Sleepover – плюсове и минуси

Може и да има такъв сорт майки, но то има и обратния слийп оувър когато вкъщи са чуждите деца. Ако детето е нон стоп някъде на отглеждане рано или късно това ще спре ако не се случи и обратното. Та не знам точно този тип майки как възприемат сбирките у тях. Щом искат да рахатясват без собственото, представям си да им се накачулят още три чужди
Аз лично обожавам да съм със сина си, колкото и да ми се катери по нервите понякога, но е съвестен в това отношение. Да, имало е моменти (основно през ваканциите) в които вкъщи е било като хан, но винаги с мое позволение. Всяка вечер различно дете. Може би част от спокойствието на родителите произтича от факта, че го отглеждам сама и те го знаят. Тоест в къщи няма мъж пияница, който  може да направи някакви панаири примерно. За момче е малко по-различно явно - не знам как бих постъпвала ако имах дъщеря. Не съм се замисляла, но може би нямаше да ми е толкова спокойно да!

Не съм спала никога като дете в приятели. И дъщеря ми също. Това е в основата на доброто възпитание. И сега не ходя на гости с преспиване, спя у дома или в хотел.

Е не съм съгласна с вас FrauDama, че спането вкъщи и на хотел е етикет за добро възпитание.
Всеки може да бъде и да се държи възпитано, да спазва морални и етични норми навсякъде. Самият факт, че някой е преспал в чужд дом, не го прави нито невъзпитан, нито неморален.
Хотелите и мотелите пък точно да не казвам свърталище на какво са!
Няма как прeспиването някъде, където си поканен да се заклеймява като неправилно. Субективно според вашите разбирания може би, но не е извън морала и нормите да се спи у някой ако се спазва благоприличие естествено!

Аз също не съм спала у приятелки,нито те у нас.Може би както някои каза баща ми е бил военен и затова.
На лагер и то на море за първи 1го пуснах в 5 клас.Аз що страх брах тогава,а госпожата като ми прати снимки децата се забавляваха.

Рискове има навсякъде.
Точно че хората си  преценяват кое е съществено и полезно и кое не си струва риска.

И едно уточнение, когато познат преспива у вас, когато родителите имат акъл - той спи при условия, които те защитават теб. Като спиш при приятелката ти - чуждото семейство дори може да защити "лошия", само защото си е от тях, а не теб. Да не мислиш, че за приятелката ти ще си по-важна от мъжа й? Жените могат много да се самозаблуждават, дори да видят неприемливо поведение у мъжа си/брат си. Както си казват "на мен няма да ми изневери", така си казват и че "на тяхното дете няма да го направи".

Така като завие темата и смисълът рязко се губи.

И аз имах свобода, и късмет - много лагери, много игри. Но това не пречи да съм против преспиванията. Точно защото знам вече като възрастна как хората могат да имат доста слаби задръжки и морал, и могат да изглеждат кротки и разбрани, ама това не е точно така, затова мисля, че преспиването е ненужен риск.  

Сега като върна лентата назад един по-голям брат упорито ме сваляше и с тийн акъла ми аз се впечатлявах и се навъртах - добре че все пак бях дръпната, а той добричък, но ако не беше така, доста време прекарвахме, обаче през деня и винаги с много хора наоколо.

Вече в студентските си години съм имала хубави клубни вечери. Преди това ми доскучаваше в дискотеките.

Но така или иначе най-яките ми спомени от детството изобщо не са от преспивания и дискотеки... Бях доста популярна. Сменях приятелите си като ми дотягаше и не жалех за тях. Нищо не отнема да не си по дискотеки и преспивания. До избор, лайфстайл и характер си е.

@Линдичка, прочетох ти мненията - и се присетих как пък суъченичките ми, които бяха държани прекалено изкъсо, издивяха в гимназията - ама погром издивяха. Така че и аз не мисля, че децата трябва да се гледат в саксия (особено пък момчетата), обаче някои неща предпочитам да си ги спестя - доколкото са в моя контрол да ги огранича за известен период, докато порастнат повече.

Какво общо има преспиването у близък човек (с покана, разбира се) с наличието или отсъствието на възпитание, и аз не разбрах
Иначе явно всеки вижда по различен начин къде какви опасности дебнат. За мен по-големи са на спортен лагер, екскурзия, лятно училище. Чувала съм за много повече учители педофили, отколкото за семейни приятели. За "инциденти" с по-големи ученици също. Или случайно преминаващи оттам елементи.
Обаче сега осъзнавам, че повечето говорите за семейства, които не познавате добре, а самите деца само се познават. Аз говоря за много добре познати семейства, с които и родителите сме приятели. Иначе разбира се, че и аз не бих пуснала при бегло познати.

