваш?“
„Аз просто пера мръсното.“
„В живота ми се появи една жена.“
„Значи сърцето ти омеква.“
„Милостивият и Всемилостивият показва милостта си.“
В тази история, която на пръв поглед изглежда като екшън и психологически трилър, но с разговорите разкрива все повече свои пластове — какво всъщност представлявате вие?
Тамер аби го каза много добре и го обясни прекрасно. За мен е удоволствие да седя до теб.
За мен системата играе някакви странни игри. В наши дни това стана и много по-видимо. Хаосът и разтърсването на всичко около нас правят много неща по-видими.
Аз винаги казвам, че съм човек, който отдава голямо значение на любовта. И говоря за любовта във всичките ѝ форми — не само любовта към партньора или приятеля, но и любовта към работата, към създаването, към ценностите.
Смятам, че има сериозна атака срещу тези ценности. А от друга страна, сякаш се създава усещането, че тези ценности изобщо не съществуват.
Тешекюлер за видеото и превода .
# 667
17 септ. 2026, 17:15 ч.
Виж целия пост
Част 2:
Това, което се прави, започва да смесва правилното с неправилното.
– Така ли мислиш, скъпи?
– Ние имахме своите ценности.
– Нека ги има. Според мен това е нещо много хубаво. То същевременно носи и определен комфорт в живота. Точно като изкуството.
– Да.
– На мен ми се струва така.
„Колко много дяволи има, които стават причина ангелите да се срещнат. И ако пожелаят, дори дяволите могат да се превърнат в ангел.“
„Същността на всичко е една.“
– Именно това беше нещото, което ме привлече още когато за първи път прочетох сценария.
– Да.
– Всички го познават като...
– Да.
– ...като криминална история. История за престъпление, както казваме, или като история за агент — история за агент, в която има и любов. Но под всичко това има много дълбоко пътуване, подкрепено от Месневи, суфизма, ебруто и всичко останало.
– Всъщност ние правим всички тези неща, за да можем да кажем това, което искаме да кажем, нали?
– Точно така.
– За да предадем всичко това на зрителя чрез подтекста. Разбира се, има и части, които трябва да направим, за да привлечем интереса на публиката, да поддържаме темпото и забавлението. Но зад всичко това...
– ...винаги има нещо, което искаме да кажем.
– Да. Отзад задължително има нещо.
– Вие, разбира се, сте авторът на сценария. Имате много ценен опит зад гърба си. Кой знае през какво сте прекарали всичко това, докато сте стигнали до тази история. Но, както и Джан подчерта, от една страна целта е филмът да достигне до възможно най-широка публика. Тоест онова скрито послание...
– Вероятно ще дължим това на Джан.
– Да. Смятам, че той направи всичко възможно, за да доближи историята до широката публика и да я направи по-забавна.
– Защото в навиците на нашата кино публика има нещо такова. Гледаме един филм и после навън питаме: „Как е? Добър ли е? Да отида ли да го гледам?“ А отговорът често е: „Изобщо няма да ти е скучно.“
– Дали това може да бъде критерий? Да не ти е скучно?
– Но ние очакваме да не ни е скучно. Очакваме да се забавляваме. Дори когато гледаме филм, на който плачем, пак очакваме да ни бъде интересно. Когато се смеем — също. Когато има екшън — пак очакваме да се забавляваме. И смятам, че Джан е успял да постигне именно това.
– Да. Искам да кажа нещо съвсем накратко. Това всъщност е различна история. Разказана е по различен начин. Развива се много добре и продължава до самия край, но начинът, по който е разказана, ще изненада зрителя доста.
Толкова спойлери мога да ви дам.
Мисля, че зрителите ще го гледат с голямо удоволствие. Понякога, за да задържиш вниманието на публиката, трябва да подхвърляш малки „щипки“ — моменти, които да я държат нащрек.
Тук, както казах, мисля, че диалозите на Кюбилай и изреченията, които той иска да предаде, ще бъдат именно такива „щипки“. Те ще държат зрителя нащрек. Надяваме се.
– Като споменахте тези „щипки“ и докато гледаме този магически екран и казваме, че понякога трябва да ни накара да потръпнем, тук има и един ефект „Дженгиз Бозкурт“.
– Благодаря, братче.
– Ако Дженгиз Бозкурт се появи, със сигурност ще има момент, който ще ни накара да потръпнем.
– Не, честно казано, при мен става дума по-скоро за гостуващо участие. Има невероятен актьорски състав.
И наистина Джан беше един от режисьорите, с които винаги съм искал да работя. Просто сега ми се отдаде възможност.
Същото важи и за Кюбилай — той е изключително ценен сценарист.
Актьорският състав е подбран много добре. С Елчин вече сме работили заедно. С Чаатай не бях работил досега, но много исках.
А и останалите — Ферит Кая, всички те са наистина изключително ценни актьори и това е изключително ценен проект.
Аз просто се появявам в началото, за да подкрепя проекта, и правя една малка „щипка“.
И наистина е в самото начало — буквално в началото.
Аз работих само един ден. След това отидох на почивка.
– Пожелах успех на приятелите си и излязох в отпуск, оставяйки ги сами да се справят с филма в продължение на пет седмици.
– Г-н Дженгиз, ще има ли някаква изненада? Някои сцени или кадри, които не са били в сценария?
– Г-н Дженгиз вече е направил изненадата, просто като е приел проекта. Това се опитва да ви каже.
– Колко повече да бъде? Човек влиза ли само с една сцена във филмовия трейлър?
Но когато има талант, Джан го е оценил.
Честно казано, това е много, много добър проект. Само това мога да ви кажа.
Зрителите ще гледат екшън филм на световно ниво. Но същевременно това ще бъде екшън филм с дълбочина. Това е сигурно.