Абсолютно те подкрепям Linda*Kiss - всеки трябва да гледа от своята камбанария, познавайки детето, познатите си, но и да си поеме последствията ако е позволил и се е предоверил! Не да стане после: олеле малеле какво стана, защо така е/са направил/и. Дал ли си? Дал си! Е щом си дал отговорността в голяма степен е на този който дава баницата. Естествено това не оневинява, тези които пристъпват закона и морала, но и не оправдава родителя.
Аз изхождам от своя опит, ти от твоя и всеки сам си решава за наследника както се казва.
Аз бях точно от тези, които скъсаха синджира към края на гимназията и с овнешката си глава с рогите напред се натресох на доста неприятни ситуации, които не съм тук да разказвам. Баща ми е човек който ако направиш една крачка ще ти каже: "Внимавай да не стъпиш накриво, да паднеш, да се пребиеш, после да трябва да ходим по болници, да те шием. Може да стане възпаление, да се инфектира. Ще стане голяма беля" Извода: "Няма да излизаш" Точка. Някаква велика трагедия се правеше и от най-дребното нещо: от това как съм се облякла до това къде отивам, с кой, на кой точно адрес (гледа се на картата) и когато съм написала телефоните на цялата рода до десето коляно може би, МОЖЕ БИ имах шанс да изляза. И какво се случи от цялото това пазвантене? Опазиха ме до определена възраст да, но след това си наваксах с лихвите и то в нелеки за мен ситуации.
Та изхождайки от този си опит се ръководя изцяло във възпитанието на сина ми. Искам да мисли сам, да се грижи за себе си, да преценява рисковите ситуации адекватно и да реагира хладнокръвно, а не да се паникьосва като мен. Бях много ербап, но живота ми сви опашката многократно докато се науча кое да си лети и кое се яде.

Мисля, че съвсем ясно обясних, че според мен колкото и добри приятели да сте, никога не можеш да познаваш някой с който не живееш на 100%. И не само аз.

Говорим точно за семейства с дългогодишни приятелства, които уж много добре се познават и при които в някакъв момент, като поотраснат децата, изведнъж започват да излизат всякакви грозни истории. Аз познавам и много хора, които никога не са споделили на семействата им какво им е причинено от близки/приятели.

+1
Съгласна съм, децата трябва да имат свобода, в някакви разумни граници. Какви са те, всеки родител преценява сам за своите деца. Прекаленото пазене и ограничаване дава обратен ефект, виждала съм го при много мои връстници.

Да вземем случая с Жизел Пелико...
Тя дори не е предполагала, че съпругът й е такъв извратеняк. Живели са си щастливо и имат три деца, имат и внуци и всички се кълнат, че бил перфектният татко и дядо (преди да го хванат!!!). Това са десетилетия двойнствен живот и никой от перфектното семейство не е забелязал нещо нередно.

Оооооо да - повечето са страшни манипулатори и добре прикрити зад добро име и нормален живот. Един много фрапантен пример при мен: един господин ми сподели как имайки си жена и бебенце на петия етаж примерно, си има в мазето на същия блок "ергенска" бърлога. Жалваше се в какъв преразход влиза, защото му се "налага" да купува всичко по  две - два сешоара, две зарядни, две самобръсначки. Разказвайки ми изглеждаше ужасно самодовелен, а аз го гледах като гръмната. На въпроса ми: добре а няма ли опасност с жена ти да се сблъскате по входа, отговора му беше: "Ам не! Обработил съм я да не излиза без мене, пък и е вързана с бебето..."  Догади ми се е меко казано!

Имахме доста такива примери покрай нас в годините.
Баща ми, бидейки полковник, ме е ограничавал до степен вечерен час (дори за него протестирах усърдно). Но съм имала свободата (и съответната отговорност към собствените си действия и решения) да спя при приятелки, лагери, тренировъчни лагер-школи/да пътувам сама с влакове/автобуси/ да излизам без отчет в дневен времеви диапазон и след разрешение - в нощния. Нито родителите ми, нито аз самата сме имали проблеми от гореизброените активности и то в късните 90 години, когато ефективно се стреляха по улиците. Напротив - винаги съм била доста разумна, независима, способна да се оправя сама и  да поема отговорност за действията си.
Та някакъв баланс и много доверие за мен са ключът. Ще видим на какво мнение ще съм по отношение на наследника след някоя година.

Още по-малко обаче човек познава (поне аз) учителите, треньорите, съучениците и случайните лица при един лагер или екскурзия, нали?

То е ясно, че няма как човек да бъде на 100% сигурен във всичко и всеки. Но взимайки съответните мерки, правейки правилната организация и познавайки детето си и до голяма степен обкръжението си, рискът от един sleepover в никакъв случай не е по-голям от този във всяка една друга ситуация с хора.

В момента се опитвате да спорите, че навсякъде има риск, че даже уж по-голям на лагер.

Но къде рискът един човек да прави каквото си иска е най-голям  - в комфорта на дома си, нали?

А отделно, че тук няколко души защитаваме тезата, че вие само имате илюзията, че познавате приятелите си - може да не знаете много за учителите, но защо мислите, че знаете какви са сексуалните фантазии на приятелите ви??Никой не се рекламира, че е ненормален.

Всеки си преценява и знае колко да има доверие. А и интуицията на някои хора е по-добра, разсъдливостта им. Това е супер. Просто чисто теоретично, ако сравняваме хопотезите, според мен бъркате. А на практика вече може и нищо да не се случи, може всичко да е наред и приятелите ви да са си читави хора.