„Любов моя, добре дошла в живота ми.“
– А ти сега точно с какво се занимаваш?
– Аз просто пера мръсните.
– Отворете прозорците. Брат ми Ферман ще излети.
Това, което се прави, започва да смесва правилното с неправилното.
– Така ли мислиш, скъпи?
– Ние имахме своите ценности.
– Нека ги има. Според мен това е нещо много хубаво. То същевременно носи и определен комфорт в живота. Точно като изкуството.
– Да.
– На мен ми се струва така.
„Колко много дяволи има, които стават причина ангелите да се срещнат. И ако пожелаят, дори дяволите могат да се превърнат в ангел.“
„Същността на всичко е една.“
– Именно това беше нещото, което ме привлече още когато за първи път прочетох сценария.
– Да.
– Всички го познават като...
– Да.
– ...като криминална история. История за престъпление, както казваме, или като история за агент — история за агент, в която има и любов. Но под всичко това има много дълбоко пътуване, подкрепено от Месневи, суфизма, ебруто и всичко останало.
– Всъщност ние правим всички тези неща, за да можем да кажем това, което искаме да кажем, нали?
– Точно така.
– За да предадем всичко това на зрителя чрез подтекста. Разбира се, има и части, които трябва да направим, за да привлечем интереса на публиката, да поддържаме темпото и забавлението. Но зад всичко това...
– ...винаги има нещо, което искаме да кажем.
– Да. Отзад задължително има нещо.
– Вие, разбира се, сте авторът на сценария. Имате много ценен опит зад гърба си. Кой знае през какво сте прекарали всичко това, докато сте стигнали до тази история. Но, както и Джан подчерта, от една страна целта е филмът да достигне до възможно най-широка публика. Тоест онова скрито послание...
– Вероятно ще дължим това на Джан.
– Да. Смятам, че той направи всичко възможно, за да доближи историята до широката публика и да я направи по-забавна.
– Защото в навиците на нашата кино публика има нещо такова. Гледаме един филм и после навън питаме: „Как е? Добър ли е? Да отида ли да го гледам?“ А отговорът често е: „Изобщо няма да ти е скучно.“
– Дали това може да бъде критерий? Да не ти е скучно?
– Но ние очакваме да не ни е скучно. Очакваме да се забавляваме. Дори когато гледаме филм, на който плачем, пак очакваме да ни бъде интересно. Когато се смеем — също. Когато има екшън — пак очакваме да се забавляваме. И смятам, че Джан е успял да постигне именно това.
– Да. Искам да кажа нещо съвсем накратко. Това всъщност е различна история. Разказана е по различен начин. Развива се много добре и продължава до самия край, но начинът, по който е разказана, ще изненада зрителя доста.
Толкова спойлери мога да ви дам.
Мисля, че зрителите ще го гледат с голямо удоволствие. Понякога, за да задържиш вниманието на публиката, трябва да подхвърляш малки „щипки“ — моменти, които да я държат нащрек.
Тук, както казах, мисля, че диалозите на Кюбилай и изреченията, които той иска да предаде, ще бъдат именно такива „щипки“. Те ще държат зрителя нащрек. Надяваме се.
– Като споменахте тези „щипки“ и докато гледаме този магически екран и казваме, че понякога трябва да ни накара да потръпнем, тук има и един ефект „Дженгиз Бозкурт“.
– Благодаря, братче.
– Ако Дженгиз Бозкурт се появи, със сигурност ще има момент, който ще ни накара да потръпнем.
– Не, честно казано, при мен става дума по-скоро за гостуващо участие. Има невероятен актьорски състав.
И наистина Джан беше един от режисьорите, с които винаги съм искал да работя. Просто сега ми се отдаде възможност.
Същото важи и за Кюбилай — той е изключително ценен сценарист.
Актьорският състав е подбран много добре. С Елчин вече сме работили заедно. С Чаатай не бях работил досега, но много исках.
А и останалите — Ферит Кая, всички те са наистина изключително ценни актьори и това е изключително ценен проект.
Аз просто се появявам в началото, за да подкрепя проекта, и правя една малка „щипка“.
И наистина е в самото начало — буквално в началото.
Аз работих само един ден. След това отидох на почивка.
– Пожелах успех на приятелите си и излязох в отпуск, оставяйки ги сами да се справят с филма в продължение на пет седмици.
– Г-н Дженгиз, ще има ли някаква изненада? Някои сцени или кадри, които не са били в сценария?
– Г-н Дженгиз вече е направил изненадата, просто като е приел проекта. Това се опитва да ви каже.
– Колко повече да бъде? Човек влиза ли само с една сцена във филмовия трейлър?
Но когато има талант, Джан го е оценил.
Честно казано, това е много, много добър проект. Само това мога да ви кажа.
Зрителите ще гледат екшън филм на световно ниво. Но същевременно това ще бъде екшън филм с дълбочина. Това е сигурно.
„Любов моя, добре дошла в живота ми.“
– А ти сега точно с какво се занимаваш?
– Аз просто пера мръсните.
– Отворете прозорците. Брат ми Ферман ще излети.
# 669
17 септ. 2026, 20:21 ч.
Диди,
благодаря за превода.
Не бях гледала това видео. Доволна съм, че след 2 години виждам Чачо на екран в предаване да говори за персонажа, който пресъздава.
Давай ако има и 3-та част.
Виж целия пост
Çağatay Ulusoy и Elçin Sangu в главните роли | 28 октомври 2025 г. - Gece Gündüz
Диди,
благодаря за превода. Не бях гледала това видео. Доволна съм, че след 2 години виждам Чачо на екран в предаване да говори за персонажа, който пресъздава.
Давай ако има и 3-та част.
Препоръчани теми